Абсурдната коалиция, която състави спечелилата изборите СИРИЗА, e уникално олицетворение на политическото лицемерие, от което гърците тепърва ще си патят тежко. Това, което се случва в Гърция – легитимиран на парламентарни избори отказ да се плащат сметки и да се връщат дългове, казва много лоши неща за южните ни съседи. Не бива да злорадстваме обаче. Много е вероятно по друг път ние да стигнем до сходна ситуация.
Имам гръцки клиент, който ми дължи четирицифрена сума пари. Въпросният буквално избяга в началото на 2014 г., спря да отговаря на обаждания и на електронната поща. По ирония на съдбата компютърните услуги, които използваше в САЩ и които не си плати, сега са преместени при фирма в София. Следващият излъган по веригата ще е в България. Това е минипример за финансовата дисциплина и коректността на южните ни съседи. Но най-вече е пример какъв тип клиенти остават от международните пазари в българския бизнес. Поради редица условия, за чието изясняване няма място в този текст, българският бизнес има нужда от подкрепата на държавата, за да пробие на международните пазари. В същото време България в последните години е управлявана от напълно неподготвени да издържат на международната конкуренция, страхливи и сервилни правителства, зависими от алчни, впили нокти в бюджета, бизнес елити.
Глупави политици
и алчни граждани
В последната една година с потрес наблюдавах как България се разцепи на „за“ и „против“ руската военна агресия в Украйна. Нацията ни се раздели по ценностен въпрос, по който би трябвало да е единна, а мнозина от нас не само не проявиха грам симпатия към жертвата Украйна, но възхваляваха агресията на Русия. Защо?
Защото и ние, в голяма степен като гърците, независимо дали си го признаваме, или не, сме народ, който чака нещо да се случи, природата да даде, да дойде някой от вън да донесе, роднините да изпратят, мама и тате да бръкнат в спестяванията. И после бясно пазаруване в моловете.
Една от причините
за отношението
ни към Украйна
е, че украинците са бедни като нас. Нямат какво да ни дадат, не купуват имоти по черноморието. В съзнанието на мнозина българи обаче Русия се е запечатана погрешно като даваща страна, а ние обичаме да сервилничим пред този, който плаща сметката, нали?
Това донякъде е пазарно поведение и „събужда“ патриотизма ни. Тук поне се различаваме от гърците, на които не само не им минава през акъла да кажат „благодаря“ на заемодателите си, но и практически гласуваха на парламентарни избори да не връщат взетите пари. Това безумно политическо решение на един народ е дефакто злоупотреба с демокрацията и няма да остане без тежки последствия. Безумно е политиците да печелят вот с обещание да не връщат взети заеми. Това не е политика, а измама.
Липсата на елементарна почтеност е природно непростима, независимо дали е продукт на политическия популизъм в Атина, или в София. Тук приликата между нас и южните ни съседи е, че и ние често си мислим, че ще ни се размине.
Разбира се, има и разлики в полза на България. На пръв поглед и под силен външен натиск ние, за разлика от гърците уважаваме повече икономическите закони. За разлика от тях си плащаме честно борчовете. У нас обаче властва неконтролируем корупционен нагон, смесен с крайна форма на политически конформизъм. Политиците ни не познават носенето на отговорност освен под формата на дърдорене, а всеки управленски провал бива прехвърлен на предишното правителство или оправдаван с международното положение. Днешният кабинет е четвъртият поред, който свири на тази струна. За да съм по-ясен, резултатът в
оправданията
ГЕРБ – БСП
е 2:2
Като капак, обществото ни е склонно да толерира напълно погрешни управленски решения, а част от него и да ги защитава според конюнктурния си интерес.
Например, търпим неадекватно и корупционно управление в държавната енегийна сфера, което повишава изкуствено цените на тока, за да крепи отдавна фалиралата НЕК, но обвиняваме ЕРП дружествата за скъпия ток. Това е пример за разхищаване на пари, който се доближава до гръцкия модел, довел публичната сфера до фалит.
Номерът на гръцките политици бе да раздуват държавните разходи до невъзможни нива и да лъжат гърците, че държавата може да си позволи да харчи, без да трупа дъгове. Когато алчни граждани вярват на глупави политици, накрая всички имат да си плащат за пира.
Номерът на българските политици пък е да грабят бързо, откъдето има, докато още има. Едно българско правителство си позволи преди няколко години дефакто да
ограби
независимия
резерв на
здравната каса Сега втори вариант на същото правителство търси начи да ограби пенсионната система, без да реши основния проблем – този, че държавната пенсионна система е във фалит.
Докато гърците обаче, искат или не, ще връщат взетите заеми, то далеч не е сигурно, че българският бизнес ще има сили и желание да плаща финансовите тарикатлъци на родните политици. Това което би трябвало да ни ужасява например е, че още една
провинциална
финансова
войничка,
избабувана в политическото задкулисие, може да доведе до ситуация, при която родният бизнес няма да може плаща социалните разходи на правителството.
Гърция има доста на брой конкурентни, в глобален мащаб, икономически сектори и може да преживее още едно глупаво правителство, преди да коригира курса си. България не може да си позволи това. При предишния си период на икономически подем, който приключи около 2008 г., инвестирахме почти всичко получено отвън в тухли. България стана 111 хиляди кв. км строителна площадка. Това не създаде производствен капацитет и страната ни съвсем логично не може да се възстанови икономически вече седма година. В същото време единственото, на което са способни родните политици, е гледат хищно към европейските фондове и да се чудят как да приберат пари от всяко място, където са се задържали такива.
Ако продължаваме по същия път, гръцката криза ще ни изглежда като временно финансово затруднение. Като казвам “гръцка криза”, имам предвид тази, която вероятно предстои в резултат на абсурдните закани на новото гръцко правителство, а не тази, която почти си беше отишла.
За разлика от Гърция, по отношение на климата ние сме почти северна страна. Плащаме за отопление почти 6 месеца в годината, а то идва от една фалирала държавна система, тази на НЕК. Дотук станаха две – пенсионната и енергийната. Докато вечно отлагания фалит на НЕК току-виж ни донесъл по-евтин ток, макар и вносен, то с пенсионната система шега няма. Въпросът изобщо не е откъде поредният самодоволен финансов министър ще прехвърли пари. Проблемът е, че правителството ни явно не разбира, че някой трябва да работи, за да внася пари, с които после дотираният от бюджета НОИ да изплаща пенсии на възрастните хора. Сега само си представете социалния шок, ако на бизнеса наистина му писне от счетоводните тарикатлъци на поредното неспособно българско правителство?„
Отне ни десет и повече години да намалим сивата икономика и да превърнем България в страна с що-годе подредени финанси. Къде обаче е гаранцията, че поредните финансови изстъпления на държавата няма да накарат значителна част от бизнеса да свие разходите си, да наема по-малко хора или дори да се премести в други страни, където министрите са по-умни от нашите?
Това е най-сериозната причина да ритаме по кокалчетата настоящото правителство.
Политиците ни са специалисти в това да източват през бюджета парите, които събират от данъци. Затова на България са необходими много по-сериозни промени в структурата на държавата, отколкото на гърците. Това е основната разлика между ситуацията, в която се намират южните ни съседи, и нашата. И ако не искаме след няколко години България да се озове с огромен дълг и слаба икономика, която не може да го плаща, трябва да поискаме закриване на губещите държавни сектори, през които изчезват парите ни. Ако не можем да си намерим по-подготвени политици, може поне да ограничим обхвата на действие на настоящите. Това би било добро решение, поне за начало.
ДИМИТЪР АВРАМОВ, политолог
Източник: 24 часа
