За половин година БГ администрацията успя да изброи 78 водоема в предаварийно състояние и 2000 безконтролни, но не казва къде се намират
.
Самуил Димитров, в. „Сега“
.
Докато институциите се наумуват какво да правят с опасните язовири, наводненията пак започнаха. Слава Богу, към петък след обяд няма драматични преливания, но дъждът през последните денонощия, както и преливащите реки са достатъчно ясно предупреждение, че отново може да се стигне до трагедия.
А в това време хората, отговорни за контрола върху опасните водоеми, успяха да ги преброят. Вече поне знаем колко са! Това им отне месеци, защото голямото броене започна още при правителството на Орешарски, вероятно е продължило при служебното и чак сега бяха обявени резултати. И стана ясно, че у нас има
78 язовира в предаварийно състояние, а около 2000 са безконтролни
Най-абсурдното в тази ситуация е, че никой не счете за нужно да посочи къде се намират тия водоеми. Вероятно с аргумента да не се създава паника у населението. Защото кой нормален човек няма да се притесни, ако му се каже, че на няколко километра от къщата му има язовир, готов да прелее и да го удави. Вероятно тия хора биха се ядосали, ще започнат да звънят в телевизиите, ще има живи връзки и институциите ще се чудят как да насмогнат на всички искания за реакция, наблюдение, с една дума – действие. А те не обичат да действат. Затова и още същия ден шефът на пожарната гл. комисар Николай Николов започна да успокоява, че няма непосредствена заплаха за хората, които са в близост до язовирите. На следващия ден екоминистърът Ивелина Василева повтори: „Предаварийното състояние на язовирите не означава непосредствена заплаха за хората“.
Безопасен язовир в предаварийно състояние е оксиморон
Звучи абсурдно, колкото и понятието „дървен камък“. Обаче в контекста на дългогодишното бездействие на тези институции подобни изявления са направо безобидни. Защото ако се хваща слушателят за тия думи, със сигурност ще трябва да попита как се стигна дотам, че не се знае какви са тия 268 язовира с неизяснен собственик, как така за едни и същи водоеми отговарят 4 министерства и никога няма нито един отговорен, като стане беда, и защо едва след като стана традиция да умират хора заради неподдържани язовири, някой се сети, че трябва да се променят нещата.
През 2007 г. при наводнението в Цар Калоян микроязовир предизвика приливна вълна, която потопи селото, удави осем души, заля 700 къщи, издави животни. Разследването на тази трагедия беше прекратено поради липса на престъпление. А преливането на язовир „Иваново“ и село Бисер? През февруари 2012 г. там загинаха 10 души, след като се скъса язовирната стена. Прокуратурата започна разследване, което и до днес не е приключило. Вероятно и никога няма да приключи. Да не говорим за последния случай с Мизия, за който още не е изяснено от какво преля река Скът, независимо, че риби, очевидно отглеждани в развъдник, останаха като улика на мястото на наводнението.
Язовир „Иваново“ е типичният пример за това какво не е наред с тези водоеми. Липсващи документи за собственост, никакви планове за строителство, изграждане на съоръжението от бригадирското движение и по-нататъшно стопанисване пак по „бригадирски“. А след 1990 г. – прехвърляне уж на собственици от бившето ТКЗС, уж на общината, а се появява и едно секретно постановление на Министерския съвет, с което на военните се дава земя, част от която се пада под язовира, за да тренират там, но не и да го поддържат. Те, естествено, отричат да имат каквито и да е задължения. И в целия хаос прокуратурата трябва да намери отговорен за трагедията. А общото, както знаем, е ничие.
Такава вероятно е ситуацията с голяма част от тези 268 язовира с неизяснена собственост, както и със 78-те в предаварийно състояние. От думите на регионалния министър Лиляна Павлова стана ясно, че те се използват предимно за рибарници,
изпускателните им тръби са запушени, крановете – повредени
И няма кой да мине на проверка, да глоби собственик или ползвател за това, че не си поддържа съоръжението изрядно и застрашава живота на кой знае колко хора, без да броим евентуалните материални щети. От проверките на прокуратурата стана ясно, че две басейнови дирекции – в София и Пловдив – „оспорват контролните си правомощия“ с аргумента, че в закона е записано, че отговорност за състоянието и поддръжката на водоема носи собственикът или ползвателят. А дори на някой чиновник да му се прииска да поработи внезапно и да обиколи насам-натам покрай язовирите, ползата пак ще е минимална. „Констатира се масово неизпълнение на предписанията“, показват прокурорските проверки.
Сега управляващите решиха, че е време да дадат контрола върху язовирите на агенцията за метрологичен и технически надзор. С идеята, че така отговорността ще бъде само на едно място. Което звучи като чудесна приказка и не е нищо повече от приказка. Към момента на вменяване на това задължение, или поне намерение, тази агенция
няма абсолютно никаква възможност да се справи със задачата
Тя няма нито един експерт по язовири, нито техника. Призна го шефът й Стефан Цанков. Нека не се забравя, че същата институция контролира асансьори, газови бутилки и бензиностанции. Като се сети човек какво е състоянието на асансьорите и колко умряха или се контузиха при падания на кабини, става ясно доколко и там се спазват правила и изисквания.
По думите на Цанков ще мине поне една година, докато агенцията успее да назначи хора, да ги обучи в тази материя, да закупи нужната техника, като всичко това трябва да бъде предшествано от решение на Министерския съвет да се увеличи щатната й численост, да се отпуснат пари за заплати, техника и всичко необходимо.
А докато това се случи, нищо чудно да гледаме кошмарно повторение на Цар Калоян, Бисер и Мизия. Единственото, което остава на живеещите в близост до такива водоеми, е да се молят нещо да не стане. И да знаят, че ако все пак се случи авария, ще трябва да се спасяват сами и поединично.
