– Г-н Тупарев, наскоро еврокомисарят по търговия Сесилия Малстрьом заяви, че ще бъдат ускорени преговорите за TTIP (Transatlantic Trade and Investment Partnership). Какво представлява това споразумение между САЩ и Европейския съюз?
– Не съм чел цялото споразумение, нито познавам някого, който има достъп до него. Но поради теч на информация имам представа какво се готви. И мога да кажа, че политици от САЩ и от Европа, включително от България, играят много мръсна игра. В нея участват и социалисти, и десни.
– Какъв им е интересът?
– Финансов, кариера. А полза от споразумението имат само тромави, не добре работещи, в голяма степен монополни корпорации. Такива като „Монсанто“, енергийните концерни в Америка и т.н. Те се опитват да си запазят монополното положение и затова лобират много агресивно. Преди работех в една американска консултантска организация, бях и на Уолстрийт, и някои от моите колеги отидоха в екипа на финансовия министър от първия мандат на Барак Обама. Те не са леви хора, но дори и за тях е възмутително това, което става. Но достъп до целия текст на споразумението имат само малък брой хора от преговарящия екип.
– Кой ще ратифицира този договор, ако се стигне до това?
– От американска страна – Конгресът, а от европейска би трябвало да е Европейският парламент (ЕП), макар че ролята на ратификацията не е съвсем ясна. Европейски съдилища вече разглеждат този казус. Според мен, националните парламенти би трябвало да го ратифицират, а не ЕП или ЕК.
– Защо този договор да е толкова лош за Европа?
– По принцип огромната икономическа зависимост на Африка и Южна Америка се дължи на такива договори. Това споразумение не е изгодно нито за европейците, нито за умиращата икономиката на САЩ.
– Умираща ли?
– Вече почти всичко се прави в Китай, например цялата електроника. Самолетите им „Боинг“ се сглобяват в Америка, тялото и крилата се правят в Бразилия, цялата електроника и навигация се прави в Европа, а моторите – в Англия. И това е показната част от американската индустрия. В това отношение Америка е много зле и това са митове, че са кой знае колко добре. И за да се защитят такива неща като военна индустрия, енергийни фирми като „Шеврон“, фирми като тези на братя „Кох“, „Проктър енд Гембъл“ със седалище в САЩ, но пръснати по цял свят. По този начин те сами си затриват малкия и среден бизнес. За почти всички този договор е вреден. Само че на политиците не им пука, те ще си вземат парите от Уолстрийт.
– Обяснете какво точно ще се случи, ако този договор бъде ратифициран?
– Най-лошото е в областта на т.нар. арбитражно право, което практически взема прецедент над държавното право. Арбитражът, който е единствена и крайна инстанция в съответната икономическа област, а не в нормални съдилища, тоест близки до съответната корпорация, решават съответни въпроси. Тук има два големи проблема. Първият е, че суверенът, тоест гласоподавателят, който избира властта в съответните държави, няма абсолютно никакъв глас. Цялото това правораздаване е над него. По този начин суверенитетът на една държава е накърнен. Другото е, че това е абсолютно несъвместимо с цялото европейско законодателство, с изключение на английската съдебна система, много близка до американската. Впрочем последната е взета почти изцяло от английското право. И затова те са по-съвместими за разлика от европейското, в което арбитражното право съвсем не пасва.
– Кажете нещо повече за арбитражното право?
– В Америка то възниква някъде през 1850 г. със зараждането на мащабната индустриализация. По това време трудовите спорове се решават бавно, а за да се ускори този процес, те се прехвърлят на арбитражи. На работодателите те много се харесват, защото често са на тяхна страна. Около 1890 г. през Конгреса успява да мине поправка под натиска на зараждащите се синдикати, която забранява арбитражното право в отношенията между работодатели и наемни работници. През 1910 г. със заобикалки то отново се разрешава и в зародиша на първата световна икономическа криза в началото на 20-те години на ХХ век тези договори стават много неблагоприятни за работниците. Толкова лоши, че един журналист през 1919 г. ги нарича „Yellow-dog contract“ (споразумение между работодател и работник, в което работникът се съгласява като условие за наемане на работа да не се присъединява към профсъюз по време на своята заетост). Тоест, ако се наложи да сключиш такъв договор, си помияр (yellow-dog). Този жаргон се използва широко в американското правораздаване и за други случаи. И копие на това нещо, но на държавно и на континентално ниво, се опитват да ни го сервират и на нас.
– Това нещо ново ли е в историята на международните договори?
– Такива договори не са нови. Те започват да се появяват още през 60-те години. Това са главно концесионни договори за използване на природни богатства в страни от Третия свят и фирми в САЩ и по-малка степен – Австралия и Англия. Виждал съм ужасни неща по света. Най-драматичните концесионни договори в Еквадор за петрол, където фактически цели региони бяха превърнати в екологичен дизастър, след което местното население се надигна на бунт, а правителството на Еквадор защити гражданите си. Американските концесионери осъдиха в САЩ Еквадор за много милиарда долара, въпреки че американски фирми причиниха тези екологични катастрофи. Същото нещо съм го виждал в Перу с минната индустрия със стари концесионни договори, една модерна форма на заробване. Всичко се решава в Ню Йорк или Тексас и няма излизане от този договор, дори държавата не може нищо да направи срещу тях, не може да национализира.
– Какви може да са последствията за България от един такъв договор?
– Може да има последствия за здравеопазване, образование, социалните сфери, дори културата. Например Народният театър според такъв тип договор не може да получава субсидия от държавата, защото теоретично примерно някоя американска трупа може да купи този театър.
– Те може и да се зарадват от такава перспектива.
– Да, може и да се зарадват, но едва ли публиката ще е много щастлива, ако по средата на някоя постановка започне някоя реклама, защото те ще са си в правото. Това се отнася за телевизии, за радиа, за всички държавни институции. То може да се случи и в отбраната. Ако отидете в Ирак, където до скоро имаше американски военни, много от дейностите по поддръжката, охраната, затворите и т.н. се вършат от частни американски фирми. Охраната на едно поделение на нашата армия в рамките на този договор вече не би трябвало да се осъществява от държавата, а да е частно. В този договор, доколкото аз видях някои текстове, има същата възможност това да стане като в Америка. Същото се отнася и за здравеопазването.
– Доколкото знам, то е доста по-добро от нашето?
– Не става въпрос за неговото качество, което е несъмнено по-добро от нашето. Но аз съм виждал там човек, който както тичаше, падна – очевидно поразен от инфаркт. Идва линейка, преглеждат го дали има здравна карта и чак след това го поемат за лечение. Не искам това нещо да се случи в България и в Европа. Но това, което мен много ме плаши, което беше част от протестите, са генномодифицираните организми (ГМО). И това ще е първото нещо, за което в България ще имаме проблем. България е една от малкото държави с такова стриктно законодателство по отношение на ГМО. Нас ни дават за пример в това отношение.
– Какво трябва да се направи според вас?
– Нищо освен да се говори много, да се протестира. В Западна Европа вече се вдига много шум. Например в Германия, в Холандия, във Франция различни организации – неправителствени, профсъюзни, вече протестират. В Германия това са лекарите и учителите, във Франция – главно фермерите, защото фермерството е вплетено много дълбоко в традициите на френската култура и национално самочувствие. Те са много гласовити, защото искат шампанското да си остане шампанско, сиренето – сирене. Доколкото знам, преговорите се водят от 2002 г., тайно, без да се шуми много и американците напъват през 2015 г. да се вземе решение. И сега всичко зависи от волята на политиците в Европа и в частност – България. Почти няма политици, които да застанат открито и ясно на страната на договора. Десните увъртат, че се разговаря на тъмно, че европейската демокрация е нарушена и т.н. Левите не са доволни, че се нарушават социални приоритети, но… Винаги има едно „но“, според което хубавото е, че ще се създадат работни места и т.н. Но анализите показват, че ползите от този договор биха били пренебрежимо малки. Всъщност чрез този договор ще се получи преразпределение от средни и малки предприятия към големи концерни. Но нетно едва ли ще има някакво чувствително увеличаване съживявате на икономиките. Това се отнася и за Америка, където започват сериозни движения против този договор, защото много от печелившите не са малките и средни предприятия, а концерните. Ще дам примери. Немският министър на икономиката и енергетиката на 6 ноември имаше среща с представители на големия бизнес в Германия, където той каза (цитирам по превод): „Ако ние не подпишем този договор, догодина Америка ще подпише такъв с Китай.“ Това е невъзможно и го знае всеки, който поне малко разбира от политика и икономика. Защото при протекционистичната политика на Китай това не може да се случи, никога не биха го допуснали. С това изказване той всъщност даваше муниции на едрите индустриалци как да си плашат собствените работници, за да не протестират. И това е човек, който се готви да е следващият канцлер и да замени Меркел…, и социалист. В момента единствено Франция под натиска главно на фермери и интелектуалци заяви, че те няма да го подпишат.
– Държавите в ЕС ще имат ли право на вето за този договор?
– В момента в Брюксел се обсъжда доколко отделните държави-членки имат право на вето. Това е и надеждата, както ми казват в Германия, защото Меркел чува, че хората са против, а тя има много силен нюх за настроенията и се ориентира откъде духа вятърът. Тя не би казала директно, че иска този договор, а ще иска той да се ратифицира в Бундестага, където най-вероятно няма да мине. Но всичко тепърва ще трябва да се решава – включително и в европейски съдилища. Ако се решава държава по държава в ЕС, той ще падне. Ако го решава Европейската комисия, няма да падне. В момента такива са настроенията.
– Смяната на Обама ще окаже ли някакво влияние?
– Не мисля, защото в Америка всички политици са „за“. От американска гледна точка няма никакво значение, защото този договор се движи от Уолстрийт. В България наблюдавам абсолютно същото чудо. Всички политици – бивши и сегашни, разправят някакви небивалици, че всички са за демокрацията и т.н., но иначе лъжат най-нагло. Този договор се започна по време на първото правителство на ГЕРБ, основната фaза на преговорите се движеше по времето на Орешарски и сега отново от ГЕРБ. Преди няколко седмици бях на конференция заедно с Георги Пирински и Ивайло Калфин, и двамата изведнъж се обявиха против този договор. А къде бяха, когато на власт беше тяхното правителство? Божидар Лукарски тези дни направо ме възмути – каза, че този договор трябва да се обвърже с въпроса за визите. Той или е абсолютен глупак и изобщо не знае за какво говори, защото не може икономически договор, който се движи вече две години и не може да му се сменя предметът, да се обвързва с гранични въпроси. Освен това той няма право да го дискутира, защото е таен. Ако го дискутира, той и България може да се озоват в качеството си на подсъдими. Това при хипотезата, че е глупак. При предположението, че той не е глупак и знае какво говори, което е по-вероятното, значи, че е сериен лъжец. Както излъга, че нямало да се съюзяват с Бойко Борисов. Това се хвърля на медиите, те без много да се замислят се радват, че ще има договор TTIP и ще паднат визите, което е безумно. Но си давам сметка, че съдбата на този договор няма да се реши в София, а в Брюксел. И затова се опитвам да накарам хората да се замислят как ще се променят съдбите на техните деца, а не да се мисли само за джоба. Това ми е целта. И да разберат, че знанието как функционира държавата и междудържавните отношения, има отношение към тяхното бъдеще.
