Българската съдебна система е дала не един и два примери за съмнително аргументирани присъди и противоречиви съдебни решения. Тази публикация разказва за Стайко Иванов от гр. Кърджали, делтапланерист, обвинен в убийството на македонския гражданин Киро Тодоровски. Това е история, чието начало започва преди почти 18 години.
„Историята на делтапланериста Стайко Делчев Иванов е достойна за холивудски екшън. Стартът е даден на 11 май 1997-а. Стайко, който по това време е на 31 години, посетил Пловдивския технически панаир, за да разгледа новите летателните машини, тъй като самият той е конструктор и изобретател. След това тръгнал да се прибира обратно в Кърджали на стоп. Качва го македонски бус. С шофьора Киро Тодоровски беседват напоително и мирно на различни теми, когато край хасковското село Клокотница някакъв мъж вдига ръка за стоп. Тодоровски го пуска в буса и продължават.“ – пише БЛИЦ в публикация от м. юли 2014 г. И продължава:
„На отклонението за Димитровград помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Тодоровски понамали скоростта и точно тук стана дивотията“, ще разкаже по-късно пред разследващите Иванов. „Оня отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на шофьора и го уби в движение… Нямам и много ясни спомени. Единственото, което успях да направя, е да извъртя волана, но челно се ударихме в едно крайпътно дърво“, твърди делтапланеристът. Той успява да избяга и тръгва да търси помощ. Тайнственият стопаджия така и не е открит, и Стайко е обявен за основен заподозрян. Седем месеца лежи в ареста, където пипва туберкулоза.
Шансовете му да прескочи трапа клонели към нулата, но лекарите спасяват живота му. Времето тече, без криминалистите да изнамерят нито мотив, нито неопровержими доказателства, че спортистът от Кърджали е пушнал македонеца. Затова на 20 декември 2005 г. прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него. На Иванов, който упорито настоява, че е невинен, му хрумва злощастната идея да изчисти имиджа си и завежда дело срещу държавата за незаконното задържане. Прокуратурата отвръща на удара и възобновява производството срещу него (курсивът е на Еврочикаго – б.р.).
Брачната половинка на Стайко – Антоанета, не издържа на тези притеснения и пада жертва на скоротечен рак. Издъхва в ръцете му с думите: „Аз не съм толкова силна като теб“.
Въпреки очевадните противоречия в разследването, магистратите този път решават, че Стайко Иванов е убиец и го признават за виновен. През 2011-а 8-годишната ефективна присъда е потвърдена и на последна инстанция (курсивът е на Еврочикаго – б.р.) . „Отказвам да поема чужда вина. Аз съм невинен и ще дам живота си, за да го докажа“, споделя осъденият пред приятелката си Славка Динева.“
Още подробности за митарствата на Стайко Иванов могат да се прочетат в материала на БЛИЦ, линк към който има по-горе, защото тези митарства, както изглежда, наистина са много и преминават през различни държави. (След изненадващата присъда, която този път го обявява за виновен, Стайко изчезва от страната. Вероятно е бил в Черна Гора, в Италия, където е работил, а сега може би е в Русия.) Както и във Фейсбук група, наречена „Справедливост за Стайко Иванов“, създадена от негови близки, които се борят за неговото оправдаване.
Миналата есен адвокат Пламен Димитров внася жалба с № 10026/ 2.09.2014 г. до български главен прокурор Сотир Цацаров. В жалбата се посочват много неизяснени обстоятелства, свързани с този казус и с доказването на невинността на Стайко Иванов. Факсимилета от страниците й могат да се видят по-долу.
След внасянето на жалбата всичко е в ръцете на главния прокурор Цацаров. От него зависи дали Стайко Иванов, когото неволята прави беглец от родината, ще успее да изчисти името си по законен начин. Надяваме се, че българският прокурор ще вземе предвид всички изложени в жалбата на адв. Димитров факти и обстоятелства по този казус и ще даде шанс на Стайко да си върне живота на свободен човек.
Не само Стайко трябва да бъде оправдан, но и трябва да се потърси сметка на хората, които са го осъдили, само за да не се наруши спокойствието на един престъпен магистрат, но в България всичко е възможно. Тук в скъпата ни родина престъпници се разхождат на свобода а невинни хора биват осъждани за кефа на някой си. Поздравления за издръжливостта на Стайко, но рано или късно ще се стигне до истината, защото Стайко НЕ Е УБИЕЦ. За съжаление пак няма да има наказани за съдебният произвол отнел МНОГО МНОГО години на един невинен Българин. Пожелавам на продажните магистрати спокоен сън, макар да съм сигурен, че човек който може да осъди невинен, спи спокойно, но всичко на този свят се връща по един или друг начин.