Вчера публикувахме съдържанието на подготвяно отворено писмо до президента, министър-председателя, министъра на здравеопазването, депутатите, медиите и др., в което се апелира за право на избор на родителите, дали на техните деца да бъдат сложени определени ваксини. Днес поместваме текст* на блогъра Боян Юруков, сам баща от неотдавна, който подлага на съмнение правилността на исканията на подготвяното писмо.
.
Anti-vax като религия
.
Стигнах до извода, че има три вида антиваксъри (от anti-vax или отричащи ваксините) – мисионери, защитници и немислещи. Първите активно обикалят форуми, блогове и новинарски сайтове и убеждават всички каква лъжа били ваксините. Най-често имат собствен сайт със събрана информация, а се случва да са свързани с интернет магазини за билки и хомеопатия. Втората група са защитниците. Тяхната теза е, че може да нямат идея каква е вредата и ползата, но е тяхно право да решават какво е добре за децата им. Третата група са вайкащите се по форуми и социални мрежи, които прочитайки нещо стряскащо (като това, че ваксини и кемтрейлз причиняват рак и аутизъм), го споделят навсякъде без много мисъл и представа дали е вярно.
Всяка от трите групи работи по свой начин и усмотрение срещу ваксините. Ефектът е поразяващ, но и трудно измерим. В доста държави със силни такива кампании, нивата на ваксиниране спадат и епидемии забравени от десетилетия се завръщат.
Защо тази кампания е толкова вредна?
Проблемът има две страни. Може да не ни направи впечатление, но дори малък спад в броя ваксинирани може да доведе до епидемия, особено когато такива деца са концентрирани в един квартал или детска градина. Вече виждаме такива случаи в Холандия, Франция и Щатите. Макар някои родители да твърдят, че си е тяхна работа и не трябва да ни занимава дали ваксинират децата си, реалността е съвсем друга. Много деца са твърде малки за някои ваксини, други не може да бъдат ваксинирани заради автоимунни заболявания или определено лечение. Те разчитат единствено на това, че хората около тях ще са защитени и няма да им предадат болестта. Отделно ваксините само помагат на организма да разпознае заплахата. При някои деца това работи по-добре от други. Когато се разболеят от грип или друга болест, имунната им система е отслабена и дори да разпознае опасна болест, може да не успее да я пребори. Ваксините в никакъв случай не са идеални и работят най-добре при масова ваксинация. Това обаче не означава, че трябва да се връщаме към средновековието позволявайки половината ни деца да умират преди пубертета, само защото откритото решение не е 100% ефективно.
Холандия през 2013-та. В синьо са общините с най-малко
ваксинирани срещу морбили. В червено – случаите на заболели.
Вторият проблем е, че целият дебат около ваксините се измества. От споровете с фанатичните антиваксъри не остава време и среда, в която да обсъждаме истинските проблеми в системата. Това са информационната кампания, образованието, минимизиране на лекарските грешки, контролът над фармацевтичните компании и внимателен анализ на всички данни. Преди четири години имаше епидемия от морбили в България заради ниското ниво на ваксинации в циганските махали. Има лекари, които дават съвети опасни за здравето на децата, като идеята ваксините да се бият поотделно през 2-3 седмици или че някоя от ваксините не е нужна, защото заболеваемостта била ниска. Образоваността на лекарите е също толкова важно, колкото това на родителите.
Говорейки за тези неща обаче е трудно, защото антиваксърите веднага наскачат и изваждат от контекст всички изказвания. Дискусията бързо се обръща от това как да подобрим една система към това как системата всъщност убивала децата с цел печалба. Вместо да говорим за по-добри процедури и отчетност, се налага да обясняваме, че във ваксините няма тежки метали, а съединенията със страшни имена ги има в кърмата в много по-голяма концентрация.
Продължаваме напред: Трябва ли да са задължителни ваксинациите?
От няколко дни в мрежата се върти нова подписка за отмяна на задължителните ваксини. До сега е подкрепена от около 3000 души и 4 организации, като се очаква до дни да бъде изпратена на държавните институции. Интересното на писмото е, че започва със следния текст:
Безспорно ваксините са едно от най-големите достижения на науката, но също така е факт, че в съвременното развито общество правото на избор и неприкосновеността на личността са императив, докато у нас по отношение на ваксинопрофилактиката подходът е авторитарен и противоречащ на гарантираното от европейското законодателство право на информация и избор.
Това е основата на аргументацията им защо имунизациите трябва да са само препоръчителни. Включени са и конкретни промени в закона за здравето, сравнение с други европейски държави и полемика за тоталитарни режими и „вредата“ от ваксините. Нека започнем от началото.
Законова основа
В тази подписка, както и повечето сайтове, проповядващи отказ от ваксиниране, се цитира Конвенцията за правата на човека и биомедицината и по-специално чл. 2, чл. 5 и чл. 6 ал. 2:
Чл. 2: Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.
Чл. 5: Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки момент.
Чл. 6 ал. 2: Когато според закона непълнолетно лице е неспособно да даде съгласието си за дадена интервенция, тя не може да бъде извършена без разрешението на посочения от закона негов представител, власт, лице или инстанция…
Това, което винаги се пропуска обаче е чл. 6 ал. 1 и чл. 26.
Чл. 6 ал. 1: Освен ако разпоредбите на чл. 17 и 20 не предвиждат друго, върху лице, неспособно да даде съгласието си, не може да бъде извършена интервенция, освен ако тя не е от пряка полза за него.
Чл. 26: ал 1. Упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето или правата и свободите на другите. ал. 2 Ограниченията по смисъла на предходната алинея не се прилагат за чл. 11, 13, 14, 16, 17, 19, 20 и 21.
Съвсем естествено, държавата е задължена да спазва личните права и неприкосновеност на всички граждани. Последните два члена обаче ни връщат отново в дебата за ефекта на ваксините. Медицинската общност е обединена около мнението, че ваксините имат безспорна полза за индивида, когато няма противопоказания за прилагането им в конкретен случай. В този смисъл, чл. 6 ал. 1 дава пълно право на държавата да поставя задължителни ваксини на всички деца отговарящи на условията при спазване на всички медицински стандарти. От друга страна, чл. 26 показва, че споменатите права на индивида може да бъдат нарушени, когато става въпрос за опазване на здравето и правата на другите. Силно инфекциозни болести като морбили и дифтерия са причината за сериозни епидемии и хиляди смъртни случаи преди откриването на ваксините за тях, че и на места дори в наши дни. Именно те са единствената открита защита, която обаче работи добре само, ако нивата на ваксинация са максимално високи.
Това обяснява решението на някои държави да въведат задължителна ваксинация. Дали е най-добрият подход за достигане на високи нива ще обсъдим след малко. Важното тук е, че Конвенцията за правата на човека предвижда обществото да може да откаже правото на родител да не ваксинира детето си, когато това застрашава здравето на детето и на всички останали. Някои твърдят, че така родителите имат право на обезщетения при доказани вредни последствия за децата им. Този материал разисква изключително подробно измеренията на това твърдение и защо е неприложимо при ваксините. По същата логика, родител неваксинирал детето си, което се разболее и зарази 10 други, трябва да бъде съден от заразените.
Текстът на конвенцията обнародван в Държавен вестник ще намерите тук, а това е оригиналният текст.
Помага ли задължението?
Това е по-скоро въпрос на психология и история. Едно такова задължение поставено в различни времена, общества и контекст ще има различен ефект. Важна е също съпътстващата информация, детайлите в закона и как точно е зададен въпроса. Известен е примерът за Холандия и Германия, където под 15% са се записалите да даряват органи, докато в държави като Австия и Белгия са над 98%. Причината е, че първите трябва проактивно да дадат съгласие, докато вторите изискват да се отпишеш, ако не желаеш. Хората просто не се решават да вземат такова трудно решение, но ефектът е коренно различен.
Затова е трудно да преценим до колко това задължение помага или пречи. Тук от голяма помощ е доклада на проекта VENICE. Той изследва всички аспекти на ваксинацията, контрола и образованието. Интересен е случая с Латвия и Словения. В Латвия ваксините са задължителни само за болничен персонал, но препоръчителни за всички останали. Словения е страната с една от най-строгите закони за задължителни ваксини.
WHO има прекрасни данни за покритието на ваксините и ни показва, че в Словения нивата на покритие на ваксините за дифтерия, тетанус, магарешка кашлица, полио, морбили и прочие се движат около 92-95%. Същите ваксини в Латвия имат покритие около 94-97%. Това е интересен резултат. Забелязва се, в Словения последващите ваксинации са често на същите нива, както първите, докато в Латвия са доста по-ниски, тоест много нямат пълна защита. Това може да обясни защо в Латвия заболелите от въпросните предотвратими болести са в пъти над тези в Словения. Виждаме и добър пример защо не може да се правят лекомислени изводи за ефекта от задължителните ваксинации.
В предишните си коментари често давах примери от Германия, където ваксините не са задължителни. При повечето ваксини нивата са 94-99% като показват растеж в последните години. Единствено ваксината за пневмококи е на доста ниски нива и липсва ваксина за туберколоза. В България всички нива са между 94 и 98% и по половината от показателите имаме по-високи стойности. Тоест привидно няма разлика в различните режими на ваксиниране.
Да направим ли ваксините препоръчителни?
Всички тези цифри показват, че е невъзможно да се прецени какъв би бил ефектът от отмяната на задължителните ваксини. Някои твърдят, че родителите биха ваксинирали повече децата си, макар да се съмнявам, че някой родител сега отказва ваксина напук на държавата. Навярно една полза би била намаляването на конспирациите, че държавата работи за печалбите на корпорациите. Съмнявам се обаче предвид параноичността на твърдящите го. В тази връзка е интересно да се каже, че докато ваксинацията за морбили струва 22 лв., лечението на дете заболяло от тази болест излиза 487 лв, при това ако няма по-сериозни усложнения. Немалка част отиват за лекарства, включително от джоба на родителите. Тоест, ако си говорим за конспирации, фармацевтичната индустрия и болниците биха само спечелили финансово от повече отказали ваксини.
Това, от което много се опасяват и което вече виждаме в страни като САЩ, Великобритания, Франция и Германия е, че много родители се отказват поради лични или религиозни убеждения. Много групи популяризират този отказ и убеждават, че болести като полиомиелит, магарешка кашлица и хепатит са редки и безобидни. Разбира се, пропускат факта, че причината да са редки е ваксинацията на всички останали. Опитът в други страни показва, че свалянето на задължението няма непременно да свали покритието, но е възможност. Епидемията от морбили през 2010-та, когато жертви на болестта бяха предимно неваксинирани роми показва, какво ще стане, ако позволим това да се случи.
Какво всъщност предлага подписката?
В предложението им има включен законопроект с конкретните промени. В него освен заличаването на думата „задължителни“, се забелязват и няколко други интересни промени. Една от тях е в чл. 59 и цели да не се позволи на министъра на здравеопазването да организира имунизационни и информационни кампании при отчитане на спад в имунизациите. Това трябвало да се прави само при настъпване на епидемия. Променя също чл. 88 добавяйки изискване лекарите изрично да информират родителите са рискове от ваксините. Тази промяна е странна, защото това е вече предвидено в точка 3 на ал. 1 – за нежелани реакции, болка и неудобства. Лекарите са длъжни да обяснят, че детето може да е раздразнено, да има лека температура или обрив, че трябва да се поставят свещички за температурата и ако не помогне, да се отиде на преглед.
Докато тези две промени целят да се ограничи механизмите за убеждаване на родителите да ваксинират, то вмъкването на „включително ваксините“ в чл. 89 си е нищо друго освен опит да разписване на спекулация в закона. Този член говори за „хирургични интервенции, обща анестезия“ и други процедури, „които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му“. Подписката изисква към това изречение да се добавят и ваксините, независимо, че нямат общо с контекста.
Не, благодаря
Тези няколко примера говорят, че предложените в писмото промени не целят просто отмяна на задължителната ваксинация, а вкарване на твърдения в закона за здравето, които нямат научна и медицинска основа. Така обещаващото начало на писмото – че ваксините са безспорно ваксините са едно от най-големите постижения на науката – е нищо повече от подмамване на повече подписи и скриване на същността на исканията.
До тук показахме, че е трудно да се прецени дали психологическият ефект на задължението да се ваксинира помага или пречи на новото на имунизациите. Бих подкрепил всяка подписка, която показва ясно, че махането на това задължение би увеличило броя на децата с пълен набор ваксини в България. Подписката, която ще видим в близките дни, обаче не би направила нищо повече, от това да даде повече инструменти в ръцете на отричащите ваксините. Ефектът от предложените мерки може да бъде единствено и само намаляване на покритието и поставяне на повече деца в риск.
Боян Юруков,
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Горният текст е компилация от няколко поста на автора по темата, с известни съкращения.
