С днешна дата не е безинтересно да се види какво е било докладвано и приемано от българското правителство относно проекта „Южен поток“ преди две години. Да се види например стенограмата от заседание на МС от 7.11.2012 г., на което се обсъжда и приема доклад относно „Окончателно инвестиционно решение за проект „Южен поток“ на територията на Република България“. Докладът е на министъра на икономиката в първия кабинет на Борисов – Делян Добрев и е изнесен по т. 25 от дневния ред.
Изнесеното на това заседание, гледано с днешна дата, може да ни накара да се замислим за това колко крехки и поврътливи може да се окажат някои български управленски политически решения, както и обосновките за тях. Както може би и за това, че ако едно „магаре“ не може само да си носи „самара“, а чака някой „ат“ да се грижи за него – докато междувременно атовете са започнали да се ритат – то и магарето, и самарът му, може да се окажат добре сритани.
Ето какво казва преди две години в МС икономическият министър Дилян Добрев:
„Основната цел на проекта е, при постигане на приемлива доходност за инвеститорите, да се доставя природен газ от Русия за удовлетворяване на растящото търсене на природен газ в Европа. В допълнение, проектът ще стимулира икономически растеж, ще създаде нови работни места в България, ще увеличи гъвкавостта и надеждността на доставките на природен газ за България и Европа, и ще намали риска от прекъсване на доставките на газ. […]
Изграждането на газопровода „Южен поток” е в съответствие с приоритетите на Програмата на Правителството на европейско развитие на България за развитие на енергетиката чрез повишаване сигурността на енергоснабдяването за българската индустрия и население, чрез диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Международният енергиен проект „Южен поток” е подкрепен и в т. 93 от Стратегията за национална сигурност на Република България, приета с решение на Народно събрание от 25 февруари 2011 г., обнародвана в Държавен вестник, бр. 19 от 8 март 2011 г.“
На 7 ноември 2012 г. министърът заявява още, че: „Договорката относно финансирането на проекта е особено важна за българската страна, тъй като по този начин на българската страна няма да се налага на етапа на подготовката и изграждането на газопровода да изразходва и рискува значителни по размери инвестиционни средства. На практика, при тази договорка тежестта и риска относно осигуряване на цялостното финансиране на проекта за изграждане на газопровода остава за ОАО „Газпром” като съдружник. „БЕХ” ЕАД ще покрие самоучастието си от дивидентите от дейността на „Южен поток България” АД, след като тя започне търговската експлоатация на газопровода.“
Както и че: „…комисарят Йотингер също потвърди, че Европейската комисия подкрепя изграждането на всяка нова газова инфраструктура на територията на Европейския съюз и бе уговорено правилата за спазване на европейското законодателство да не бъдат договаряни индивидуално между държавите и акционера от руска страна, а това да бъде обща политика на Европейския съюз, така че всички държави, участващи в проекта, ще имаме и ще заявяваме обща позиция по този проект.“
На същото заседание Добрев информира: „Подлежи на уточняване какъв точно тип изключение за проекта ще се търси, за да бъде той съвместим с правилата на Европейския съюз – дали изключение по чл. 36 от Третата газова директива, или по-общ тип изключение в контекста на Междуправителственото споразумение между Русия и Европейския съюз относно трансграничната енергийна инфраструктура. Работата по определянето на режима за отдаване на капацитета на газопровода ще продължи и след 9 ноември 2012 г.“
––––––––––––––––––––––––––––––––
.
Из Стенограмата от заседание на МС, 7.11.2012 г.
.
(Протокол 42 Относно СТЕНОГРАМА ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА МС, ПРОВЕДЕНО НА 07.11.2012)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, предоставям на вниманието Ви за разглеждане настоящия доклад относно Окончателно инвестиционно решение за проект „Южен поток“ на територията на Република България.
Проект „Южен поток“ е международен проект за строеж на газопровод, в който участват държавни институции и държавни и частни фирми от Австрия, Франция, Германия, Италия, Гърция, България, Сърбия, Унгария, Словения и Русия.
Основната цел на проекта е, при постигане на приемлива доходност за инвеститорите, да се доставя природен газ от Русия за удовлетворяване на растящото търсене на природен газ в Европа.
В допълнение, проектът ще стимулира икономически растеж, ще създаде нови работни места в България, ще увеличи гъвкавостта и надеждността на доставките на природен газ за България и Европа и ще намали риска от прекъсване на доставките на газ.
Проектът „Южен поток“ за България стартира със Споразумение между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България, подписано на 18 януари 2008 година в София (ратифицирано със закон, приет от 40-то Народно събрание на 25 юли 2008 година).
През ноември 2010 година са подписани Споразумение между акционерите и Устав на съвместна проектна компания „Южен поток България“ АД, учредена през декември 2010 година, с акционери „БЕХ“ ЕАД и ОАО „Газпром“ и при съотношение на дяловете в компанията 50:50.
Между „БЕХ“ ЕАД и ОАО „Газпром“ е сключено Споразумение за предпроектно проучване на 25 октомври 2010 година, с уточнени базови схеми за трасетата и обеми природен газ, при капацитет на газопроводната система от 63 млрд. куб. м/г., с оглед резултатите от предпроектното проучване в съответствие с чл. 4, изр. второ на Междуправителственото споразумение.
В периода февруари – юни 2011 година са извършени дейности на изпълнителя по предпроектното проучване относно осъществимостта и икономическата целесъобразност на международния проект „Южен поток“ на българска територия.
В предпроектното проучване са разгледани и оптимизирани, при общ капацитет на входната точка на газопровода от 63 млрд. куб м/г, няколко алтернативни варианта за трасе на газопровода на българска територия с алтернативни разпределения на обемите газ в западна посока – Сърбия, и в южна посока – Гърция, на базата на които е направено остойностяване на капиталовите и операционните разходи и технико-икономическата обосновка и оценка на различните варианти.
Въз основа на предпроектното проучване, акционерите са избрали варианта от предпроектното проучване в направление Гърция с нови обеми, които от КС Провадия нататък се транспортират по българската система – 2,5 млрд. куб. м/г.
На 27 август 2012 година е подписан Протокол между „БЕХ“ ЕАД и ОАО „Газпром“ относно реализацията на проекта на територията на Република България, в който е предвидено, че приемането на Окончателно инвестиционно решение за проекта следва да бъде извършено през ноември 2012 г., като дотогава ще бъдат изпълнени и завършени редица съществени дейности и условия от проектантски, технико-икономически, финансов и договорен характер.
В протокола е предвидено, че ако „БЕХ“ ЕАД не приеме окончателно инвестиционно решение в срок до 15 ноември 2012 година, дружеството ще дължи на ОАО „Газпром“ сумата от 70 млн. долара. Тази сума представлява връщане на предоставената отстъпка от цената на газа.
В обобщение, към момента може да се очертаят следните основни технико-икономически показатели за проекта:
Към настоящия момент конфигурацията на газопровода е с дължина на основния газопровод приблизително 540 км и с отклонение към Провадия от 59 км, 3 компресорни станции: КС Варна – на 2-ия километър, КС Лозен – на 210-ия километър и КС Расово – на 642-ия километър със съответни лупинги към основния газопровод, с технически капацитет от общо 63 млрд. куб. м/г. при пълното развитие на проекта, а планираното разпределение на обемите газ по направление е, както следва:
– 41 млрд. куб. м/г. нови обеми природен газ в направление Сърбия от входната точка в района на Галата до изходна точка в района на гр. Заечар на българо-сръбската граница;
– 22 млрд. куб. м/г. се транспортират от входната точка в района на Галата до изходната точка в района на КС Провадия, от които:
– 17,8 млрд. куб. м/г. не са нови обеми, а понастоящем транзитираните обеми газ през България по действащия Транзитен договор до 2030 г. (14 млрд. куб. м/г. към Турция, 3 млрд.куб. м/г към Гърция и 0,8 млрд. куб. м/г. към Македония), които с въвеждането в експлоатация на „Южен поток“ се пренасочват на вход на „Южен поток“ и от КС Провадия нататък се транспортират по българската система;
– 2,5 млрд. куб. м/г. са нови обеми в направление Гърция, които от КС Провадия нататък се транспортират по българската система;
– 1,6 млрд. куб. м/г. се залагат условно като количества за България, които на КС Провадия се предават към българската система.
Препоръчваният вариант на трасе в резултат на осъществените до момента дейности по проектиране с обща дължина L=535685 m, диаметър Ду1400 (при който Приемният терминал и КС-1 Варна са на една площадка) и с обща индикативна строителна стойност от 3 308,65 млн. евро, която ще подлежи на прецизиране и актуализиране с напредването на дейностите по по-нататъшното проектиране и ОВОС.
Тъй като се чуха спекулации защо нашият газопровод е по-скъп от сръбския, тук следва да обърна внимание, че дължината на българското трасе с лупингите е почти два пъти по-голяма от дължината на сръбското трасе, имаме много повече съоръжения като измервателни станции, компресорни станции, отколкото сръбския вариант. И това е изчисление на проектанта. След провеждане на процедурите сумата за строителство може да излезе съвсем различна.
С протокола са уточнени следните икономически критерии за приемане на окончателно инвестиционно решение:
Първо, по отношение на целевия срок на откупуване на инвестицията, в съответствие с чл. 8 от Междуправителственото споразумение, в протокола е предвидено, че целевият срок на откупуване на инвестицията ще бъде не по-дълъг от 15 години, считано от началото на търговската експлоатация на газопровода на българска територия. Изрично е записано, че под срок за откупуване се разбира всички капиталови разходи за проекта да бъдат възстановени до 15-ата година от началото на търговската експлоатация на газопровода.
Второ, по отношение на базовия период за достигане необходимото ниво на вътрешната норма на възвръщаемост на собствените средства страните са съгласували, че базовият период ще бъде 25 години. Базовият период започва да тече от издаването на разрешение за експлоатация на газопровода.
Трето, вътрешната норма на възвръщаемост, заложена в протокола е 8% (номинален) от собствените средства на страните, вложени в проекта.
При спазване на изискванията относно проектното финансиране и при невъзможност за стопроцентовото му осигуряване, ОАО „Газпром“ ще осигури средствата за покриване до 30% съгласно Акционерното споразумение от 2010 г. на собственото участие на „БЕХ“ ЕАД, без това да изменя равното дялово участие на „БЕХ“ ЕАД като акционер, при което отпуснатите средства за покриване на самоучастието на „БЕХ“ ЕАД ще се връщат чрез дивидентите от дейността н „Южен поток България“ АД. В Протокола е записано, че конкретните условия относно финансирането ще бъдат уредени с допълнение към Акционерното споразумение, където подробно ще се регламентират и уредят механизмът за покриване на самоучастието на „БЕХ” ЕАД и дивидентната политика на компанията.
Договорката относно финансирането на проекта е особено важна за българската страна, тъй като по този начин на българската страна няма да се налага на етапа на подготовката и изграждането на газопровода да изразходва и рискува значителни по размери инвестиционни средства. На практика, при тази договорка тежестта и риска относно осигуряване на цялостното финансиране на проекта за изграждане на газопровода остава за ОАО „Газпром” като съдружник. „БЕХ” ЕАД ще покрие самоучастието си от дивидентите от дейността на „Южен поток България” АД, след като тя започне търговската експлоатация на газопровода.
Установеният с Протокола срок за приемане на окончателно инвестиционно решение е до 15 ноември 2012 г. и е планирано за 9 ноември 2012 г. посещение в България на руска делегация на високо управленско ниво. С решение на Съвета на директорите на „Южен поток България” АД от 8 октомври 2012 г. ще бъде насрочено Общо събрание на акционерите за 9 ноември 2012 г., на което да се разгледа въпросът за приемане на окончателно инвестиционно решение за проекта.
Към момента се работи активно и ходът на изпълнението на дейностите от Плана, заложени за изпълнението преди окончателно инвестиционно решение е, както следва:
Избран е препоръчан вариант на трасе.
В поставения срок 15 септември 2012 г. проектантът Консорциум „ГАЗТЕК БГ – Южниигипрогаз” е представил следните материали:
– Документ „ПУП-ПП предварителен проект за трасе на газопровод „Южен поток”. Варианти за трасе на газопровод „Южен поток”. Представени и подробно описани са две възможни алтернативни опции за трасе за реализация на проекта „Южен поток” на територията на Република България в рамките на един установен за целите на проектирането коридор. Същите се съпровождат с графично приложение, от което е видно точното местоположение с географските координати на всяка точка от проекта на газопровод „Южен поток” на територията на Република България. Представен е и подробна обяснителна записка, в която са отразени специфичните характеристики на всяко едно от разработените две алтернативни трасета. Ясно очертани и обосновани са предимствата на препоръчвания вариант за трасе – Вариант 1. Представено е остойностяване на всеки от вариантите. Препоръчваният Вариант №1 с дължина 53568 м, диаметър 1400 и при който приемният терминал и компресорна станция 1 са на една площадка, е с обща строителна стойност 3 308,65 млн. евро, а Вариант №2 с дължина 53485 м, диаметър 1400 и с две отделни площадки за приемния терминал и компресорна станция 1, е на стойност 3 323,89 млн. евро.
– Документ „Основи на проектирането”, в който са заложени основните технически решения за газопровода „Южен поток” на територията на Република България.
Препоръчаният вариант за трасе – Вариант 1 и документа „Основи на проектирането” са вече одобрени като основа за по-нататъшна работа с Решение на Общото събрание на акционерите.
Разработени са Финансово-икономически модел и Бизнес план за проекта.
На 8 октомври беше избран и на 12 октомври 2012 г. започна работата си финансов консултант на „Южен поток България” АД в лицето на английската фирма за консултация в областта на проектното финансиране Portland Advisors. Финансовият консултант е избран след международен конкурс, проведен по правилата за най-добри международни практики в областта на проектното финансиране и инвестиционното банкиране.
В конкурса взеха участие „Дойче банк” от Германия, „Райфайзен инвестмънт”- Австрия, „Хулигън уоки” – Великобритания, „Газпромбанк прочетконсулт” – Русия и „Портланд адвайзърс” – Великобритания.
На 30 октомври 2010 г. консултантите представиха проект на Финансово-икономически модел и на Бизнес план, базиран на горепосочените търговски критерии, определени с Протокола от 27 август 2012 г. Моделът дава индикативен порядък за цената за транспортиране по новия газопровод Южен поток. Следва да се уточни, че начинът на ценообразуване и самата цена за транспортиране ще подлежат на договаряне и регулаторно одобрение договор, разработването на които ще продължи. Финансовите консултанти са започнали работата си по доклада – анализ относно възможностите за финансиране и цялостен доклад се очаква да бъде получен през декември 2012 г.
Работи се интензивно по финализирането на проекта на новия договор за доставки на газ за България, включително по Южен поток.
Това е въпрос, който трябва задължително да намери решение преди приемането и подписването на окончателно инвестиционно решение за проекта Южен поток. Докато не се постигне подписан договор между Булгаргаз и Газпром Експорт за нов договор за доставки на природен газ за България от 2013 г., който да удовлетворява Булгаргаз поне по критичните по становище на Булгаргаз въпроси, не следва да се приема и подписва положително инвестиционно решение за проект Южен поток. Поради това, предложението е подписването на новия договор за доставки на газ за България да бъде условие за приемането на положително окончателно инвестиционно решение за проект Южен поток.
Работи се и по съгласуване на основните условия по отношение адаптиране на действащия транзитен договор между ОАО „Газпром Експорт” и „Булгартрансгаз” ЕАД във връзка с реализацията на проекта. Към настоящия момент с действащия транзитен договор между страните са уредени условията по транспортиране на руски природен газ до 2030 г., а неговото адаптиране се предвижда да бъде извършено след стартиране на дейностите по реализацията на проекта и преди въвеждането на газопровода в търговска експлоатация.
Основните въпроси, които предстои да бъдат договорени, са условията за използване на новата допълнителна входна точка, считано от въвеждането на Южен поток в търговска експлоатация – точката на свързване на Южен поток с българската транзитна газопреносна система в района на гр. Провадия. Това би позволило количества природен газ, договорени за транзитиране по понастоящем действащия Транзитен договор до 2030 г . в направление Турция, Гърция и Македония след въвеждане в експлоатация на Южен поток, да се приемат за пренос на новата входна точка в газопреносната система на „Булгартрансгаз” ЕАД до гр. Провадия, вместо на съществуващата Негру Вода/Кардам.
В подписаните споразумения между акционерите в проекта, изрично е определено, че тези промени не следва да водят до никакъв негативен икономически и/или оперативен ефект за системния оператор „Булгартрансгаз” ЕАД и за съществуващата транзитна система. Всички действия по ефективната промяна се предвижда да бъдат изпълнени при спазване на правилата и процедурите на действащото европейско и българско законодателство, приложими за проекта Южен поток.
В съответствие с предвиденото в чл. 4, изречение четвърто от Междуправителственото споразумение, маршрутът на газопровода и географските точки на входа и изхода на газопровода на територията на Република България ще бъдат предмет на последващо произнасяне от Министерски съвет при надлежно искане на учредителите (акционерите в проектната компания).
Работи се по основните условия на стандартния транспортен договор за транспортиране на газ по Южен поток.
Проектът на основни условия ще се финализира след като финансовият консултант даде своя принос по формулирането на клаузите относно формиране на цена за транспортиране и свързаните с нея аспекти, като проектът на основни условия ще подлежи на одобрение от регулатора преди подписването му.
Работи се по подготовка на споразумение относно финансирането между акционерите и във връзка с пункт 5 от Протокола от 27 август 2012 г. чрез допълнение в Акционерното споразумение.
Проектът на допълнение на акционерното споразумение се подготвя и включва следните елементи:
– Изрична уговорка, че за проекта няма да се предоставят държавни гаранции и че „БЕХ” ЕАД на корпоративно ниво също няма да предоставя гаранции, обезпечения и други подобни, под никаква форма, включително няма да залага към ОАО „Газпром” и свързани с него лица акциите си в съвместната компания „Южен поток България” АД като обезпечение за осигуряване на самоучастието си;
– Правен механизъм за финансиране самоучастието на „БЕХ” ЕАД, който дава максимална възможна правна и търговска сигурност за българската страна.
– Детайлизиране на дивидентната политика.
– Работи се по определяне на режима за отдаване на капацитета на газопровода.
Член 7.7.1 (d) и чл. 7.1 (g) и (h) от Акционерното споразумение изискват да бъде направен анализ на приложимостта на изключение за проекта от правилата на Европейския съюз за достъп на трета страна до мрежите и в зависимост от анализа – подаване на заявление за изключение, както и работа по осигуряване ангажирането на достатъчен капацитет в съответствие с чл. 7.7.1 (d) от Акционерното споразумение.
В периода август – октомври 2012 г. между „БЕХ” ЕАД и ОАО „Газпром” са разменени виждания относно следващите стъпки по определяне на режима за отдаване на капацитета на газопровода.
Със свое писмо от 1 октомври 2012 г. „БЕХ” ЕАД е приканил ОАО „Газпром” да представи становището си по изпратено от ”БЕХ” ЕАД задание и по предложението на „БЕХ” ЕАД да бъде ангажиран във възможно най-кратък срок консултант по регулаторните въпроси, включващи основно режима за отдаване на капацитета на газопровода, съобразен с правилата на Европейския съюз. Подлежи на уточняване какъв точно тип изключение за проекта ще се търси, за да бъде той съвместим с правилата на Европейския съюз – дали изключение по чл. 36 от Третата газова директива, или по-общ тип изключение в контекста на Междуправителственото споразумение между Русия и Европейския съюз относно трансграничната енергийна инфраструктура. Работата по определянето на режима за отдаване на капацитета на газопровода ще продължи и след 9 ноември 2012 г.
Предвид гореизложеното за приемането на положително инвестиционно решение за проект Южен поток на 9 ноември 2012 г. е необходимо да бъдат изпълнени следните дейности от плана, като условия за приемане на окончателно инвестиционно решение:
Първо, избор на препоръчан вариант на трасе – изпълнено.
Второ, разработени Финансово-икономически модел и Бизнес-план за проекта – изпълнено.
Трето, подписване на договор за доставки на природен газ за България, включително по Южен поток.
Останалите дейности по плана могат да бъдат пренесени за изпълнението и след окончателно инвестиционно решение.
Приемането на инвестиционното решение за проект „Южен поток” е етап от реализацията на дългосрочното сътрудничество от съществено значение по смисъла на чл. 12, т. 13 от Правилника за реда за упражняване на правата на търговски дружества с държавно участие в капитала, приет с Постановление №112 на Министерски съвет от 2003 г.
Изграждането на газопровода „Южен поток” е в съответствие с приоритетите на Програмата на Правителството на европейско развитие на България за развитие на енергетиката чрез повишаване сигурността на енергоснабдяването за българската индустрия и население, чрез диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Международният енергиен проект „Южен поток” е подкрепен и в т. 93 от Стратегията за национална сигурност на Република България, приета с решение на Народно събрание от 25 февруари 2011 г., обнародвана в Държавен вестник, бр. 19 от 8 март 2011 г.
Тук искам да уточня, че на среща миналата седмица в понеделник между всички страни, участващи в проекта „Южен поток”, с комисаря по енергетика господин Йотингер всяка една от страните заяви подкрепата си за проекта и своето намерение да вземе окончателно инвестиционно решение. Две от държавите вече взеха това – Сърбия преди около две седмици и преди една седмица Унгария също взе окончателно инвестиционно решение.
Предложеният проект на Решение на Министерски съвет няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, поради което не е приложена финансова обосновка в съответствие с чл. 35, алинея 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация.
На същото заседание комисарят Йотингер също потвърди, че Европейската комисия подкрепя изграждането на всяка нова газова инфраструктура на територията на Европейския съюз и бе уговорено правилата за спазване на европейското законодателство да не бъдат договаряни индивидуално между държавите и акционера от руска страна, а това да бъде обща политика на Европейския съюз, така че всички държави, участващи в проекта, ще имаме и ще заявяваме обща позиция по този проект.
По настоящия проект на решение на Министерски съвет не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като също не е акт от категорията на посочените в чл. 35, алинея 1, т. 3 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация.
Предвид гореизложеното предлагам Министерски съвет да приеме решение за одобряване на настоящия доклад със следното решение:
Първо, одобрява доклада.
Второ, министърът на икономиката, енергетиката и туризма да даде разрешение на „Българския енергиен холдинг” ЕАД за приемане на окончателно инвестиционно решение при посочените в доклада условия. Благодаря.
БОЙКО БОРИСОВ: Днес отидете и запознайте Икономическата комисия в Парламента.
Приемаме точка 25.
Добрев, още един път до подписването огледайте всички детайли, за да бъде максимално прозрачно, точно, ясно и в унисон със закона.
.
