Здравка Евтимова жъне нови успехи по света –
.
пише авторитетното литературно списание „Факел“
.
След поредица от публикации в авторитетни литературни издателства в САЩ, Канада, Англия, Австралия, Ливан, Китай, Белгия и др., една от най-обичаните и най-талантливите ни писателки Здравка Евтимова превзе поредната „чуждестранна читателска крепост“. Този път флагът на България се развя над Тел Авив, Израел, където в края на ноември 2014 г. издателство „Tiktakti“ публикува нейния сборник с разкази „Wrong and Other Stories“ – „Погрешен“ и други разкази“, като интерактивна книга на английски език.
Самата публикация можете да намерите на сайта на изд. „Tiktakti“.
.
.
.
История за камъни
.
разказ на Здравка Евтимова, публикуван във „Факел“
– Слушай какво, момиче. Мъжете са камъни, всичките до един, без никакво изключение – казва ми тя. – От тебе зависи дали ще го носиш като тежест на шията и ще скочиш да се удавиш, или ще го хвърлиш в калта да стъпиш върху него, за да не си нацапаш обувките. – Тя е на средна възраст, прочула се е в цял Перник. Когато бизнесът не върви, любовта потъва, идват при нея. Взима по пет лева на съвет.
– Искам да напусна мъжа си – казвам аз. – Но не е лош човек.
– Как не е лош човек, бе! Направо е гаден човек. Зарежи го мигновено. Мъже под път и над път, всеки гледа да те одере жива, после показва кожата ти на колегите и се хвали как си изревала два бидона сълзи за него. Не бил лош човек! Ми тогава защо си дошла при мене, защо ми даде тия пет лева?
– Не знам.
– Слушай сега да ти разкажа една история, да разбереш, че добри мъже няма. Има само камъни и ако си умна, метни ги в калта или още по-добре – запокити ги върху в главата на някой друг мъж. Ето ти сега историята, моето момиче.
И аз бях пламнала като факла за един господин – търговче, продава ракия в Перник. Хвърля ми око, много си хубава, казва ми. Тия лафове на баба ми ходи ги кажи, имаме си огледала у нас, отвръщам му откровено аз. Ама вярно си хубава, що не ми вярваш? Какво желаеш?- интересувам се пряко аз и знам какво иска. Имам сини сливи цял склон – нали разбираш, че съм умна жена, като съм луничава, това не значи, че чавка ми е изпила ума.
Купих едни баир, после втори и така всички сини сливи в мои ръце паднаха. Истината е в сините сливи, да знаеш, момиче, защото сините сливи са ракия в бъдеще време. Ти, вика ми търговчето, си много интелигентна. Да така е, съгласявам се, кажи що искаш и за колко, защото нямам време да ми разправят колко съм интелигентна и прочее красива.
Искам петстотин кила сливи. Колко даваш за едно кило, господине? А ти колко искаш? – пита той. Викам му – първо ще ти дам да пиеш от моята ракия, една чаша само – съвсем без пари, после ти сам ще ми кажеш колко ще дадеш. Добре – той изпи чашата и очите му светнаха като ножове, дето а-а -а и ще заколят някого.
Забелязвам – изтъквам му – пиянството ти е лошо. В очите ти кръв и в ръката ти още повече кръв. Затова ела тука, имам втори начин да те проверя колко струваш. Но трябва да изпиеш още една чаша, понеже чак след втората чаша ставам красива. Аз, приказва ми, съм готов и четири чаши да изпия заради тебе – в този момент ще ми се видиш като оная по телевизията. Тогава няма да ми вършиш работа, изтъкнах му. Той изпи втората чаша.
Да ти кажа, момиче – обърна се към мене жената, – само след втората чаша се случва любовта. Без чаша той ще ти намира кусури, я носът ти ще му се види дълъг, я краката криви, но след втората ракия носът е перфект, а краката до луната стигат. Не се случи кой знае каква любов, доста хора са пили по две чаши при мене – по ракията един мъж ще го познаеш.
Първата ракия показва на какви ченгели ще те върти, като му попаднеш в ръчичките. Мъжете са злобни, душко. Втората чаша показва какво му е сърцето. На тоя сърцето му беше средна хубост. Слушай, вика ми той, ще ти дам колко кажеш за половин тон сливи, ще ти дам колко кажеш и без да купувам сливите, ама искам утре пак да изпия две чаши ракия с тебе.
Не, отвръщам му, не ми харесваш, господине, обявявам ти го открито. Петстотин кила сливи ми струват хиляда лева, но за тебе хиляда и петстотин. Отивай си, чао.
Как така да си ходя? Аз, казва, се влюбих в тебе. Твоята ракия ми дава такива сили, щото не знам дали стъпвам по небето, или по земята. Добре, брой ми парите за стоката. Нямам толкова. Защо тогава ме будалкаш, че и ракията ми пи? Щото много те харесвам. Ти нямаш вкус, отсичам аз.
Събрах му всичките пари. Лично го пребърках и последния лев от джоба му изтръгнах. Мъжът това заслужава – одери го, парите му вземи и го прати при някоя друга да пере чорапите му и да го слуша как дърдори глупости.
– Аз уважавам моя човек – измънках аз – Той е добър.
– Добър е, докато не намери някоя по-руса от тебе, душко. Ще му вземе парите, ще го одере, ще изпие две чаши с него и ще ти го прати да му переш дрехите и да го слушаш какви ги дърдори. Че и сълзите му му ще иска да бършеш.
Без тия на мене. Слушай по-нататък. Няма да си ходя, казва ми търговчето. Ето, виж каква ракия я правим в Перник, момиче! След две чаши се влюбва, сред три иска да мре за тебе. Но любовта иска живи хора, не мъртви, нали. След три ракии две не вижда, след четири се жени за тебе, дори да си на 55. Свих му панталоните, ризата и палтото на една топка, изхвърлих ги навън и казвам: Аз не съм хотел. Чао.
Но на другия ден човекът пак дойде. Много си хубава, настоява. Много! Дай да пием още две чаши. Вече продадох стоката на друг – отрязах го аз.
– Той пи ли с тебе ракия? – зина човекът.
Ами пи.
Търговчето изведнъж ревна – в очите му сълзи на гроздове. Продавах сливи от пет години и много пъти по две ракии съм пила с купувачи, но никой не ми е хлипал като този. Екстра си, разправят ми повечето, но не се хващам на такава стръв – ракията е екстра, момичето ми, не ти. Ако щеш грим сложи, фон дьо тен метър намажи и се гипсирай от руж, не вървиш.
Човекът плаче – ами аз съм се влюбил, какво да правя сега?- пита. Аз, като не мога без тебе, къде да ида?
Имаш ли ти бизнес?- разследвам аз. Нямам бизнес. Пари имаш ли? Нямам, ти всичките ми ги взема. Къща имаш ли? Нямам – признава. А какво имаш тогава? Той казва: Само като те гледам, ни пари ми трябват, ни къща, ни стока, ни бизнес. Ти си луд, човеко, подчертавам аз.
Ами луд съм. Ти за пет стотинки не ставаш. Ами не ставам, вика. Какво да те правя? – питам го. Ми дай да пием две чаши ракия. Ми дай, съгласих се аз. От сълзите ли, от глупостта му ли, очите му взеха да греят като слънце и електрически крушки едновременно. Много си прекрасна, казва ми.
Пихме ракия, две чаши и оттогава, момиче, да знаеш – всички мъже са камъни и от тебе зависи дали ще го носиш на шията, ще го хвърлиш ли в калта да стъпиш върху него, или пък ще пиеш две чаши ракия с него и като мене – три деца ще му родиш и всичките хубави, та хубави, и греят. И като се гледам в огледалото, си мисля – аз вярно съм хубава, той правилно е преценил.
Следователно, момиче, всички мъже са камъни, но само един между тях е скъпоценен. Той е твоят мъж. Той няма вкус, той е див, не го бива да прави търговия, но си е твоят камък, момиче. Взимай го. Направо мини през супера и купи ракия. Две чаши стигат. Не повече.
.
