Защо някои съвременници на Фройд са го смятали за негодник? Защото, акцентирайки върху проблемите на пола и секса, е предизвикал и началото на процес на преобръщане на ценностите. Изначалните ценности… Прието било да се мисли, че жените се свързват с мъжете по любов. Отправяйки поглед към разголения пъп на мъжа над дънките и тениската, под която е очертана пресата на мускулестия му корем, и смятайки, че в гърдите му бие горещо и смело сърце. Прибавете букетче цветя и прощавай, мамина заръка, да се пазим от случайни и непознати самци…
Мащабно изследване на Колумбийския университет, направено преди години и обхващащо 10 хиляди млади жени, дало обаче изненадващи резултати. На анкетираните били зададени десетки интимни въпроси, свързани със секса и брака. Резултатът бил шокиращ. Оказало се, че много жени въобще не били идеалистки или наивнички. Те смятали да се омъжват по сметка, не по любов. Готови били да заменят младите и мускулести младежи с по-възрастни, затлъстяващи, но-добре осигурени мъже, с престижна работа и перспективи за високо обществено положение.
Какво коварство и пресметливост… – бихме могли да се възмутим веднага. Но учените не смятат така. Авторитетни антрополози доказват, че това „потребителско” отношение на прекрасния пол спрямо „силния“ е заложено генетично в процеса на еволюцията. В университета в Йорк са открили дори специален ген, отговарящ за защита и осигуряване на бъдещото потомство. Именно той заставя девойките, като сапьори в минното поле на живота, да потърсят най-безопасния маршрут към сигурността. Затова те търсят мъж с висок обществен статус, който да осигури бъдещето на потомството им.
Всичко започва преди хиляди години, когато мъжът ловец добивал огън, осигурявал прехраната и защитата на племето от хищници и врагове. Добрала се до такъв мъж, жената осигурява себе си и бъдещото си потомство. Именно в зората на човечеството тя осъзнала, че ако привлече със своите прелести и сексуални умения вожда на племето, ще има достъп до най-тлъстите мръвки, по-близко място до огнището в пещерата, почит и уважение от останалите в племето. Така от незапомнени времена тя се научила да избира не най-красивия или умния, а най-силния. Всяка жена се стреми да осигури за себе си и детето си добър живот. Може би още оттогава е била развита и способността за манипулиране на другия пол чрез сексуалното привличане. Но успешните ловци се ползвали и от ласките на останалите жени от общността, и то при взаимно съгласие.
Мъжете обикновено обръщат внимание на жени с едри гърди, закръглен ханш и тънка талия. Физически дадености, гарантиращи здраво поколение. И при тях е в наличие специален ген, определящ подсъзнателно афинитета към такива жени. Тези с тесен ханш, тънки бедра и малки гърди са имали значително по-малки шансове, поне в миналото. Едва в по-ново време те придобиват такъв.
Защо сега се раждат малко деца? Бялата раса изчезва, раждаемостта й е ниска. Разглеждайки стари модни списания от началото на ХХ век, установяваме, че тогава женската плът е старателно опакована и под дългите рокли се крият още много фусти. През 30-те започва постепенно разопаковане, като все по-големи части от женското тяло биват открити. И така, докато през 60-те години на ХХ век настъпва времето на пълното разголване. Това е време на мини полите, на банските „бикини” и „монокини”, почти нищо вече не остава скрито-покрито. Именно тогава започва сексуалната революция и освен на разголването, обществото започва да гледа благосклонно и на предбрачните връзки. Изчезват възпрепятстваща сила на религиозни догми, подобрява се половата хигиена, използват се контрацептиви. Жените вече могат да се влюбват в различни мъже и то нееднократно, без върху тях да попадне клеймото на „паднала” жена. Сексът вече не е само средство за продължение на рода, но и позволено удоволствие.
Но, уви… Всяко удоволствие се заплаща. Цената в случая е стремителният спад на раждаемостта, респективно броя на населението в страните, в които се разпростира сексуалната революция. Защото раждането разваля фигурата, води до неприятни задължения по отглеждане на ревливи отрочета, по осигуряване на светлото им бъдеще и т.н. За първи път раждането на дете, като логично следствие от брака, престава да е задължително. Затова в Европа ако в началото на ХХ век е имало средно пет деца в едно семейство, в края на ХХ век този брой вече е едно или по-рядко деца. Твърде много време и усилия отнемат вече работата, спортът, забавленията. И за какво ти е брак, когато можеш да получиш неангажиращ секс от приятел или приятелка? А вече и еднополовите връзки започват да се афишират.
В началото на 60-те години на миналия век веруюто на сексуалната революция се разпростира в много страни, с около 750 млн. население от бялата раса, при общо население на света тогава 3 млрд. Сега населението на планетата е 7 млрд., като в него белите са едва около 1 млрд. Вижда се, че като процент от общото техният брой е намалял повече от 2 пъти. По логиката на същата статистика, след още 50 години, при население 10 млрд., то най-вероятно ще намалее още като дял, а след още 50 ще се стопи. Но какво е това недоразумение? При свободни, необуздани и неконтролируеми сексуални връзки, това население да намалява? Няма обаче нищо чудно – това е следствие от свободата на връзките, които вече не предполагат никакви задължения. А и защото децата трябва да се отгледат, възпитат и образоват. А това е „изгубено” време, което иначе можеш да отделиш за себе си и удоволствията си. Отглеждането на деца предполага семейство с майка и баща, в което има взаимни задължения и ограничения на сексуалната свобода. Семейството предполага сериозни усилия и саможертва. А защо да не поживеем за себе си? Та нали животът е един и сега!
Любопитното е, че в страни от Азия, Африка и части от Латинска Америка, незасегнати от сексуалната революция, раждаемостта не спада, а е 2-3 пъти по-висока. Например, населението на Иран се е удвоило за последните 30 години. Дори в страна като Турция то се е увеличило с 26 %. В такива страни процентът на деца и младежи е над 50 % от населението, докато в Европа е налице като цяло силно застаряване. Много политолози и социолози не крият опасенията си, че сексуалната революция може да доведе до разпад и унищожение на европейската цивилизация. Не защото цветнокожите навлизат в европейските градове, а защото те все повече се обезлюдяват от коренното си население. Градовете вече не могат да минат без пришълците от Азия и Африка. Защото семейство с едно дете означава спад на населението точно наполовина. Това е процес, който вече не може да се спре. И туристите в емблематични европейски градове и столици може би трябва да престанат да се учудват на променения им облик.
От биологията е известно, че екологична ниша не остава празна, тя веднага се оказва запълнена от млад и агресивен подвид. На мястото на неродените европеиди идват представителите на другите раси – азиатци и негроиди. Цели квартали, райони и анклави са населени от чужденци, които живеят в съответствие със своите морални и религиозни норми, капсулирайки се и ограждайки се от гостоприемника си. Все едно, че там не тече Дунав, Рейн и Сена, а Замбези или Нил. И появяването в такива зони на белокожи нощем, а даже и денем, не е препоръчително. Вече над 15 % от населението на Европа е с неевропейски произход. Но да не си помислят някой, че това са расови предразсъдъци. Не разбира се. За всички има достатъчно място на майката земя. Както представителите на жълтата раса ни изглеждат еднакви, така изглеждаме и ние за тях. Но учените бият тревога, че бялата раса изчезва. След сто години на земята може да останат твърде малко представители на този генотип. А ако процесът не спре да се развива по този начин, някой ден белите може съвсем да се стопят.
В човешката история, впрочем, подобни неща вече са се случвали. Малко хора се замислят защо съвременните къдрокоси, смугли и гърбоноси италианци се различават драстично от предшествениците си – древните римляни. Достатъчно е само да погледнем стотиците статуи на императори и знатни римляни от това време. От запазени стенописи ни гледат русоляви и синеоки хора с правилен „римски” нос. Целия античен свят е говорил на латински, а сега той служи само за рецепти в аптеките. Къде са отишли всички те? Изчезнали са подобно на мамутите. Прието е, че древният Рим е унищожен от варварите, но всъщност не е така. Рим е разрушен от самите римляни. И то дълго преди Атила да застане пред стените му. Защото преди края на най-могъщата държава в древната история на Европа и Средиземноморието се е развило общество с най-разпуснати нрави. В течение на няколко века сексуалните оргии и извращения са били начин на живот.
Преди време с очите си видях в града на смъртта Помпей десетки стенописи със сцени на сексуални оргии и пиршества, в запазени под вулканичната пепел жилища и вили на патриции. В 20-хилядния град е имало няколко десетки публични дома. Съвокуплявали са се подобно на животни, когато и където им падне. Сексуалните извращения са били едва ли не националната идея на презадоволените граждани на Империята. Достатъчно е да прочетем романа „Спартак” на Джованьоли или „Камо грядеши” на Сенкевич, основани на исторически летописи и паметници, за да разберем за какво иде реч. Награбили чрез грабителски войни богатствата на половината тогавашен свят, тези римляни непрекъснато са пирували и се наслаждавали на масови зрелища. Нерон и Калигула са се съвокуплявали с мъже и жени на арената на Колизеума, пред погледите на поданиците си.
Римляните спрели да се възпроизвеждат и живеели под лозунга „Vita, hic et nunc” – „Живот тук и сега“. На привилегированите поданици било разрешено всичко, което носи удоволствие, без табута и забрани. В празника на мистериите са били разрешени дори инцестът и содомията. През V век от н.е. без всякакви бедствия и военни поражения населението на империята се съкратило почти наполовина. Независимо, че то непрекъснато се попълвало с, бих казал тогавашни „гастарбайтери”, от всички краища на Античния свят. Авари, готи, вестготи, араби, семити, траки, арменци, юдеи и всякакви други. Всъщност, именно техните потомци сега съставляват мнозинството на италианската нация. Хрониките на историците, че варварите са разрушили Рим, са просто некоректни. „Варварите” отвътре просто са се „съюзили“ с тези отвън.
А сега да помислим. Различава ли се съществено съвременната ни цивилизация от древноримската? Навсякъде европейските „бели държави” се пълнят с емигранти, които в мнозинството си не са представители на бялата раса и носят със себе си различни културни и мирогледни стереотипи. Част от емигрантите се интегрират, а други се анклавизират и се опитват да превземат отвътре „крепостта“. Старият континент далеч не винаги може да се справи с възникналите напрежения и противоречия. Дори страните от т.нар. Нов свят, които са основани от емигранти и имат друга специфика, не останаха незасегнати от сблъсъка между свръхпатриархални култури, крепящи се на строги табута, с модерните потребителски нагласи и култът към индивидуалността.
(Следва)
.
По материали от интернет и пресата
Светослав Атаджанов
до некоя си Еротика
Та, казваш “ В интерес на истината света винаги се е въртял около секса“,таман по български – „Боба, леба и да еба“!
Ако си разчешеш мъзъчните гънки, може и да проумееш, че това твърдение е пълни глупости, ама…карай!
Сексуалната революция е неизбежна. В интерес на истината света винаги се е въртял около секса, кога явно в определени епохи като римската и гръцката, кога табу и скришом по плевните като по време на индустриалната революция.