Първата част от тази публикация съдържа текст, изпратен ни от Георги К. Иванов* и отразяващ неговата позиция по темата, всички материали по която сме събрали ТУК. Във втората част следват отговори на въпроси, зададени на г-н Иванов от редакцията.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Нека първо изясним някои общоприети в православието положения, да осъзнаем факта за съществуването на множество църковни юрисдикции, произхода на Православната църква в Америка (ОСА), обяснението за създаването й, дадено от българската Държавна сигурност, както и проблемите, които възникват в православния свят от създаването на ОСА и отношението на двамата кандидати да оглавят българската епархия след смъртта на епископ Кирил Йончев. Придържал съм се само към фактите и документите.
I. В диптисите Православните църкви са подредени по реда на създаването им от Апостолите – ученици на Иисус Христос така: древните – Йерусалимска, Антиохийска, Цариградска, Александрийска. Тук трябва да бъде спомената и Римската до нейното отделяне (1054 г.). Това са църквите, носещи името на градовете, където са създадени. Следват Църкви, наименувани на държавите, където са създадени: Гръцка, Кипърска, Българска, Сръбска, Руска, Румънска и т.н. (какъв да бъде този ред, все още е повод за сериозни недоразумения и противоречия). В човешкото съзнание поместната църква е неделима част от съответната държава. Когато се спомене името на някоя от тях, то тя неминуемо се свързва и със съответния народ. Така, казвайки Гръцката православна църкви, асоциацията е с държавата Гърция и с гръцкия народ.
В интернет портала на Българската Патриаршия е записано: „Самоуправляемата Българска православна църква (БПЦ), под име патриаршия, е „неотделим член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква” (чл. 1(1) от Устава на БПЦ), както се нарича Православната църква като общност от отделни поместни православни църкви, независими една от друга, но имащи единно вероучение и култ и повечето от които водят началото си от апостолско време.” Неотделима, но отделна!
Православните църкви са обединени около Вселенската патриаршия, а Вселенския патриарх се приема като пръв сред равни.
Святостта и цялостта на Църквата (Едната, Света, Съборна и Апостолска) остават ненакърнени, независимо от съществуването на отделни поместни православни църкви, припознати с държавата и народа, който ги населява. Начело на всяка една от тях стои жив човек от плът и кръв. Освен по апостолските правила и свещените канони, всяка една Църква има и свой собствен устав или конституция, по който се ръководи. Всяка една подготвя и въвежда в духовен сан божи служители за собствените си потребности. Наред с общоправославните светии, поместните Църкви честват и канонизират и свои национални светци и великомъченици. Висши клирици присъстват на национални и други празници, редом с държавните мъже и жени.
От горното става ясно, че църквите са делят на национален принцип.
II. Православието в САЩ – определение, дадено от Православната църква в Америка (ОСА)
Православният живот в Америка е част от самия феномен Америка – една широка палитра от етноси. Така се възприема православието в САЩ от всички патриаршии и епископати, които обгрижват църковните си епархии, енории и общини с клирици, свето миро и свещени реликви. Така нещата се възприемат и от широката публика. Всички Църкви живеят в хармония и евхаристийно общение между си. Това е един конгломерат „от национално-църковни „диаспори”, обединени от православието, но разделени етнически, културно, канонически и административно” (прот. Леонид Кишковски, завеждащ Отдел за външни връзки и междуцърковни отношения на Православната църква в Америка (ПЦА) и главен редактор на списание The Orthodox Church, в негов доклад, публикуван в http://www.oca.org/Docs.asp?ID=138&SID=12).
Посочвам този факт за да се проумее, че православието в САЩ има етнически характер и тези етноси са организирани в църковни общности, признаващи църквата – майка в Отечеството си. Изключение – част от българите в Чикаго
III. ОСА
За дълъг период от време тя се нарича Руска Ортодоксална Гръко-Католическа Църква в Северна Америка или по-накратко Митрополия. В началото на 60-те години на миналия век те влизат във връзка с Московската Патриаршия с намерението да искат признаване и автокефалия. Такава е получена през 1970 г. Скоро след това следва смяна на името от Руска Ортодоксална Гръко-Католическа Църква в Северна Америка на Православна Църква в Америка (Orthodox Church in America – OCA). ПЦА няма Патриаршеско достойнство. Нейната автокефалност не е призната от Вселенската и няколко други патриаршии. Тя е призната веднага след учредяването си от Българската православна църква и малко по-късно колективно, от църквите от източния блок.
Не е излишно да се знае какъв е произходът на ОСА.
IV. Становище на Държавна сигурност за ОСА, подготвено за представяне на пленум на Секретариата на БКП
„Тя води началото си от Руската църковна мисия в Аляска… под името „руска митрополия”. Тази църква през 1970 година получава „автокефалия” от Руската православна църква в Москва. Вероятно съображенията на Синода в Москва са били чрез създаването на тази независима църква да се противопоставят на белогвардейския Синод (това е друго наименование на Руската православна църква в изгнание – б.а.) и същевременно да се удари по претенциите на Цариградската вселенска патриаршия да представлява православните църкви, намиращи се извън диоцезите на старите патриаршии и Синоди. След като получи автокефалия… получи признание от Българската православна църква. Никоя православна църква до сега още не е признала АПЦ.“ (Документът е с дата 13 май 1981 г. – б.а.)
V. Отношението на Вселенската патриаршия към ОСА
Реакцията на древните патриаршии на Източната Православна Църква – Вселенската в Константинопол, Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, както и Гръцката относно „автокефалията”, е много остра. Те отхвърлят предоставянето на автокефалността на американската Митрополия на Руската църква с аргументи от канонично, историческо и практическо естество. Каноническите аргументи се свеждат най-вече до установените от Халкидонския събор през 451 г., правила, които в случая не са спазени. В историческите се обръща внимание, че преди Руските монаси да се настанят в Аляска през 1794 година (тази дата се посочва от Русия), гръцки свещеници са вече във Флорида от 1767 г. Първата църковна община на американска земя била създадена от гърци в Ню Орлиънс, Луизиана, през 1864 г., три години преди Аляска да стане част от САЩ и четири години преди първата руска община да бъде създадена в Сан Франциско. Обръща се внимание, че името „Православна църква в Америка“ е погрешно и подвеждащо название. (С това подвеждащо название сега се манипулират българите в Чикаго). ПЦА като тяло се състои от малка част от православните вярващи в Америка, най-вече представлява определен подраздел на славянското православие, по-масово представено от руснаци. Нещо повече, ПЦА не можа да обедини руските църкви на континента (руските църкви в САЩ се намират под три юрисдикции – на ПЦА, на Московската патриаршия и на Руската църква зад граница), камо ли останалите етнически представени православни общности, каквито били намеренията. Накрая се стига до заключението, че решението на Москва е обида за православието и е ход за разширяване на Съветското влияние в САЩ (източника, който ползвам, е отпреди разпадането на СССР).
VI. Двамата кандидата за епископи на Българския диоцез към ОСА и политиката, която ще водят
Двамата кандидата бяха – Fr. Alexander Golitzin и Fr. Paul Gassios. По-долу са представени откъси от техните интервюта, предхождащи процедурата на избора.
Архимандрит Александър Галицин е роден в Сан Франциско, Калифорния. Казва, че прародителите му са руски емигранти, избягали по време на Октомврийската революция. Баща му е раждан в САЩ. Майка му е американка от мормонско семейство. Още от дете е свързан с руската църква, а впоследствие с Православна църква в Америка. Високо образован с докторска степен от Оксфорд, Англия. Специализирал в Гърция. Няма практика на свещенослужител. Преподава повече от 20 години в Milwaukee’s Marquette University, в Департамента по теология (Theology Department). Не е много сигурен, че иска да замени академичната си кариера с такава на администратор в църковна организация. За бъдещето на Българския диоцез няма конкретно виждане. Смята, че в близко бъдеще ПЦА ще обедини православните църкви на континента. Тогава етническите (българските!) църкви ще изчезнат.
Протопрезвитер Пол Гасиос е роден и израстал в Детройт, Мичиган. Родителите му са гърци. Естествено е принадлежал към Гръцката православна църква. Много млад преминава към ПЦА. Има магистърска степен по социални науки. Около 15 години и досега, практикува като свещенослужител. Застъпник е на тезата, че в църквите към Българския диоцез, и не само, единственият език на богослужение трябва да бъде английският – и така богомолците не разбират църковнославянски, казва той. Няма нищо против етническата принадлежност и предпочитания на хората към културното им наследство, но не споделя практиката църквата да бъде място за социални контакти и нецърковни прояви, т.е. той отрича функциите на църковните общини във вида и целта, за които са били създавани. Отец Пол очаква в следващите няколко години църквите от епархията да се реорганизират като епархийски наместничества ръководени от старши свещеник и да бъдат на подчинение на епархийски архиерей от ПЦА, на чиято територия се намират (географския принцип). С това той вижда и закриването на Българския диоцез. Изразява тревога за не много ясния статут на ПЦА. Казва, че ако се случи последната да възстанови подчиненото си положение на Митрополия към Московската патриаршия, както преди, то той ще напусне ПЦА и ще се върне отново към Гръцката православна църква. Основание за това бил фактът, че е повече грък, отколкото руснак, допълва отец Пол.
––––––––––––––––
ЦЪРКВИТЕ В ЧУЖБИНА, БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
През м. декември 1978 г. тесен кръг от висши офицери от Държавна сигурност, между които е и ген. Любен Гоцев – зам. началник на Първо главно управление на ДС, провеждат поредица от съвещания, на които се обсъждат въпроси, отнасящи се до църквите ни извън България. Изготвеният материал, озаглавен „Основни положения за работа с българските църкви в САЩ, Канада и Австралия”, е внесен в Секретариата на ЦК на БКП за разглеждане и утвърждаване. Там е указано какъв е начинът на „подбор, подготовка, назначаване и ръководство на свещенослужителите“. Формулирани са задачите, които свещениците трябва да изпълняват – „Изолиране на вражеската емиграция от влияние в българските църковни общини в чужбина”. Да подготвят „отчети по предварително зададена структура”, които да се изпращат „в нашите посолства или консулства”. Свещениците са длъжни „да не съхраняват в жилищата си и в служебните помещения копия от доклади, сведения и други материали…“; да не разгласяват пред църковните настоятелства и други лица за отчетите, които се дават и данните, които се съдържат в тях. В този материал на два пъти се споменава Чикаго и църквата „Св. София“. Първият път е във връзка с това „Да се направи опит архимандрит Дамян да бъде преместен другаде – например в Цинцинати, а в Чикаго да бъде изпратен един по-подходящ и по-подготвен във всяко отношение свещеник …”, а вторият – „Може би ще бъде възможно да се смени само свещеника в Чикаго, където ако се изпрати по-подходящ човек, ще бъде извършена много положителна стъпка.” Важно и да се отбележи, че по това време Чикаго е център на антикомунистическата емиграция, седалище на Българския национален фронт и Земеделския народен съюз „Никола Петков“, тук са лидерите д-р Георги Паприков, инж. Александър Дърводелски, Йордан Пиналски и др.
С оглед разсейване съмненията на емигрантите за намеса на държавата при изпращането на свещеници е разработена специална схема. Чрез подставени лица се подхвърлят няколко имена на свещеници, които чрез църковните настоятелства да бъдат изискани писмено от Синода. Искането следва да получи съгласието и одобрението на Комитета по църковните въпроси и на съответните компетентни органи. До 1989 г. всички директори на Комитета, по-късно Дирекция по вероизповеданията, са оглавявани от кадрови офицери от Държавна сигурност.
Г-Н ВАЛЕНТИН НОЦКОВ (Цитатите по-долу са от налични архивни материали – б.а.)
В книгата „Между вярата и компромиса” авторът Момчил Методиев** отделя доста място на г-н Валентин Ноцков, когото нарича „небезизвестния и до днес свещеник”. Документите, съхранявани в различни архиви, разкриват интересни моменти от неговата дейност в Неврокопска епархия. Малко комично звучи историята, инициирана от него, за поставяне портрета на комунистическия диктатор Тодор Живков в църковната канцелария, редом до този на патриарха. В изложение до Държавния съвет на Народна Република България той описва срещи и разговорите с македонски свещеници „по отношение на патриотичност и българско национално съзнание“ (къде е националното му съзнание днес? – б.а.)… Бех атакуван така – пише той – Защо во канцеларията ви сликата на Държавниот ви глава я немате. Во нас сликата на Тито е насекаде”. Дословно на диалект описва разговора г-н Ноцков. Така той решава, заедно със събратя – свещеници за 1 май 1976 г. „да закупим и поставим портрета на Държавния глава др. Тодор Живков в канцеларията на най-видно място”.
Тази постъпка е санкционирана от митрополит Пимен като неправомерна. Г-н Ноцков и компанията му са изпратени да служат в различни от Благоевградската енория църкви. Те не се подчинили, „самоволно останали в Благоевград и продължават да изпълняват религиозни служби”. Извършили едно „злодеяние” като разбили „три от шкафовете на скрина, в който се съхраняват богослужебните одежди”. За тези провинения били уволнени. Независимо от това, „продължили да извършват кръщенки, венчавки, молитви и др. Тези си действия не преустановили дори след извикванията им в МВР и предупреждението им на основание чл. 16 от УНМ”, които действия са „елементи от престъпния състав на чл. 274 ал. І от НК” – пише в обвинителен акт на Благоевградската прокуратура. На 14 март 1977 г. е разпоредено предаването им на съд. Няколко месеца по-късно делото е прекратено.
В своя защита Ноцков и групата около него пишат жалби и изложения против митрополит Пимен. Не подминават и Благоевградската прокуратура, която наричат „филиал на Неврокопска епархия”. Един от тези документи е писмо до патриарх Максим, с копие до Комитет по църковните въпроси, относно „моралния образ на Ангел Александров Лазаров – секретар на Неврокопския митрополит Пимен”. Лазаров е обвиняван в присвояване на пари. Той отвръща с документи, разобличаващи г-н Ноцков като лъжец, измамник, побойник.
Тази „война“, както я нарича Момчил Методиев, водена от г-н Ноцков, завършва с изпращането му за свещеник на църквата „Св. София“ в Чикаго, случайно или не, като „по-подходящ и по-подготвен във всяко отношение”, съгласно директивите на Държавна сигурност. Не минава и година и г-н Ноцков се озовава в нова нелицеприятна ситуация станала причина за продължителен съдебен процес. Причината лаконично е описана във вестник „Chicago Sun Times“: “Делото започнало през 1983 г., когато една жена енориашка обвинила енорийския свещеник отец Валентин Ноцков в сексуално отегчение“. През дългите години от времетраенето на делото има призиви към г-н Ноцков „да изкара злото от себе си” и „да се оттегли заради доброто на църквата”. Реакцията на българската държава е друга. Ситуацията се анализира от Външно министерство и специалните служби. Правят се изводи и препоръки: „Тази кампания се ръководи от вражеската емиграция, която в лицето на свещеник Ноцков виждат пречка за постигане на своите цели. Посолството моли за своевременни указания по това дело и при нужда отпускане на средства за наемане на адвокат“; „вражеската емиграция е настроена остро срещу свещ. Ноцков и ще гласува изгонването му“; „засилена активност на Американската православна църква и вражеските организации срещу българските църкви и патриотичните организации на българската колония в САЩ… Създаването на нови църкви под юрисдикцията на ПЦА са показателни за съществуващите тенденции”; това са „Координираните действия, направлявани от заинтересовани сили в САЩ, имащи за цел ликвидиране на българското присъствие и влияние сред нашата емиграция в САЩ”. Указанията до посланика във Вашингтон Стоян Жулев са: “Свещеник Ноцков е положителен човек, лоялен и привързан към социалистическа България … Моля представител на посолството (то е във Вашингтон – б.а.) да се срещне със свещеника (той е в Чикаго) и да поговори с него за линията на поведение, която трябва да се следва… Посолството трябва да оказва близка помощ на свещеник Ноцков“. От тези цитати от архивните документи става ясно, че по това време г-н Ноцков е в Чикаго със специална мисия – борбата срещу „вражеската емиграция”. Сериозен държавен ресурс е впрегнат в негова защита. Развръзката на делата в църквата „Св. София“ идва след 9 години – през 1993 г., след като съдът постановява провеждане на събрание за избор на църковно настоятелство. Привържениците на г-н Ноцков губят и той се прибира в България.
ЦЪРКВАТА „СВ. ИВАН РИЛСКИ“
Г-н Ноцков има две версии за учредяването на църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго. Едната е тази, която публично обявява – той е, други няма. Било взето някъде от някого решение за учредяване на втора църква в Чикаго и той дошъл да я организира. Втората, която той представи в съда под клетва е, че не е той. Той просто бил поканен от Георги Т. Иванов*** да присъствува на учредяването, след което му направили предложение да поеме свещенослужението и той приел. Това е лъжа, изречена под клетва!
Хронологията: През 1995 г. епископ Кирил Йончев е в България по повод годишнина на Американския университет в Благоевград. Той е получил опрощение от Св. Синод за разколническата му дейност в САЩ от 1963 г. Освен срещите с официалния синод, той се среща и с алтернативния патриарх Пимен в Благоевград. Пак там Кирил се вижда и с г-н Валентин Ноцков. Предполага се, че по време на тази среща между двамата е станало дума за връщане на Ноцков отново в САЩ, вече към ПЦА. Тези разговори са били провеждани без знанието и одобрението от Св. Синод на патриарх Максим, а също и на Пимен. Тайно и конспиративно.
Г-н Ноцков подава молба в Неврокопската епархия с дата 20 октомври 1995 г. с искане да му бъде разрешен платен отпуск, който ще прекара в САЩ. Поискал е и получава удостоверение, че не е под каноническо запрещение и има благословение да взема участие в Св. Богослужение с разрешението на канонични архиерей в Америка. Това означава, че той може да участва само в съслужение с други свещеници, но няма право на самостоятелно изнасяне на Светата литургия, извършване на венчавки, кръщения, погребения и други тайнства и обреди.
Така г-н Ноцков става сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля в един заговор, насочен срещу Българската православна църква – Българска патриаршия. В Чикаго търси и намира подкрепата на онези, които преди години по време на съдебните дела са защитавали неговите интереси. Първо, опипват почвата в църквата „Св. София“, където, водени от г-н Ноцков, групово отиват на служба. По време на съдебното дело сега стана ясно, че г-н Ноцков тогава е действал съгласувано с еп. Кирил да „превземат“ църквата „Св. София“ и тя да премине към ПЦА. Номерът не минава. Църковното ръководство реагира остро на тези посещения. С писмо от 10 декември 1995 г., адресирано до г-н Валентин Ноцков, те пишат: “Вашето влизане и присъствие в тази църква е нежелателно и отегчително. Вашата поява в нея е символ на разцепление и раздор…”. Писмото е подписано от цялото църковно настоятелство.
Тогава г-н Ноцков минава на следващия вариант – регистриране на нова църква. За това му трябва време, отпуската изтича, а реализацията на намеренията все още не е ясна. Това налага г-н Ноцков да легализира отсъствието си от епархията му в България. Ако нищо не стане, да има път за връщане. За тази цел той изпраща на 25 януари 1996 г. втора молба до Неврокопска епархия, искайки допълнително 6 месеца неплатен отпуск. Хитро!
Вече е намерил подкрепата на малка група от хора. Това са тези, които по една или друга причина са настроени против църквата „Св. София“ и нейното настоятелство, обидени са от загубеното дело и от това, че не ги допускат в храма и търсят реванш. Доверили се изцяло на г-н Ноцков, те оставят на него всички въпроси от църковно-каноничен и административен характер по регистрацията на църквата. Условието е – църквата да не губи връзка с църквата майка – Българската патриаршия.
На 17 април 1996 г. е извършена регистрацията на църквата „Св. Иван Рилски“. Наименованието на църквата е непълно и неясно, което съдът ще определи по-късно като печатна грешка. Участието на еп. Кирил Йончев в учредяването на църквата „Св. Иван Рилски“ в едно интервю г-н Ноцков обяснява с невъзможността да извикат митрополит Йосиф и затова извикали митрополит Кирил, който е на другата част на българската църква владика. Проф. Райкин нарича тези обяснения на г-н Ноцков „смутоляване“. Никой от учредителите не може да предвиди последиците от това словоблудство, тъй като никой не познава правилата и колко „части” има Българската православна църква. По време на литургията г-н Ноцков споменава името на българския патриарх Максим и епископ Йосиф, както и това на епископ Кирил. Споменаване имената на двама архиереи от две различни църковни юрисдикции по време на църковно служение не е позволено от каноните.. Така той поддържа илюзията, че църквата е органически свързана със Синода в София. Използва кръщелни формуляри на Българската Патриаршия. У никого няма и капка съмнение, че църквата „Св. Иван Рилски“ не е българска по канона, така, както е бил замисълът при учредяването й. Всички са в очакване на деня, в който епископ Кирил Йончев ще се върне към майката – Българската православна църква, особено след като през 1991 г. Светия синод на БПЦ е отменила низвержениетои му. Проф. Спас Райкин пише до г-н Ноцков: „Това, което вие сте направили в Чикаго, е отстъпничество от църковните и национални замисли. Всъщност то ми се струва да е противоцърковно и антинационално…”. Свещеник Петър Стамбулжиев, най-възрастният български свещеник в САЩ по това време, го приканва “заедно с респект и обич, и синовна грижа за Родната ни Православна Църква, да разрешим всички възникнали несъгласия, да декларирате вашето решение да бъдете енория в Българската източно православна Епархия за САЩ, Канада и Австралия – Българска патриаршия”. Реакция от страна на г-н Ноцков няма. Неговите лични интереси са други. Той играе своя собствена игра. Неговата привързаност е единствено „към социалистическа България“, както пишат в инструкциите до посланик Жулев през далечната 1983 г. , не към България и Българската църква. Нека не забравяме първоначалната мисия на г-н Ноцков в Чикаго – да се противопоставя на „вражеската емиграция” и Православната църква в Америка срещу домогванията й да си присвоява българските храмове. Сега той се постави в услуга на ПЦА, дарявайки й храма „Св. Иван Рилски“.
Храмовата сграда беше закупена през 1999 г. за 283,000 долара. Заем от 230,000 долара беше взет от Георги Т. Иванов, който залага в банката собственото си имущество като гаранция. С негови средства бе извършен ремонтът и изгражданеито на олтара, догато църквата се стабилизира финансово. Той е човекът, който направи възможно църквата „Св. Иван Рилски“ да я има сега. Той е сред първите членове и учредители на Българо-Американската Асоциация. В знак на благодарност г-н Ноцков го прогони, а българската общност го забрави.
След като става ясно, че г-н Ноцков работи за себе си, че е дезертирал от БПЦ, която го е въвела в църковен сан, че е преминал към друга юрисдикция, без да е искал съгласие на митрополита си (така е по каноните на православната църква и апостолските правила), той е подведен към наказателно черковно дело. Призован е надлежно да се яви на заседанията и е осъден на низвержение. Низвергнатият няма право да носи повече свещенически одежди и да извършва служби и обряди. Той губи духовническото си звание и не може да бъде наричат повече „отец”. Г-н Ноцков не се съобразява с това, но по време на съдебното дело под клетва заявява, че не служи повече като свещеник – извършвал само сутрешни молитви. Лъжа, българите в Чикаго знаят, че той служи.
Необходимо е да се направи още едно пояснение – неделното училище към храма. Погрешно и неоснователно г-н Ноцков получава кредит за неговото основаване и функциониране. Той беше най-върлият противник това училище да съществува в сегашния му вид – светско, лицензирано, издаващо свидетелства за завършени класове. Той беше този, който викаше из църквата, че няма да даде училището на посолството във Вашингтон. По-късно посланик Поптодорова го награди с някакъв почетен медал. Същото направи и Агенцията за българите в чужбина, по препоръка на хора, непознаващи или не искащи да познаят истината.
СЪДЕБНОТО ДЕЛО
До съдебното дело се стигна след като г-н Ноцков видя заплаха срещу личните си интереси. Като пример трябва да се посочи искането на председателя и касиера на настоятелството г-н Ноцков да отчита и внася в касата всички пари, които взема за извършвани венчавки, кръщенки, раздаването на върбови клончета на Цветница и боядисани яйца на Великден, и други треби. Сумите възлизаха на няколкостотин долара месечно. Кеш. Неговата практика беше да дава на касиера за заприходяване колкото реши и когато сам реши. Това пречеше на нормалното водене на сметките, но за него беше удобно заради данъците, които трябва да плаща. Към възнаграждението му беше поискано да се включи и стойността на наема за апартамента, в който живее безплатно. Коректното плащане на данъци за всички реализирани приходи е гражданско задължение по закон. Другата заплаха за него беше намерението на голяма част от църковните членове и настоятелството за преминаване на църквата към Синода в София. По негов сценарий, той подмени членовете на църковното настоятелство, с чиято помощ „разчисти“ терена за удовлетворяване на личните си интереси. От учредителите и най-големи дарители на средства не остана нито един.
Делото беше заведено в защита и за запазването на църквата „Свети Иван Рилски“ като българска за българите в Чикаго, по всички правила на църковните канони и гражданските закони, да се спре рушителното за българските църковни интереси противопоставяне на „Ноцков срещу Българската православна църква”, в защита на човешкото достойнство на нейните създатели, членове и най-големи дарители, брутално потъпкани от г-н Ноцков.
Съдебното решение беше взето най-общо на основание постановката в Конституцията, че религиите са отделени от държавата и, че църквата „Св. Иван Рилски“ е част от ПЦА, тъй като еп. Кирил я посещавал (нали той е на другата част на БПЦ владика, по думите на г-н Ноцков!), както и присъствието на делегати на епархииски конференции (нали еп. Кирил и диоцезът са другата част на БПЦ, по думите на г-н Ноцков). Приложена беше буквата на закона, но не и неговият дух. Съдията няма нищо общо с нашата религия и етнос.
Основното, най-важното искане беше съдът да постанови провеждането на събрание за избор на църковно настоятелство, което няма нищо общо с това как и към кого е регистрирана църквата. Съдът не оспорва правото на редовни годишни събрания. Съдът не призна правото на ищците да искат провеждане на такова. По аргумент и поименен списък, представени от г-н Ноцков, че освен финансови задължения, да плащат членски внос, членовете имат и религиозни задължения – да се изповядват и да вземат свето причастие, съдът обяви ищците за нередовни членове, тъй като не са се изповядвали и не са вземали причастие веднаж годишно. Като така, те нямат право да искат провеждане на изборно събрание. До този момент, изповедта и причастието никога не са били фактор за редовно членство. Това, драги сънародници, е причината г-н Ноцков да спечели делото. Не като каква е била регистрирана църквата. Манипулация в рамките на закона.
Ако съдът беше уважил искането за провеждане на изборно събрание и избраното църковно настоятелство беше съставено от хора с ясно изразено българско самосъзнание, отнасящи се с любов и уважение към България и нейните институции, с уважение към миналото и отговорност пред бъдещето на българската диаспора в Чикаго, щеше да бъде поискана промяна в регистрацията и преминаване към майката БПЦ – Българска патриаршия. Всичко това в рамките на закона.
КАКВИ СА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗХОДА НА ДЕЛОТО?
ПОСЛЕДСТВИЯТА ЗА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ в Чикаго от оставането на храма „Св. Иван Рилски“ към Православната църква в Америка са:
– Пъпната връв с Българската православна църква е отрязана. Дълбоко са накърнени българските църковни и национални интереси.
– Под въпрос е в близко или далечно бъдеще в храма да се честват българските църковни и национални празници, да се поддържат българските народни обичаи и традиции, да има българско училище. Това ще зависи от благоволението на епископа на диоцеза, към който църквата принадлежи в момента. Той не е българин.
– Няма юридически и канонически основания храма „Св. Иван Рилски“ да се нарича „български”, след като митрополитът (епископът) не е българин.
– Съгласно Устава на ПЦА, установените правила и тенденции, както и промененият Устав на т.нар. Българския диоцес към нея, свещенослужението и песнопеенето трябва да се извършват на английски език. Рано или късно, това трябва да стане практика в църквата „Св. Иван Рилски“.
– Във властта на епископа е (да припомня, епископ е Алекдандър Голицин – американец от руски произход, който в интервю казва, че основателите на т.н. Български диоцез, чийто митрополит е, е създаден от славяни от северна Гърция, не от българи!) да назначава свещеник в църквата „Св. Иван Рилски“. Каква ще бъде националността на този свещеник зависи от него и интересите на ПЦА, не от интересите на българската общност в Чикаго. Г-н Ноцков подхвърля от време на време, че щели са да подготвят българин за свещеник, който да го смени след време, но никога не е обяснил как това ще стане. То няма как да стане и няма значение дори и да стане, защото епископът и неговата църковна юрисдикция са тези, по които се определя дали една църква е руска, българска, японска или някаква друга, не по националността на свещеника.
– Който и да е свещеник в храма „Св. Иван Рилски“, той няма правото да издава венчални и кръщелни свидетелства на формуляри на Българската патриаршия. Ако го прави, както прави г-н Ноцков, то е неправомерно, равносилно на документална измама, обезсилващо светото тайнство.
– Вярващи, както и всички българи, живеещи в Чикаго и околностите, няма да имат радостта да посрещнат български патриарх или български епископ в храма „Св. Иван Рилски“ и да присъствуват на църковна служба, водена от тях на роден, майчин език. Настоящият еп. Александър води службата на английски и руски езици.
– Много е вероятно представители на държавната власт в България, идващи в Чикаго, да преустановят официалните си посещения и срещи в храма „Св. Иван Рилски“, тъй като г-н Ноцков е низвегнат като разколник и БПЦ не поддържа общение с ПЦА. Българската държава е длъжна да уважава и провежда съгласувана политика заедно с БПЦ, независимо какво наблюдаваме днес.
– Българската общност в Чикаго е разединена и лишена от църковно-православното си единство. Твърдението, че общността била добре организирана, обединена и модел за подражание, е неоснователно. Българската общност в Чикаго не можа да се обедини в съхраняване единството на Българска православна църква.
– Двете църкви – „Св. София“ и „Св. Иван Рилски“, не са и няма да празнуват съвместно храмовите си празници и никакви други църковни или български национални празници. Отец Грую Цонков и г-н Валентин Ноцков никого няма да застанат заедно в съслужение по какъвто и да е повод – църковен или граждански. Апостолските правила, по които се ръководи Православната църква, забранява съслужение с низвергнати (разпопени) клирици, какъвто е г-н Ноцков. Най-пресен пример е от преди няколко месеца. Г-н Ноцков не присъства на освещаване храма „Св. София“ – единствения осветен от български епископ храм в района на Чикаго.
– На българската общност е отнета националната чест, гордост и достойнство да сочи храма „Св. Иван Рилски“ като част от своята история, настояще и бъдеще в Чикаго. Опитите с външни декорации около храма не могат да измият срама от измяната спрямо Българската православна църква. Ние нарушихме синовния си дълг да пазим в най-чист вид българската си национална принадлежност.
– Българите в Чикаго, които посещават църквата „Св. Иван Рилски“ и с лептата си допринасят за издръжката на църквата в далеч по-голяма степен, отколкото т.нар. редовни членове, са лишени от правото да вземат участие в делата на църквата, да са сигурни, че материалните, исторически и културни ценности, събрани като цяло в храмовата сграда благодарение на тях, ще принадлежат на българската диаспора, българската църква и българската държава.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Георги К. Иванов е роден в гр. Гоце Делчев. Завършил е Висшия химико-технологичен институт в София. От дълги години е в Чикаго. Работил е като хоноруван професор е в Illinois Institute of Technology в Чикаго и като старши инженер в научния отдел на голяма частна компания. Научните му интереси, публикации и патенти са в областта на полимерните материали и технологии. Проявява интерес и към историята на българските църкви в САЩ. Издал е книга на тази тема. Отскоро е пенсионер. Разделя времето си между САЩ и България.
** Момчил Методиев, „Между вярата и компромиса”, Институт за изследване на близкото минало, изд. „Сиела”, 2010 г. Изследването на Методиев е изградено въз основа на много архивни източници – от архива на МВнР, архива на Първо главно управление на Държавна сигурност, Държавния архив на Р. България, Църковно-исторически архив и институт. „Целта на държавната политика при комунизма е да обезличи Църквата като институция и да я заличи като значим обществен фактор” – пише Методиев в своята книга. Тази цел е постигната чрез компрометиране на църковния клир и приобщаването му към партията, а също така и чрез налагане на недоверие в обществото към църквата като институция и към православната вяра. (Шеста глава от книгата е озаглавена „ЕМИГРАНТСКАТА ЦЪРКВА: „НЕЕФИКАСНА, ДЕСТРУКТИВНА И КЪСОГЛЕДА ПОЛИТИКА”. В съдържанието на тази глава са засегнати следните теми: 1. Митрополит Андрей и Македонската патриотична организация в Америка; Разделената епархия (1972-1978 г.); 3. Посещението на патриарх Максим в Америка и отзоваването на епископ Симеон; 4. В търсене на баланс между „вражеската емиграция” и комунистическата държава; 5. Емигрантските църкви в Австралия; 6. Западноевропейска епархия.)
*** Георги Т. Иванов е заможен българин, живеещ дълги години в Чикаго, където заедно със съпругата си е притежавал детски градини. Заради бизнеса му някои го наричат Градинаря. За да не се бърка с други съименници – какъвто е и авторът на горният текст – са отбелязани букви от бащините им имена. Георги Т. Иванов е ипотекирал собствено имущество, за да бъде изтеглен заем за закупуването на сградата на черквата.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
Отговори на Георги К. Иванов на въпроси и примери от редакцията
(Някои от въпросите са свързани с цитати от неговата книга „Българските църковни общини в Америка и Чикаго“. Въпросите са изпратени на по имейл; отговорите, както и снимани части от документи – също.)
.
1. Чия е собствеността на черквата на „Св. Иван Рилски“ като сграда? (Според наш читател, за разлика от България – църквите в Америка, макар и да са към Българската православна църква повечето, но административно и имотно, черквата (сградата й) принадлежи на членството, тя не принадлежи на българската задгранична епархия на БПЦ. Когато една черква се строи, се регистрира например корпорация от нейни членове, която е с благотворителна цел. И според устава й членовете на църквата за периода на тяхното членство са членове и на корпорацията, и те избират настоятелство, което управлява имота. И общото събрание на членовете гласува заплатата на свещеника. В България митрополитът определя заплатата и местослужението на свещеника. Докато тук настоятелството – членството и в крайна сметка настоятелството като управителен орган на членството – отговарят за изплащането на заплатата и за спазването на устава на съответната църква.)
– За да се основе една църква, не е нужно да разполага с богослужебен храм, дори и със свещеник (пример: църквата „Св. София“ в Чикаго, която регистрирана през 1945 г.). В църквата „Св. Иван Рилски“ настоятелите бяха избрани от г-н Ноцков и одобрени от епископ Кирил, което е в противоречие с устава и закона. (Има документ за това в моята книга по темата.) Общото събрание да гласува заплатата на свещеника – такова нещо не се случи в „Св. Иван Рилски“. Касиерът на настоятелството плаща заплатата на свещеника, което пак е различно от България. В „Св. Иван Рилски“ нямаше устав до нашето изключване. Приемането на Устава, който подготвих, беше саботирано от Валентин Ноцков. Една от причините – имаше текст, който изискваше сключване на договор за наемане на свещеника и условия на ползване на апартамента, както и плащане на данък, еквивалентен на пазарната наемна цена на апартамента, която сума да се добавя към заплатата му. (Като пример – 1710 долара месечна заплата + 1200 долара пазарна наемна цена за апартамента + ток, газ, вода, което се заплаща от църквата + кеша, който си присвоява от извършените треби.) Като добри американци да си плащаме данък!
Много е важно да се осъзнаят някои детайли: парите в църквата постъпват: от членски внос на редовните членове; от дарения; от треби (такси, събирани за венчавки, кръщенки, опела, панахиди и др.); от продажба на свещи; от продажба на обяди и напитки; провеждане на вечеринки. Постъпленията от членски внос и даренията от страна на редовните членове са минимални в сравнение с постъпленията от черкуващи се, които не са членове на църквата. Парадоксът, е че право да избират и да бъдат избирани като църковни настоятели имат само редовните членове. Така огромната маса от хора, които фактически издържат, правят възможно съществуването на църквата „Св. Иван Рилски4, остават без право на глас. Така църквата сега е в ръцете на 5 или 6 човека, които определят нейното бъдеще.
– Как точно са се развили нещата с храма „Св. Иван Рилски“ относно собствеността на имота?
– Виж глава VI стр. 315 от книгата ми за българските църковни общини в Америка и Чикаго. Храмовата сграда е закупена на търг. Част от настоятелите и дарителите не са съгласни да се участва в търга, тъй като сградата според тях е неподходяща – освен, че не е по православните правила, липсва и паркинг. Председателят подава оставка вечерта преди търга (имам неговото писмо-оставка). Сградата е харесана от Ноцков най-вече заради апартамента към нея. Той убеждава останалите да участват. Везните за участие в търга се наклоняват в негова полза, след като Георги Т. Иванов (не съм аз) декларира, че той ще гарантира пред банката заема със собственото си имущество. Фактически българската общност в Чикаго дължи храмовата сграда на Георги Т. Иванов!
Собствеността на сградата формално е на българската общност. В устава на диоцеза обаче е записано още (приложен е по-долу), че в случай на схизма имуществото на църковната община, включваща и храмовата сграда, остават на Диоцеза, а диоцезът е към Православната църква в Америка, т.е. собствеността е на ОСА, а другото е да стимулира вярващите да инвестират в недвижимости, които не са техни!
.
2. Как една българска черква в чужбина може да премине от една юрисдикция към друга, от една Православна църква към друга? В тази връзка има сведения, че например храмът „Свети Георги“ в Торонто, Канада, е бил към задграничната епархия на БПЦ със седалище в Ню Йорк, след което, поради неразбирателства с владиката, преминава към Православната църква в Америка. А след няколко години тази черква отново е преминала към епархията на владиката Йосиф, т.е. към голямата задграничната епархия, включваща САЩ, Канада и Австралия, на Българската православна църква. Преминаването от една юрисдикция към друга може да се случи, според някои сведения, когато членовете на църквата гласуват да преминат от едното към другото място. И ако имотът не е станал собственост на съответната Православна църква, към която са минали, а си е останал под владението на местното църковно членство.
– Това е история, случила се през 1963 г. (Виж стр. 206 от книгата ми по темата – б.Г.И.) Връщането на храма „Св. Георги“ в Торонто става през 2010 г., след решение на общото събрание. Съобщение за това изпращам като приложение. Искам да обърна внимание, че в оригиналния устав на диоцеза е записано, че Диоцезът остава неразделна част от Българската православна църква, но докато в България на власт са комунистите, диоцезът няма да приема никакви нареждания от София. Това беше и нашето упование, че Православната църква в Америка ще се съобрази с това и ще даде правото на всяка църква да решава сама дали да се върне към БПЦ или да остане към ОСА.
Що се отнася по принцип до преминаването на една черква от една юрисдикция към друга, което може да се случи, когато членовете на църквата гласуват да преминат от едното към другото място – така е по закона за инкорпорациите. Засега това е положението с черквата „Св. Иван Рилски“. Все още може, ако сегашните настоятели проявят разум, ако надделеят родолюбивите им чувства и синовен дълг към Отечеството, ако българската общност ясно и категорично изрази несъгласието си да бъде под юрисдикцията на ОСА, така, както всички сръбски, гръцки, македонски и какви ли не православни църкви в САЩ, са към майката църква в съответната страна. Ние българите, малко албанци и румънци сме изключението.
– Какви са законовите процедури и стъпки за подобни преминавания от една Православна църква и юрисдикция към друга?
– Общото събрание на членовете на църквата. (Тук има много трикове, които Валентин Ноцков прилага – кой е член например и кой е енориаш, и кой е с правото на глас, но той вече не е фактор там). Обявява се събрание. Събранието взема решение, което надлежно се протоколира за пререгистрация на църквата към Българската патриаршия. Някои от мотивите могат да се основават на стария устав на Диоцеза, в който беше записано, че диоцезът и храмовете към него са НЕРАЗДЕЛНА част от майката църква в София, и че комунизъм в България повече няма, което беше единствената причина за създаването на този диоцез; че епископът на диоцеза не е българин или американец от български произход, както е по стария устав от времето, когато черквата „Св. Иван Рилски“ беше регистрирана.
.
3. Възможно ли е да се продаде една черква (земята и сградата й) на:
а) частно лице?
б) на църковна институция?
– Мисля, че да, ако общото събрание вземе решение за това.
в) Нямаше ли eдна такава българска църква във Вашингтон или в друг град в САЩ, която е била продадена? Някакви подробности за този случай?
– За Вашингтон – посолството дарява една сграда за църква. Градските власти намират сградата за неподходяща за място, където да се събират много хора – не отговаряла на изискванията, съгласно градските кодове. По тази причина епископ Йосиф, с разрешението на Синода, продава сградата. Доколкото знам, парите са в сметка на диоцеза към БПЦ.
.
4. Вярно ли е твърдението, цитирано по-долу, и какъв изход може да намери настоятелството, да се отърве от създалата се ситуация?
„През м. ноември 2010 г. така наречения Български диоцез към ПЦА провежда специална епархийска конференция, на която е приет нов устав. В новият устав думата „български“ се среща само в словосъчетанието „Български диоцез“. На първо място е премахнат текстът, че Българския диоцез „е неразделна част от духовната цялост на Българската източно-провославна църква“. Променени са всички членове от стария устав, в които изрично е записано, че не подлежат на промяна. Подменена е била волята на създателите – всички те българи… Променени са членовете от устава, отнасящи до ползването на българския език в богослужението, както и условието митрополитът да бъде българин или американец от български произход. Така за глава на т.н. Български диоцез е избран американец от руски произход – Александър Голицин. По този начин ПЦА може да провежда политика за заличаване на етническия-народностен характер на църквите, които са под нейна юрисдикция.“
– За изхода вече отговорих – събрание, решение за преминаване към БПЦ; пререгистрация, в която да се запише, че приемат юрисдикцията на ПЦБ; писмо-молба до патриарх Неофит с искане църквата „Св. Иван Рилски“ да бъде приета като за целта се приложи протокола и пререгистрацията. Може да не съм абсолютно точен в реда, но това е в общи линии, което знам от българите в Торонто.
– Има ли документи, показващи стария и новия устав на диоцеза?
– По-долу давам части от стария устав, а новия прилагам като приложение. Бих искал да подчертая – всичко, което съм писал по въпроса с църквите ни в САЩ и ОСА, се основава на документи и факти, повечето приложени в книгата ми. Тук давам извадки от оригиналния (стария) Устав, който е променен през 2010 г. Промененият устав може да се види тук – Constitution
.
Положения в стария устав на диоцеза:
„Българската източно-православна епархия в Съединените Американски Щати и Канада е неразделна част от духовната цялост на Българската Източно Православна Църква. Тя се именува БЪЛГАРСКА ИЗТОЧНО ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – ЕПАРХИЯ В СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ И КАНАДА.“ – чл. 1 от Устава.
.
Няма да се съобразяват с нарежданията на Синода на БПЦ, докато в България има комунизъм.
.
.
Кандидатът за епископ да бъде българин или от български произход.
.
„Да подвежда под длъжност духовно-съдебни дела срещу провинени клирици и миряни в епархията си, които са нарушили църковната дисциплина, като се ръководи в това съгласно Екзархийския устав и Правилника за водене на духовни дела.“
.
(Нашето изключване трябваше да стане чрез съд – обвинение, защита и съдебно решение. Това не се случи. Изповядването даде основание на съда да не уважи искането ни за събрание.)
Задължения и права на църковните членове по стария устав. Права на църковната община.
.
.
Свещеникът може да бъде преместван да служи другаде по усмотрение на епископа, без да се съгласува с енориашите, където е служил досега.
Тук е заровено кучето относно собствеността – без да е дала стотинка за храмовата сграда, ОСА фактически е собственик, докато не се пререгистрира църквата.
5. Могат ли с промени в изборното събрание и в устава на черквата да се избегнат следните опасности, за които сте писал:
„ПОСЛЕДСТВИЯТА ЗА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ в Чикаго от оставането на храма „Св. Иван Рилски“ към Православната църква в Америка са:
– Пъпната връв с Българската православна църква е отрязана. Дълбоко са накърнени българските църковни и национални интереси.
– Под въпрос е в близко или далечно бъдеще в храма да се честват българските църковни и национални празници, да се поддържат българските народни обичаи и традиции, да има българско училище. Това ще зависи от благоволението на епископа на диоцеза, към който църквата принадлежи в момента. Той не е българин.
– Няма юридически и канонически основания храма „Св. Иван Рилски“ да се нарича „български”, след като митрополитът (епископът) не е българин.
– Съгласно Устава на ПЦА, установените правила и тенденции, както и променения Устав на т.нар. Български диоцез към нея, свещенослужението и песнопеенето трябва да се извършват на английски език. Рано или късно, това трябва да стане практика в църквата „Св. Иван Рилски“.
– Във властта на епископа е (да припомня, епископ е Александър Голицин – американец от руски произход, който в интервю казва, че основателите на т.нар. Български диоцез, чийто митрополит е, е създаден от славяни от северна Гърция, не от българи!) да назначава свещеник в църквата „Св. Иван Рилски“. Каква ще бъде националността на този свещеник зависи от него и интересите на ПЦА, не от интересите на българската общност в Чикаго. Г-н Ноцков подхвърля от време на време, че щели са да подготвят българин за свещеник, който да го смени след време, но никога не е обяснил как това ще стане. То няма как да стане и няма значение, дори и да стане, защото епископът и неговата църковна юрисдикция са тези, по които се определя дали една църква е руска, българска, японска или някаква друга, не по националността на свещеника.
– Който и да е свещеник в храма „Св. Иван Рилски“, той няма правото да издава венчални и кръщелни свидетелства на формуляри на Българската патриаршия. Ако го прави, както прави г-н Ноцков, то е неправомерно, равносилно на документална измама, обезсилващо светото тайнство.“
– Допреди да бъда изключен като член на „Св. Иван Рилски“, нямаше устав на храма. Прилагаше се този на диоцеза, който впоследствие беше променен. Единственият начин да не се случат горните неща и църквата да запази в пълна степен българския си характер с български патриарх, епископ и свещеник, е преминаването към Синода в София. Както написах по-горе.
.
6. Съгласни ли сте да се проведе събрание на бивши и настоящи членове на църквата и да се обсъди бъдещето на храма?
– Такъв призив отправях многократно в изминалите години чрез медиите в Чикаго, излизащи на български език. Те не бяха публикувани. Генералните консули Сотиров и Дончев, с които се срещахме многократно, направиха опит да ни срещнат. Забравих името на помощника на Сотиров, с когото, заедно с Хамид Русев, обсъждахме варианти за прекратяване на делото и преминаване към БПЦ. Другата страна отказа. Сегашният генерален консул отказа подкрепа. Преди 5-6 години проведох две лични срещи с двама от настоятелите, единият беше Пиер, казвам го за първи път. Без да имат сериозни мотиви, те бяха категорично за оставане към ОСА. Предполагам това беше под влияние на Ноцков. Сега, когато става ясно, че Ноцков е никой, може би тяхното мнение е по-различно. Във всички случай съдбата на храма е само и единствено в техните ръце – пет души! Не зная до каква степен разбират отговорността, която поемат да лишат българската диаспора в Чикаго от връзката й с майката-църква, Българска патриаршия, а от там и с българската държава. Готови сме да участваме в такова обсъждане. Обявете го на всеослушание, както и техния отговор.
.
7. Как виждате бъдещето на храма?
– Със затихващи функции като духовен дом и средище за социални контакти за българите в Чикаго
– Писал сте, че „Православната църква в Америка (ПЦА), с която ние, българите, нямаме никакви етнически, исторически или културни връзки“. Поддържате ли това си мнение?
– Абсолютно. Вие виждате ли такива връзки?
За емигрантите, църквите са имали и имат предназначението на място за посрещане на религиозно-духовните потребности, както и място за социални контакти, културно-просветни и образователни дейности. Това е смисълът и начина на устройство на православните църкви извън майката Църква в традиционните православни държави. Почти всяка една от тях има своите църкви в САЩ и Канада. Това прави православния живот в Америка изключение и това изключение е част от самия феномен Америка – една широка палитра от етноси.
– Вярно ли е, отново цитираме, че: „През 1976 г. Кирил Йончев е прокуден от Руска православна църква в изгнание и еднолично решава да подчини Диоцеза към юрисдикцията на ПЦА. Еп. Йончев умира през 2007 г.“?
– Да, абсолютно, поради което иска и получава приют към ОСА.
– Г-н Ноцков има две версии за учредяването на църквата Св. Иван Рилски в Чикаго. Каква е всъщност истината?
– Едната е тази, която публично обявява – той е, други няма. Било взето някъде от някого решение за учредяване на втора църква в Чикаго и той дошъл да я организира. Втората, която той представи в съда под клетва е, че не е той. Той просто бил поканен от Георги Т. Иванов да присъства на учредяването, след което му направили предложение да поеме свещенослужението и той приел.
През 1995 г. епископ Кирил Йончев е в България по повод годишнина на Американския университет в Благоевград. Той е получил опрощение от Св. Синод за разколническата му дейност в САЩ от 1963 г. Освен срещите с официалния синод, той се среща и с алтернативния патриарх Пимен в Благоевград. Пак там Кирил се вижда и с г-н Валентин Ноцков. Предполага се, че по време на тази среща между двамата е станало дума за връщане на Ноцков отново в САЩ, вече към ПЦА. Тези разговори са били провеждани без знанието и одобрението от Св. Синод на патриарх Максим, а също и на Пимен. Тайно и конспиративно. (Добросъвестно представената история по думите на участници в събитието и документи, които са приложени е описана от стр. 315 тук: – б.Г.И.)
– От казаното по-горе излиза, че епископ Кирил е някакъв „сатана“ – хем получава опрощение, хем зад гърба им се договаря срещу Синода.
– За еп. Кирил виж – глава V стр. 206; и приложенията на стр. 300 – писмо от патриарх Максим до главата на ОСА за безчинства, правени от еп. Кирил; стр. 306 – покайвателното писмо на Кирил; стр. 293 – писмо на д-р Гаджев до еп. Кирил, както и резюме на поведението на Кирил на стр. 236 долу; стр. 291 – писмо на Борислав Иванов, главен редактор на в. „Македонска трибуна“. Заслужават внимание бележките на стр. 229, особено тези на Пандо Младенов на стр 230. Г-н Ноцков става сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля в един заговор, насочен срещу Българската православна църква – Българска патриаршия. В Чикаго търси и намира подкрепата на онези, които преди години по време на съдебните дела са защитавали неговите интереси.
– Кои са тези хора? Не са ли го познавали вече? Какво ги е накарало да се съюзът срещу другата църква?
– Първо опипват почвата в църквата „Св. София“, където, водени от г-н Ноцков, групово отиват на служба. Църковното ръководство реагира остро на тези посещения. С писмо от 10 декември 1995 г., адресирано до г-н Валентин Ноцков, те пишат: “Вашето влизане и присъствие в тази църква е нежелателно и отегчително. Вашата поява в нея е символ на разцепление и раздор…”. Писмото е подписано от цялото църковно настоятелство. (Вж. пак ТУК: от стр. 315 – бел. Г.И.)
– Това писмо само до него ли се отнася или и до другите с него – кои са те?
– Писмото е на стр.333, адресирано до него. Тогава г-н Ноцков минава на следващия вариант – регистриране на нова църква. Вече е намерил подкрепата на малка група от хора.
– Това нова, трета група ли от хора са?
– Това е същата група, към която успява да приобщи още неколцина, между които Георги Т. Иванов – човекът, който направи възможно да имаме храмовата сграда, а впоследствие бе изхвърлен като член на църквата по сценарий на Ноцков. (Това са тези, които по една или друга причина са настроени против църквата „Св. София“ и нейното настоятелство, обидени са от загубеното дело и от това, че не ги допускат в храма, и търсят реванш. Доверили се изцяло на г-н Ноцков, те оставят на него всички въпроси от църковно-каноничен и административен характер по регистрацията на църквата.) В съда Валентин Ноцков казва, че Георги Т. Иванов го бил поканил на учредителното събрание и предложил за свещеник. Георги Т. Иванов, както и другите живи учредители, отричат това. Георги Т. Иванов казва, че Ноцков го помолил да им предостави помещението си в детската градина, където да проведат среща и разисква създаването на църквата. Така за първи път Георги Т. Иванов разбира за тази инициатива.
– Какво ги кара да му се доверят така?
– Търсенето на реванш, умело провокирано от Ноцков. И внушението, че църквата ще премине към Българската патриаршия заедно с епископ Кирил – версия, която Кирил също разпространяваше (виж разговора, предаден от Пандо Младенов в присъствието на българския консул в Торонто – б. Г.И.). Озлоблението на еп. Кирил и Ноцков спрямо Българската православна църква и България доведоха до това положение нашите български църкви да отидат в чужда нам юрисдикция. И безразличието на българската диаспора, представяна от собствениците на вестници и т.н., или така определящите се „обществено значими личности”. На 17 април 1996 г. бе извършена регистрацията на църквата „Св. Иван Рилски“. Никой от учредителите не може да предвиди последиците от това словоблудство, тъй като никой не познава правилата и колко „части” има Българската православна църква.
„Проф. Спас Райкин пише до г-н Ноцков: „Това, което вие сте направили в Чикаго, е отстъпничество от църковните и национални замисли. Всъщност то ми се струва да е противоцърковно и анти-национално…”. Свещеник Петър Стамбулжиев, най-възрастният български свещеник в САЩ по това време, го приканва “заедно с респект и обич, и синовна грижа за Родната ни Православна Църква, да разрешим всички възникнали несъгласия, да декларирате вашето решение да бъдете енория в Българската източноправославна Епархия за САЩ, Канада и Австралия – Българска патриаршия”. Реакция от страна на г-н Ноцков няма. Неговите лични интереси са други. Той играе своя собствена игра. Неговата привързаност е единствено „към социалистическа България“, както пишат в инструкциите до посланик Жулев през далечната 1983 г., не към България и Българската църква.
Храмовата сграда беше закупена през 1999 г. за 283,000 долара. Заем от 230,000 долара беше взет от Георги Т. Иванов като залага в банката собственото си имущество като гаранция. С негови средства беше извършен ремонтът и изграждането на олтара, докато църквата се стабилизира финансово. Той е човекът, който направи възможно църквата „Св. Иван Рилски“ да я има сега. Той е сред първите членове и учредители на Българо-Американската Асоциация. В знак на благодарност, г-н Ноцков го прогони, а българската общност го забрави.“
– Кога църквата отваря врати (не е указано в цитата)? „От м. февруари службите се провеждат от Ноцков в салона на детската градина, собственост на Георги Т. Иванов. Обстановката е семпла – на една тринога са подредени няколко икони, палят се свещи, свещеник Валентин изнася светата литургия, без да е имал каноническото право на това, с антиминс, който никой не е виждал. Но кой ти знае, казва ли ти някой и смееш ли да питаш! Пък и да се разбере истината, има ли кой да я огласи? За службите получава скромно заплащане. От месец юли в помощ идва и зет му свещеник Божидар Димов. По инициатива на Крум Гърков и Петър Големански се водят разговори с гръцката църква „Св. Андрей“ с молба да се ползва техния параклис. Съгласието е получено срещу наем от 320 долара на месец. Така, от есента на 1996 г. свещенослуженията се пренасят в църковно помещение.
– Несъзнателно, вероятно не съм намерил за толкова важно. Храмовата сграда отваря врати в началото на 1999 г.
– Не са посочени никакви дати в цитата: „След като става ясно, че г-н Ноцков работи за себе си, че е дезертирал от БПЦ, която го е въвела в църковен сан, че е преминал към друга юрисдикция, без да е искал съгласие на митрополита си (така е по каноните на Православната църква и апостолските правила), той е подведен към наказателно черковно дело. Призован е надлежно да се яви на заседанията и е осъден на низвержение. Низвергнатият няма право да носи повече свещенически одежди и да извършва служби и обреди.“
– Прилагам призовка и обратна разписка, че Ноцков ги е получил.
– Кога е решено и кога е заведено делото?
– В 2006 г. До съдебното дело се стигна след като г-н Ноцков видя заплаха срещу личните си интереси.
– Кога е станала подмяната на членовете? Кои освен г-н Иванов са най-големи дарители?
– По първия въпрос вж. стр. 329, приложение VI – 29 на книгата ми, по втория – стр. 323. Другата заплаха за него беше намерението на голяма част от църковните членове и настоятелството за преминаване на църквата към Синода в София. По негов сценарий, той подмени членовете на църковното настоятелство, с чиято помощ „разчисти“ терена за удовлетворяване на личните си интереси. От учредителите и най-големи дарители на средства не остана нито един.
– Оспорва се съдебното решение – без да се покаже то, защо?
– Решението не се оспорва. Отбелязва се, че съдията прилага принципа за разделението на религиозните общности от държавата. Така той приема всички действия на религиозните лица – владика, свещеник и др. за правомерни, и той няма право да се съмнява в тях. Той не прие, че Ноцков е разпопен, защото не е работа на гражданския съд да коментира и се съобразява с решения, вземани в една църковна юрисдикция. Сега става ясно, че разпопването на Ноцков е уважено и от ОСА. Съдията можеше да отхвърли всички действия на Ноцков спрямо нас като неправомерни – извършени от човек, който няма право да ги върши.
„Съдебното решение беше взето най-общо на основание постановката в Конституцията, че религиите са отделени от държавата, и че църквата „Св. Иван Рилски“ е част от ПЦА, тъй като еп. Кирил я посещавал (нали той е на другата част на БПЦ владика, по думите на г-н Ноцков!), както и присъствието на делегати на епархииски конференции (нали еп. Кирил и диоцеза са другата част на БПЦ по думите на г-н Ноцков!). Приложена беше буквата на закона, но не и неговият дух. Съдията няма нищо общо с нашата религия и етнос.
Основното, най-важното искане беше съда да постанови провеждането на събрание за избор на църковно настоятелство, което няма нищо общо с това как и към кого е регистрирана църквата. Съдът не оспорва правото на редовни годишни събрания. Съдът не призна правото на ищците да искат провеждане на такова. По аргумент и поименен списък, представени от г- Ноцков, че освен финансови задължения, да плащат членски внос, членовете имат и религиозни задължения – да се изповядват и да вземат свето причастие, съдът обяви ищците за нередовни членове, тъй като не са се изповядвали и не са вземали причастие веднаж годишно. Като така, те нямат право да искат провеждане на изборно събрание. До този момент, изповедта и причастието никога не са били фактор за редовно членство. Това, драги сънародници, е причината г-н Ноцков да спечели делото. Не като каква е била регистрирана църквата. Манипулация в рамките на закона.“
– Защо от гореказаното пред съда не може да се докаже, че до този момент изповедта и причастието никога не са били фактор за редовно членство?
– Съдът приема като чиста монета представения от Ноцков списък на членовете на църквата с бележка срещу всяко име дали се е изповядвал и взема причастие, или не. Това, че срещу нашите имена имаше „не отговаря”, а срещу неговите поддръжници – „отговаря”, остава на неговата съвест. Но така или иначе съдът прие неговото твърдение, недопускайки, че може да спекулира. (Може да попитате Пиер или който и да е член на настоятелството дали са се изповядвали и вземали причастие – б.Г.И.) Ако съдът беше уважил искането за провеждане на изборно събрание и избраното църковно настоятелство беше съставено от хора с ясно изразено българско самосъзнание, отнасящи се с любов и уважение към България и нейните институции, с уважение към миналото и отговорност пред бъдещето на българската диаспора в Чикаго, щеше да бъде поискана промяна в регистрацията и преминаване към майката БПЦ – Българска патриаршия. Всичко това в рамките на закона.
Ние опитахме да направим събрание, за да променим нещата в полза на БПЦ. Какво се случи може да се види в този видеозапис:
.
