Становище на Асоциацията на българските училища в чужбина относно проектозакона за предучилищното и училищното образование, изпратено до председателката на Комисията по образованието в българското Народно събрание.
.
До г-жа Милена Дамянова
Комисия по образованието
43 Народно събрание
.
ПОЗИЦИЯ
относно проектозакона за предучилищното и училищното образование
Предложения:
1. В чл.2, ал.3, цитирана по-долу, да се включи текстът в болд формат:
Институциите в системата на предучилищното и училищното образование са детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие, българските училища зад граница и специализираните обслужващи звена.
В раздел II „Видове институции” да се включи НОВ ЧЛЕН: Българските училища зад граница водят обучение по учебните предмети, които се отнасят до български език и литература, история и география на България, осъществявано от организации на българи, живеещи извън Република България, регистрирани съгласно законодателството на съответната държава за извършване на културно-образователна дейност или организирани към дипломатическите мисии на България.
Обосновка:
Проектозаконът (чл.163, ал.2) „признава компетентностите, придобити след успешно завършено обучение по учебните предмети „Български език и литература”, „История и цивилизации” и „География и икономика” в частта им, отнасяща се до историята и географията на България, осъществени от финансирани при условията и по реда на този закон организации на българи, живеещи извън Република България. Според проектозакона, дейността на образователните институции, които го реализират, се подпомага, както и досега, от държавния бюджет (чл. 295). Логично е тези институции да бъдат признати в проектозакона и по този начин да се включат в българската образователна система. Това ще даде възможност за методическото регулиране (стандарти, програми, планове) и контрол на обучението по тези предмети, както и за повишаване на качеството на тази дейност.
Според Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света (Решение на МС от 23.07.2014 г.) V. 2.2.„Образователна политика”,
Държавната политика по отношение на българските училища в чужбина, осъществявана от МОН, отчита съхраняването на българския език като най-важният елемент за запазване на национална идентичност на българските граждани и на историческите български общности в чужбина. Това (с) особено се отнася до най-младото поколение българи и децата от смесените бракове.
Значението на съхраняването и разпространението на българския език и знанията за България за националната сигурност на страната налага институциите, които я осъществяват, да бъдат съставна част от нейната образователна система.
2. Предвид горното, за българските училища зад граница (БУГ):
А) Да се разрешат вcички форми на обучение – чл. 104 (случаите по чл. 105 (2) 1 – по-възрастни от останалите ученици или 3 – прекъснали обучението за 3 и повече години – тъй като тези случаи са често срещани извън България.
Б) В чл. 111 за БУГ да се разреши дистанционната форма от 4 до 12 клас, с оглед на това да се създадат условия за обхващане на максимален брой ученици.
В) БУГ да бъдат включени в чл. 109 и 110, в който се регламентира индивидуалната и самостоятелната форма на обучение.
Г) чл. 149 да включва изготвяне на адаптирани програми и учебници за БУГ.
Д) чл. 283 (3) – Министерският съвет да определи разходни стандарти за дете и ученик от БУГ, диференцирани съобразно стандартите на живот в държавите, в които се намират.
Е) Без връзка с БУГ: Да се редактира чл. 164: Въвеждането на термина «информален» е абсолютно излишно и неподходящо от няколко гледни точки, особено в едно и също изречение с широко употребявания термин «неформален».
София, 01.01.2015
Председател:
Д-р Боян Кулов
