Държавният глава Росен Плевнелиев удостои Българското национално радио с Почетния знак на президента за изключителен принос и по повод 80-годишнината от основаването на медията.
Призът бе присъден на рожден ден на Българското национално радио на церемония в Националния дворец на културата, по време на която бяха връчени Годишните награди „Сирак Скитник“. Членовете на Обществения съвет на БНР определиха победителите в трите категории на наградите.
Еврочикаго не раздава награди, но поздравява всички журналисти, които през годината, в която бе приета Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, споменаха за това събитие или направиха поне едно предаване или репортаж за българите в чужбина.
Ето защо изразявам нашата радост, че Наградата „Сирак Скитник“ 2014 г. за радиожурналистика получи Илияна Райчева – старши редактор и водещ в радио България, което слушаме не само в Чикаго.
Заслужено предаването „Седмицата на бързи обороти“ – изданията в събота и неделя взе наградата за радиопредаване.
Но изразявайки си личното си мнение смятам, че една не добра тенденция разкри гласуването на слушателите на „Хоризонт“ (така и не разбрах къде и как бе извършено преброяването), които избраха за номер 1 в програма “Хоризонт” Петър Волгин, за политическо украсеното му предаване, а не неговата колежка Силвия Великова.
Ето и победителите във всичките 10 ефирни програми за 2014-та година:
№1 на Радио Бургас: Мариан Иванов
№1 на Радио Варна: Веселина Божинова
№ 1 на Радио Пловдив: Емил Александров
№ 1 на Радио Стара Загора: Недко Недев
№1 на Радио Видин: Нора Георгиева
№1 на Радио Шумен: Христина Димитрова
№1 на Радио Благоевград: Лалка Радкова
№1 на Програма „Хоризонт“: Петър Волгин
№1 на Програма „Христо Ботев“: Анелия Торошанова
№1 на Радио София: Добрина Добрева
.
Петър Стаматов,
от името на екипа на Еurochicago.com
––––––––––––––––––
* И понеже не може да говорим за радио без звук, едноминутен запис от вчера:
Симбиозата, за която говорите, е известна отдавна. Но мислещите, нормални хора отдавна не вярват на участниците в тази симбиоза. Без значение на почестите и наградите, без значение на количеството книги и интервюта „по пантофи“, без значение на лъскавите партита и всякакви подобни неща. Лошото е, че страната отчаяно има нужда от честни магистрати, от честни, недоубити, непродали се журналисти, от мъдри политици и от оценяване на хората по техните действителни заслуги. Не се чувствайте във всеки случай сам в своята оценка за споменатата симбиоза, въобще не сте сам в това.
Ако сте прочели търпеливо отчета по-горе за тази невероятна почит и се чудите каква е причината за моя прочит, не си мислете , че е завист. Не е и заклеймяване, повярвайте. Тази почит просто има обратен прочит: показва каква любов, какъв симбиоз, какво пълно сливане между елитната ни журналистика и елитната ни политика цари в България.
Ето защо сме номер Едно в класацията на Репортери без граница по свобода на словото, нали!
Тук цари миро съвместно съществуване, взаимно уважение между прокурори и престъпници, следователи и заподозрени, полицаи и бандити, интервюиращи и интервюирани( политици).
На моята 60 годишнина, дори и да искам, няма как да постигна такава навалица от президенти и премиери.
Така че, да ви се похваля отсега: ако доживея до 16 април, няма да празнувам с онези началници в държавата, които през годините съм вбесил с моите интервюта и коментари. Тяхното отсъствие от личния ми празник ще бъде голяма награда.
Ivo.bg
Разбирам възмущението ви от разни „паркетни“ награди и „паркетни“ личности, които едни други се хвалят и ласкаят, а често под „целофана и блясъка“ на светските им изяви няма нищо друго, освен празна суета. Но това не значи, че когато, макар и нерядко само по изключение, бъде награден някой достоен журналист – като например Илияна Райчева от Радио България, която наистина заслужава това, трябва да слагаме такива наградени под общ знаменател със споменатите Велева и Тошев, и други като тях, които отдавна са се „абонирали“ за паркетна слава, в която лицемерните имитирания се награждават с лицемерни награди.
Награди, награди само Валерия Велева е способна да събере на едно място двама президенти (Петър Стоянов и Георги Първанов), един вицепрезидент (Маргарита Попова), двама премиери (Георги Атанасов и Бойко Борисов) и петима председатели на Народното събрание (Благовест Сендов, Огнян Герджиков, Борислав Великов, Михаил Миков и Цецка Цачева). Това се видя на празненството по случай юбилея на журналистката и премиерата на книгата й „Рани от власт“ в ресторант „Форум“ в НДК. Огромното заведение едва побра приятелите на Валерия от всички политически разцветки, които вдигнаха наздравици за авторката. Облечена в черна дълга рокля с апликации в старо злато, Велева посрещна не просто обектите на 46-те интервюта с политици и интелектуалци, включени в книгата, а хора, които са се изповядвали пред нея.
Самата журналистка също се развълнува при признанията в любов и уважение от най-близките й хора на видеостена – от писателя Любомир Левчев, главния редактор на „Преса“ Тошо Тошев, от колеги, нейни приятели от различни медии.
По гостите на Валерия Велева спокойно можеше да се състави издание „Кой кой е в съвременна България“. Премиерът Бойко Борисов пристигна с огромен букет и широка усмивка и пожела: „Да е жива и здрава и все така да продължава. Да е умна, да е щастлива и внучето й да е живо и здраво. Журналистите ги оценяват читателите, но щом аз съм тук, личи моето уважение към Валерия.“ Министърът на културата Вежди Рашидов се поддаде на емоцията: „Вече 40 години пътищата ни се срещат, влизала е в душата ми по пантофи. Затова й желая още дълги години да е жива и здрава, защото имаме нужда от нея. Тя е от малкото задълбочени, талантливи журналисти.“
Вицепрезидентът Маргарита Попова не бе изненадана от яркото съзвездие приятели на юбилярката. „Познавам добрите й качества и едно от най-хубавите неща, които виждам в нея, е нейната прямота. Тя обича човека, освен че го разбира.“ Кметът на София Йорданка Фандъкова усмихнато заръча на Валерия да има сили и това, което тя отправя като послания към всички, да се подкрепя от повече журналисти и да се изпълнява от повече политици.
Един от близките приятели на Валерия – Кеворк Кеворкян, заяви, че живеем във време на евтини приказки и единственото ни спасение е в книги като „Рани от власт“. Развълнуваната авторка призна: „Това е книга за нашия сбъркан преход – и се обърна към гостите си: – 25 години дишам вашия прах. Имали сме мигове, в които сме се гледали в очите. Допускали сте ме в душите си. Ние всички излизаме от годините на прехода с рани, с разбити илюзии и несбъднати мечти. Но ако вместо с омраза се гледаме с разбирателство, България ще върви напред!“
Не само в книгата й са събрани две епохи – те съжителстваха в топлата атмосфера на партито. Там бяха последният министър-председател на България от времето на социализма Георги Атанасов, железният шеф на протокола на Тодор Живков – Борис Джибров, последният шеф на УБО Георги Милушев, министърът на културата от онова време Георги Йорданов, придружен от дъщеря си. Бяха и политици от най-новото поколение като бившия вицепремиер Николай Василев. Георги Първанов шеговито каза на Мая Манолова: „Отдавна не сме се чували“, а интелектуалци като професорите Георги Марков, Андрей Пантев, Георги Фотев, Кръстьо Петков, писателя Стефан Цанев, музикантите Богдана Карадочева, Васил Найденов и Хайгашот Агасян намериха общ език с вицепремиера Ивайло Калфин, дизайнерката Жени Живкова, шефа на НДК Мирослав Боршош и актрисата Биляна Петринска.
Добрата енергия на авторката се допълни от мощното „Многая лета“ при разрязването на огромната торта във формата на книга. Водещият на събитието Иван Гранитски, издател на „Рани от власт“, се справи блестящо с новото си амплоа. Десетина курса с кола едва стигнаха на Валерия Велева да закара букетите и подаръците в дома си. Те това е а вие ми говорите за награди на слушатели!