На 1-ви януари празнуваме Васильовден, който е и ден на сурвакарите. На този ден Църквата отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.
.
Свети Василий Велики е голям християнски мислител, философ и писател. Той на дело реализира идеята на Христовия закон на любовта и прошката като полага основите на благотворителната християнска дейност.
Василий, наречен Велики още приживе, бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт.
Именници: Васил и Василка или техни производни – Василена, Васко, Василко, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.
Обредна трапеза: Приготвят се блажни ястия – свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с мед, жито, орехи, ошав.
На Васильовден се прави баница с късмети. Тя се поставя на масата и се завърта три пъти от майката или бащата. Всеки си взима парче, в което има късмет. Късмети има за всички от семейството, дори и за тези които отсъстват. За домашните животни се наричат дрянови клони. Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта, а огънят в огнището се поддържа през цялата нощ и се смята, че не е хубаво да угасне.
Сурвакари: Първият ден на Новата Година, освен с Васильовден, се свързва и с древния български обичай – СУРВАКАНЕТО (повече за произхода на Сурва – вж. тук).
Това е обичай специално за момчетата, които по едно-две или по групички, ходят по домовете и сурвакат всички вкъщи наред, с дрянови пръчки, обкичени обикновено с бели венци и бели и червени трътки от вълна и коприна. Но най-хубава е цъфналата дрянова пръчка. Тя се отрязва 40 дена преди Васильовден, натопява се във висока делва с вода, която сурвакарчето сменя всяка сутрин. Дряновата пръчка цъфва точно на Васильовден. Това е голяма радост за момчето.
Момчетата се обличат празнично (с шаечни дрехи и калпачета от агнешка кожа; някои деца се обличат в народна носия). Момчетата сурвакат с благословии за много здраве в тази къща, за веселие, за голям берекет през Новата година. Стопаните, доволни от сурвакарските благословии, с радост дават на децата дребни парички.
Сурвакарска за 5-6 годишни:
Сурва година, весела година,
суровак – вак, догодина пак
с по-голям кривак.
Сурвакарска за 10-12 годишни:
Сурва, весела година,
златен клас на нива, зелен грозд на лозе,
жълт мамул на леса, червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна, ведровина на главина,
живо-здраво догодина, догодина до амина!
1-ви януари е и Ден на световното семейство.
Честването му започва през 2007 година, по инициатива на американската фондация “Световно семейство”, с подкрепата на
Конгреса (Парламента) на САЩ и на Общото събрание на ООН, като ден на мира и разбирателството между хората и народите, за обединението на човечеството в едно световно семейство.
Важни събития от историята, случили се на днешната дата:
Събития
• 45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
• 404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
• 630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без
да пролее капка кръв.
• 990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
• 1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник
Йоан IV Ласкарис.
• 1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
• 1502 г. — Откриване на залива Гуанабара, на брега на който е разположен град
Рио де Жанейро от португалския мореплавател Педро Алвариш Кабрал.
• 1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
• 1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава
начало на годината е25 март).
• 1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
• 1739 г. — Откриване на остров Буве в южната част на Атлантическия океан от френския
мореплавател Жан Батист Шарл Буве дьо Лозие.
• 1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия
астероид в Слънчевата система.
• 1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното
кралство.
• 1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
• 1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока
на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
• 1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
• 1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
• 1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
• 1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
• 1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
• 1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
• 1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
• 1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
• 1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
• 1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
• 1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
• 1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората
световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република
Германия.
• 1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ),
чиято цел е либерализация на международната търговия.
• 1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
• 1948 г. — Влиза в сила Новата Конституция на Италия, след проведен референдум
за монархията.
• 1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят
се чества като национален празник).
• 1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
• 1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
• 1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската
република.
• 1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
• 1971 г. — Основан е френският Университет Пантеон-Асас.
• 1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския
съюз.
• 1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
• 1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
• 1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност
(намек за профсъюза„Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили
хората на труда.
• 1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
• 1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република
и Словакия.
• 1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
• 1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
• 1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
• 1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
• 1999 г. — Появява се официално еврото.
• 2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския
съюз.
• 2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
• 2007 г. — Разширяване на ЕС:
• България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
• Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския
съюз, заедно с още 20 езика.
• Словения става тринадесетата страна, която въвежда еврото.
• 2007 г. — Ангола се присъединява към ОПЕК.
• 2009 г. — Словакия се присъединява към еврозоната.
Родени
• 1431 г. — Александър VI, римски папа
• 1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат
• 1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз
• 1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария
• 1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен
• 1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник
• 1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер
• 1840 г. — Данаил Попов, български революционер
• 1845 г. — Васил Петлешков, български революционер
• 1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер
• 1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател
• 1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер
• 1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог
• 1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка
• 1863 г. — Любомир Милетич, български филолог
• 1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри
• 1866 г. — Константин Венедиков, български генерал
• 1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник
• 1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер
• 1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан
• 1874 г. — Франк Нокс, американски политик
• 1877 г. — Иван Клинчаров, български обществен деец, публицист, литературен критик
и преводач
• 1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург
• 1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик
• 1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник
• 1884 г. — Хосе Пинеда, испански футболен треньор
• 1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен
• 1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал
• 1887 г. — Георги Машев, български художник
• 1889 г. — Николай Райнов, български писател
• 1893 г. — Георги Стаматов, български актьор
• 1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР
• 1896 г. — Кирил Цонев, български художник
• 1898 г. — Ламар, български поет и писател
• 1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор
• 1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар
• 1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител
• 1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик
• 1913 г. — Седат Алп, турски археолог
• 1913 г. — Шек Кин, китайски актьор
• 1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател
• 1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател
• 1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка
• 1923 г. — Въло Радев, български режисьор
• 1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
• 1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф
• 1931 г. — Първан Стефанов, български поет, преводач и драматург
• 1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
• 1932 г. — Иван Кирков, български художник
• 1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
• 1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
• 1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
• 1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
• 1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор
• 1952 г. — Миле Китич, босненски певец
• 1954 г. — Ричард Гибсън, британски актьор
• 1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
• 1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
• 1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист
• 1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
• 1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
• 1966 г. — Ивица Дачич, министър-председател на Сърбия
• 1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
• 1970 г. — Христо Бонин, български артист
• 1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
• 1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
• 1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
• 1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
• 1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
• 1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор
Починали
• 138 г. — Луций Елий, римски император
• 379 г. — Василий Велики, православен учител
• 898 г. — Одо, херцог на Франция и граф на Париж
• 1432 г. — Александру чел Бун, молдовски войвода
• 1515 г. — Луи XII, крал на Франция
• 1559 г. — Кристиан III, крал на Дания и Норвегия
• 1560 г. — Жоашен дю Беле, френски поет (
• 1561 г. — Педро де Урсуа, испански конкистадор
• 1748 г. — Йохан Бернули, швейцарски математик
• 1763 г. — Харитон Лаптев, руски изследовател
• 1782 г. — Йохан Кристиан Бах, немски композитор
• 1817 г. — Мартин Клапрот, немски химик и минералог
• 1850 г. — Хайнрих Фридрих Линк, германски ботаник
• 1881 г. — Луи Огюст Бланки, френски социален публицист
• 1894 г. — Неделя Петкова, българска просветителка
• 1894 г. — Хайнрих Херц, германски физик
• 1929 г. — Емил Бордел, френски скулптор
• 1931 г. — Иван Далкалъчев, български революционер
• 1932 г. — Добри Петков, български политик
• 1934 г. — Якоб Васерман, немски писател
• 1941 г. — Петър Попарсов, български революционер и общественик
• 1966 г. — Петър Манджуков, български революционер
• 1972 г. — Морис Шевалие, френски актьор
• 1980 г. — Степан Шчипачов, руски поет
• 1984 г. — Здравко Милев, български шахматист
• 1988 г. — Николай Дончев, български писател — франкофон
• 1992 г. — Грейс Хопър, американски информатик
• 1995 г. — Юджин Уигнър, унгарски физик, Нобелов лауреат през 1963 г.
• 1998 г. — Хелън Уилс Мууди, американска тенисистка
• 2009 г. — Йоханес Марио Зимел , австрийски писател
Източник: www.obekti.bg
