Мика Зайкова: Приходи от концесии за 113 млн. лв – вихри се корупция
.
Съчетанието от три фактора – спадащ износ, безработица и ниска конкурентоспособност, с балканския синдром за корупция и контрабанда, които създават лоша бизнес среда, влияят негативно на растежа на българската икономика и съответно на приходите в бюджета.
Дефлационен синдром
Дефлационният синдром беше подценен от Пламен Орешарски и това създаде големи проблеми в приходната част. Дефлацията намалява конкурентоспособността на бизнеса. Намалената конкурентоспособност води до свиване на бизнеса, а за някои малки фирми това може да означава закриване, което на свой ред допринася за ръст на безработицата и невъзможност за повишаване на доходите. Ниските доходи влияят на потребителското търсене.
Преки чужди инвестиции
През последните 7-8 години преките чужди инвестиции /ПЧИ/ са непозната дума за България. Те непрекъснато намаляват. През 2008 г. имахме 6 милиарда евро ПЧИ, а през 2010 г. – една междинна година от първия мандат на Бойко Борисов – те се свиха до няколкостотин милиона, за да стигнат в началото на 2014 г. до 37-38 милиона евро. Следователно, ако има някакъв растеж на Брутния вътрешен продукт, той се дължи на потребителското търсене. При дефлация обаче както битовото, така и инвестиционното потребление се свиват.
Бюджет и буфери
За съжаление в бюджет 2015 отсъстват буфери. Имам предвид заделени средства за инвестиции вътре в страната от вътрешни източници, които малко от малко да съживят икономиката. Цените на тока, които бръкнаха в джоба на българските потребители и намалиха тяхната възможност за потребление, изиграха в другата посока малка положителна роля – темповете на дефлация започнаха да спадат. Надявам се, като гледам общата икономическа обстановка в ЕС 2015 г., да има някаква лека инфлация, но пораженията от дефлационния синдром няма да бъдат преодолени. На нас не ни трябва инфлация 0,1-0,3%, а инфлация от 2% до 5%. Това става със съживяване на бизнеса. Но дали ще се случи?
Никой не обръща внимание на следните числа, които са записани в неданъчните приходи на бюджета. Искам да ги посоча, за да могат министрите на финансите и на икономиката да се замислят по този въпрос. Ако погледнете неданъчните приходи, ще видите, че се очаква приходите от такси да бъдат 845 милиона лева. Това са таксите, които се плащат по различни поводи. По принцип таксата е стойност на услугата – колко труд се влага и др., но нашите не се определят по този начин. Те трудно растат при ниски цени и на труда. Да вземем една друга цифра – приходите от концесии, които възлизат на 113 милиона лева. Излиза, че ние годишно си продаваме нашите богатства само за 113 милиона лева. Това мирише на всичко друго, но не и на нормално сключени договори. Смело мога да заявя, че корупционните практики тук са се вихрили. Та ако сравним тези две цифри, ще видим, че съотношението между приходите от концесии и приходите от такси е 1 към 8. Невероятно, ние самите не ценим малкото богатства, които имаме.
Министърът на икономиката трябва да работи в тази посока, да преразгледа досега действащите договори за концесии и да ги приведе към световната практика. Ще дам само един пример: от 2002 г. нашите икономисти се борят концесионната такса при добива на злато да се увеличи от 0,75% на 1,5%, докато в чужбина тя достига до 30-40%. Има откъде да дойдат пари, има как приходите да се увеличат, стига някой наистина да иска да работи. Надявам се, че настоящият министър на икономиката ще се опита да работи в тази посока. Тук даже не споменавам останалите договори – за ЕРП-та, за централи и т.н. Ако ограничим корупцията отвсякъде до поносими размери, ще се справим с влиянието на дефлационния синдром. /БГНЕС/
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Авторката е икономист.
