В Чикаго има две български източноправославни църкви – “Света София” и “Свети Иван Рилски – Чудотворец”, както и няколко български евангелски църкви – Българска евангелска божия църква “Нов живот”, Българска църква интернационална милост “Мараната”, Българска Християнска Баптиска църква “Ново начало” и др. Македонската православна църква “Света Петка” също се посещава от българи. Във връзка със сборната ни тема (вж. линк), по-долу представяме на вашето внимание интервю със свещеника от черквата „Света София“ отец Грую Цонков.
.
Българска православна църква “Света София” в Дес Плейнс, край Чикаго (вж. уебсайта www.saintsophiachurch.com) е с три степенна йерархична структура (била е и конгреционална). Първото йерархично ниво е енорията (църквата) с енорийски духовни лица от бялото духовенство (дякон, свещеник, протоиерей, свещеноиконом и ставрофорен свещеноиконом).
Второто йерархично ниво е епархията (диоцез), наречена “Bulgarian Eastern Orthodox Diocese of the USA, Canada and Australia”, с административно месторазположение в New York, USA (с духовни лица от черното духовенство – монах, йеромонах, архимандрид и епископ) и с митрополит (владика) Йосиф (www.bulgariandiocese.org).
Третото йерархично ниво е “Българска Патриаршия” с месторазположение София, България, с патриарх Неофит. В методично отношение църквата е към Светия Синод на Българска Православна Църква. Богослуженията се осъществяват от свещеноиконом Грую поп Цонков. Енорийски свещеници в църквата са били поп Валентин Борисов Ноцков, Божидар Иванов Димов и други. Църковното настоятелство (към началото на 2015 г.) е в състав от 11 човека и в него влизат: председател е доктор Михаил Николов. Заместник-председател е доктор Виолета Аврамова, секретар е Билян Делчев. Касиер – Мариана Тодорова. Управител църковен комплекс – Кирил Мирчев. Заместник-управител – Павел Марков. Училищен координатор – Даниела Михайлова. Председател на ревизионната комисия е Таня Гешева; Марина Куюмджиева и Соня Иванова са членове на ревизионната комисия.
Интервю на Еврочикаго с отец Грую Цонков
.
– Първо искаме да Ви попитаме чия е собствеността на църквата „Света София“ в Дес Плейнс като сграда?
– На Харис Банк, заемът беше над един и половина милиона долара. Сега в момента е 1 милион и 100, като всеки месец плащаме по 8000 долара. Заемът и всички сметки се изплащат чрез постъпленията от свещи, дарения и от всички събития, които се правят в залата на църквата.
– От България от Светия синод изпращат ли ви пари?
– Не.
– След като се изплати заема към банката, на кого ще остане черквата?
– На членовете на църквата, които са към 140, и енориашите.
– Как една българска черква в чужбина може да премине от една юрисдикция към друга, от една Православна църква към друга?
– Чрез гласуване на членовете на Църквата това може да стане.
– Казаха ни, че например храмът „Свети Георги“ в Торонто, Канада, е бил към задграничната епархия на БПЦ със седалище в Ню Йорк, след което, поради неразбирателства с владиката, е преминал към Православната църква в Америка. А след няколко години тази черква отново е преминала към епархията на владиката Йосиф, т.е. към голямата задграничната епархия, включваща САЩ, Канада и Австралия, на БПЦ. Преминаването от една юрисдикция към друга може да се случи, според някои сведения, когато членовете на църквата гласуват да преминат от едното към другото място, и ако имотът не е станал собственост на съответната Православна църква, към която са минали, а си е останал под владението на местното църковно членство. Вярно ли е това твърдение? Какви са законовите процедури за подобни преминавания от една Православна църква и юрисдикция към друга?
– Вярно е. При нас, според устава, болшинство от 85% от членовете на църквата може да реши нейната съдба.
– Възможно ли е да се продаде една черква (т.е. сградата й и земята под нея) на частно лице или на църковна институция? Знаете ли за такива примери?
– Да, възможно е на частно лице или на организация. Но трябва да го решат членовете.
– Имаше една българска черква в столицата на САЩ, която е била продадена. Знаете ли някакви подробности за този случай?
– Църквата във Вашингтон беше в резидентски район и имаше големи проблеми с паркинга и съответно посещенията на хората. Имаше само четири паркинг места. И полицията слагаше постоянно фишове за глоби. Черквата имаше много добър свещеник – отец Радослав, който правеше част от ремонтите със собствени пари. Накрая Епархията я продаде и преведе парите на Светия Синод, защото тя е била купена с пари на Светия Синод.
– Възможно ли е да бъде видян някъде онлайн (или офлайн) устава на Български диоцез и уставът на Вашата черква „Св. София“?
– Мога да го покажа на всеки, който ни посети и поиска да го види. По устав имаме Борд на директори – 5 човека (църковното настоятелство е изброено по-горе – б.р.). Годишното събрание е в края на годината. А според устава настоятелството се събира поне веднъж месечно. Понякога, ако има нещо извънредно, и по-често, може и онлайн да се договорим, като решенията се взимат с мнозинство.
– Как виждате бъдещето на храма „Св. София“?
– Бъдещето – през последните няколко години вървим много добре. Което се вижда най-добре от направените неща. Обновихме залата на църквата с дарение преди 2-3 години. По същото време боядисахме и изографисахме и купола на църквата; сега се работи по подмяната на стъклата на църквата със стъклописи (витражи от цветни стъкла), които възлизат около 50 хил. долара, като в същото време успяваме да си плащаме заема към банката.
Свещите са с цени 1,2, 3 и 5 долара. Те са най-добрият критерии за посещенията. Колко са продадени се смята на края на годината. Българинът в Чикаго е свикнал да запали свещ и да си отиде; той не седи дълго на служба, тъй като е зает и работи на много места. Може на службата да има 50 човека, а след нея 300, а може и обратно. Църквата работи всеки ден от 8 до 7 часа вечерта. Постоянно е отворена и няма кражби.
