Силна армия – силна държава. Формулата е простичка и в продължение на хиляди години не се е нуждаела от доказване.
Съвременна България с население около 7 млн. души има 30 000 военнослужещи. Скромната цифра подсказва, че нямаме външни врагове или поне така сме решили. В същото време обаче, явно имаме някакви много опасни за „държавата” вътрешни противници. Сухата статистика говори сама за себе си. Като среднопретеглена стойност на глава от населението сред страните от ЕС, в България има най-много полицейски служители – около 60 000 човека. Първенци сме и в още една любопитна класация – най-много прокурори и съдии – 4 700 човека + 9 000 помощен персонал. И така, какво излиза? Най-бедната страна в Европа поддържа най-големия репресивен апарат!? Защо е тази аномалия? Кой се страхува и от какво? Чии интереси са в опасност? Въпросите са логични, а отговорите плющят като камшични удари.
Запазената марка „Българска държава” е в ръцете на сговорната дружина от олигарси и местни феодали, корумпирани политици и магистрати. Банда, Шайка, Мафия или ДОПГ (държавна организирана престъпна група) са „нежни“ етикети, с които „на галено“ се обръщаме към властимащите. Причината – те, стъпка по стъпка, отрасъл по отрасъл, парче по парче откраднаха най-апетитните късове земя и всички подземни и надземни богатства. За благозвучие отделните техники за грабеж бяха наричани приватизация, концесии, обществени поръчки… Консултантски договори и комисиони са любимите паравани, зад които се крият престъпните обвързаности между различните звена на Шайката. Списъкът с имената на членове в подразделенията на ДОПГ е дълъг. Ето само някои от най-заслужилите:
Чорбаджии – Златев, Божков, Ганчев, Прокопиев, Гигов, Минев, Банев… Надуваеми кукли (политици) – Борисов, Станишев, Доган, Първанов, Костов, Сакснезнамкойси… Магистратки – Цацаров, Велчев, Ситнилски, Дърмонски… Истински страшилища, всемогъщи лайновози. Но колкото и да е странно, ТЕ живеят в страх и ужас. Да не им се отнеме вече заграбеното, да не им се попречи да продължат да по същия начин и да не бъдат наказани за грабежа. Всесилните се СТРАХУВАТ! Това е факт. Пазят ги полиция, кривосъдници, разузнаване, ДАНС, ГД БОП, ГД ФАСУЛ, ГД ЛЕЩА, агенции, комисии, бирници, подслушвачи, записвачи, продажни или смачкани журналисти. Изградените от ДОПГ отбранителни линии не са една и две. Позициите им са превърнати в непревземаеми крепости.
До тук всичко е ясно. Но от кого, за Бога, или ако предпочитате – по дяволите… – от кого ги е СТРАХ? Гледам, търся, ровя и единственото, което виждам, е огромната армия от 1,7 млн българи, които живеят под прага на бедността!! Сила, която не осъзнава колко е силна. Към тях добавям още половин милион души, които са с 2 стотинки или с 20 лв. над този книжен праг. Току що завършили образованието си младежи, безработни родители, работещи бедни за мизерни заплати, пенсионери… Под прага на бедността означава, че нямат пари дори за храна. Изобщо не говорим за плащане на сметки за ток, парно, вода, телефон, лекарства… Хората умират от глад, студ, болести и унижения, подложени на геноцид от ДОПГ. Загиват доброволно, сякаш приемат собствената си преждевременна и насилствена смърт за нещо естествено и нормално. Все едно така е редно. Но какво би станало, ако тази огромна армия въстане срещу Бандата и потърси и наложи справедливост и възмездие?
„Привилегированите“ пълчища могат само да потискат и отлагат деня, в който гневът ще избухне. Те не могат да спрат вълната от гняв и болка. Тя ще помете и тях, и господарите им.
Та от какво се страхуват „всемогъщите”?
Ивайло Зартов,
5 януари 2015 г.
