.
Любовта
Ще си отиде, както е дошла,
нарамила торба със спомени.
Изгубила се във реалността
като дете, което вятър гони…
Ще сбръчка луди смехове
и чувствени оксиморони…
Ще продаде едно сърце,
да стопли с огъня бездомник…
Назад ще гледа през сълзи,
ще стъпва върху живи рани.
От всяка дума ще кървят
мълчания тъй неразбрани.
Ще хвърля в пясъка вини
вълни солени на прибоя…
От недокосване боли,
а мислите са дъжд пороен…
По път безцелен ще върви,
да проси щастие за двама,
ако душа й подариш,
до смърт ще ти е благодарна.
Михаил Цветански
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Михаил Цветански е роден през 1970 г. в Стара Загора. Има юридическо образование. Много негови стихотворения са публикувани сайтовете за изкуство „Откровения“ , „Хулите“, „Буквите“, „Стихове БГ“. През 2014 г. излиза първата му стихосбирка „Петата стихия“. Има участия в благотворителни сборници „Приятели в поезията“, в алманах „Тракийска лира“; публикации във в. „Уикенд“, „Стандарт“ и др. Авторът е бил емигрант в САЩ. Живял е и е работил в предградия на Чикаго. Други произведения от същия автор могат да се прочетат в сайта „Откровения“.
