Мартин Карбовски, Lentata.com
Защо да не четете анализи? Защото медиите участваха и в двете събития, вместо да ги предотвратят. Едни медии бутаха банката, други мълчаха, а трети не можеха да повярват. Така се получава у нас – през 2014 се затвърди ролята на медиите като решителни и подли дезинформатори на обществото.
Но нито решителност, нито подлост трябваше много – хората у нас са крайно глупави. Това трябва да се каже честно и с болка на сърцето. Коя е годината с най-много телефонни измами!? Да, 2014-та е.
Кой ще спори колко са умни хората наоколо? Колкото повече се говори за един проблем, толкова повече хората затъват в него. Двете събития на 2014-та имат своето продължение. Неистово ни се внушават две неща – че един банкер си е обрал банката. И, че Петко Сертов е жив. И двете неща са невъзможни и нелогични. И, ако човек може малко да мисли, просто ще чете определен тип медии и ще си прави изводите. Медиите имат халка на носа. Накъдето сочи халката – натам е онова, което се опитват да ни накарат да мислим. А в обратната посока е истината.
Хората у нас също имат халки на носа. Но понеже халките са много, това вече са вериги. Оплетени вериги. Един да се дръпне, другите ги боли. През 2014-та НЕ се случиха две неща. Никой не попита защо едната банка беше спасена, а другата – не. Никой не попита защо енергетиката у нас е част от подземния свят. Пък и вече няма значение.
България е малкото гробище на свободата. През 2014-та стана ясно, че бунтът и гласът тук са окончателно платени. Малкото неплатени гласове и бунтове се размиват като детски гласове на фашистки митинг. Това също беше събитие на 2014-та. Но това не е новина, не може да е новина, както не може да е новина, че сърдечният масаж понякога дава резултат. У нас обаче вече няма сърце. Има само масаж.
А кое е голямото гробище?
Голямото гробище е не това, което може да се случи за една година. Голямото гробище е тенденцията за 25 години – срасналата се с бизнеса политика да се опитва безогледно да убие държавата. През 2014-та едни хора разбраха, че могат лесно да убият държавата. И няма да спрат да се опитват.
Голямото гробище е, че държавата България се е напълнила с еничари. По скоро три Велики сили са се обзавели с местни величия-еничари, цели партии, орди еничари – които поздравяват новоизбраната Мис България, за да могат да я купят. А тя, гладната, се продава лесно. Великите сили са ясни, но през последните години към тях се добави просперираща Турция. Турция, в която не говорят за толерантност, и която се опитва да излезе от хватката на исляма. Няма гей-паради и никой не смее да ги предложи като форма на свобода. Не бият лекарите и там няма цигани. Затова 2014-та е годината, в която Турция стана опция за емиграция на чисти българи. Като никога.
Няма какво много да се каже за 2014-та. Умните ще слушат и ще записват кой продаде царството като през 1393-та година. Масата народ ще си мисли, че 1393 е номер на есемес – зов за помощ. DMS – България.
Умните ще отидат в манастир, ако са стари да емигрират. Умните ще мълчат. България не е вече нещо, която може да се спаси.
Тя е малко гробище – а на малките гробища проблемът не е как да се живее. Проблемът на малките гробища е винаги чуждата фадрома, армията от чужди фадроми, която има по-добри идеи за организация на местния ландшафт.
.
