Кандидатурата на СИРИЗА – мандат за надежда и промяна
Партията СИРИЗА, която води в предизборната кампания и има големи шансове да сформира еднопартийно правителство, обещава да провежда многовекторна външна политика, застъпва се за отпадане на санкциите срещу Русия, има и положително отношение към прокарването на газопровод през Турция и Гърция за Европа.
Нито една от големите партии, участващи в парламентарните избори на 25 януари, не поставя въпроса за излизането на Гърция от еврозоната. Но сред аналитиците нараства скептицизма за положителен изход от кризата чрез политиката на тежки икономии, натрапвана от Берлин.
Кандидатурата на лидера на опозиционната партия СИРИЗА Алексис Ципрас символизира солидарността към гръцкия народ и всички в Южна Европа, които страдат от катастрофалните социални последици от строгите икономии и рецесия. Това се посочва в предизборната програма на лявата партия.
Аз не съм кандидат на Южна Европа. Аз съм кандидат на всички хора, независимо от техния адрес, независимо дали те живеят в северната част или на юг. Моята кандидатура обединява едни и същи хора, които неолибералното управление на икономическата криза разделя. Тя е насочена към всички хора, които искат по-добър живот за себе си и децата си в една по-добра Европа, се посочва в програмата на Алексис Ципрас.
Според нея еврозоната балансира на ръба на колапса, а изходът са следващите няколко стратегически цели, които определят трите основни приоритета на партията.
1. Демократично преустройство на Европа. Европа няма да бъде нито социална, нито екологична, ако тя не е демократична. Ако не бъде такава, тя ще отблъсне своите граждани, както се случва сега. Защото в този критичен момент Европейският съюз е разложен в олигархична и недемократична структура в услуга на банкерите и свръхбогатите. Демокрацията в Европа е в отстъпление. И няма съмнение, че трябва да се сложи край на строгите икономии, за да се възвърне демокрацията. Според СИРИЗА неолибералните строги икономии подкопават институционалните органи и политическата роля на националните парламенти. Те подбиват икономическите и социалните права на гражданите.
Основна точка в програмата е възстановяването на главната роля на националния парламент в изготвянето и взимането на решения по националния бюджет. Това означава спиране на членове 6 и 7 от Регламента на ЕС за мониторинг и оценка на националните бюджети, които дадоха на ЕК правото да разглежда и преразглежда националните бюджети.
Във втория етап се предлага нова европейска система за сигурност, която да не позволява на нито един европейски войник да бъде извън границата на Европа.
2. Икономиите са вредно лекарство в грешното време с опустошителни последици за единството на обществото, демокрацията и бъдещето на Европа, се посочва още в документа. Един от белезите на строги икономии, който не показва никакви признаци на изцеление, е безработицата – и по-специално, безработицата сред младите хора. Младежката безработица в Гърция и Испания е около 60%. С 3,5 милиона под 25 години без работа Европа подписва собственото си предсмъртно писмо.
3. Задвижване на екологичната трансформация на производството. Кризата не е просто икономическа, но също и екологична. Екологичното преструктуриране на производството обхваща възможно най-широк кръг от области на политиката като например: данъчна реформа, която ще промени логиката на данъчното облагане, премахването на вредните за околната среда субсидии, опазването на биологичното разнообразие, заместването на конвенционалната енергия с възобновяеми източници на енергия, инвестициите в научните изследвания за околната среда и развитието, биологичното земеделие и устойчив транспорт, както и отхвърлянето на всяко трансатлантическо търговско споразумение, което не гарантира високи социални и екологични стандарти.
4. От СИРИЗА настояват още за реформиране на европейската рамка за имиграция. Политиката за предоставяне на убежище трябва да се промени. Трябва да се гарантира защитата на основните права на човека на цялата европейска територия и незабавно да се планират ефективни мерки за спасяване на мигрантите в открито море, определяне на центрове за приемане на входните пунктове и приемане на правна процедура и нова правна рамка, която ефикасно и справедливо да определя достъпа на имигрантите до всички страни от ЕС, по справедлив и пропорционален начин, като се вземат предвид, доколкото е възможно и техните собствени желания.
Планът от 9 точки
Политическият план на партията за излизане от кризата, за растеж, социална справедливост и пълна заетост включва девет точки.
1. Европейската икономика е претърпяла шестгодишна криза със средна безработица над 12% и с опасност от дефлация. Европа трябва да намали лихвите по заемите за икономическо възстановяване и устойчиво развитие с акцент върху инвестициите в хората, технологиите и инфраструктурата. Програмата ще помогне засегнатите от кризата икономики да се измъкнат от омагьосания кръг на рецесията и повишаване на коефициентите на дълга, създавайки работни места и поддържайки възстановяването. САЩ го направиха , защо ние не можахме?“, пише още в документа.
2. СИРИЗА цели кредитна експанзия на малки и средни фирми. Условията за кредитиране в Европа се влошиха рязко. Малките и средните предприятия са особено силно засегнати. Хиляди от тях, особено в засегнатите от кризата икономики на Европейския съюз, са били принудени да затворят, не защото не са жизнеспособни, а заради липсата на кредити. Последствията за работни места са ужасни. Извънредни времена изискват нетрадиционни действия. Европейската централна банка трябва да последва примера на други централни банки по целия свят и да предоставя евтини кредити на банки, ако те се съгласят да увеличат кредитирането на малки и средни предприятия.
3. Побеждаване на безработицата. Средната безработицата в ЕС днес е на най-високото си равнище от началото на воденето на регистри. Днес почти 27 млн души са безработните в Европейския съюз, от които повече от 19 милиона в еврозоната. Официалното средно ниво за еврозоната е нараснало от 7,8% през 2008 г. до 12,1% през ноември 2013 г. За Гърция – от 7,7% до 27,4%, а за Испания от 11,3% до 26,7% през за същия период. Много от безработните са без работа в продължение на повече от година, докато много млади хора никога не са имали възможност за платена работа. По-голямата част от проблема с безработицата е резултат от бавния или отрицателния икономически растеж. Но опитът показва, че дори и растежът в Европа се възстанови, ще отнеме много време, преди безработицата да се върне към предкризисните си нива. Според СИРИЗА Европа трябва да пренасочи средства от фондовете за създаване на работни места на своите граждани.
4. Спиране на новата европейска фискална рамка. Тя изисква балансирани бюджети година по година, независимо от икономическите условия, които преобладават в държавата-членка. Днес се премахва възможността за използване на фискалната политика като политически инструмент за стабилизиране по време на криза, т.е. в моментите, когато е най-необходимо, което поставя икономиката под риск. Накратко, това е опасна идея. Европа се нуждае от фискална рамка, която признава необходимостта от фискална дисциплина в средносрочен план, като едновременно позволява страните-членки да прибягват до фискални стимули в рецесия.
5. Една истинска Европейската централна банка – кредитор от последна инстанция за страните-членки, а не само за банките. Историческият опит показва, че успешните парични съюзи изискват централни банки, които извършват цялата гама от функции на централните банки и не се фокусират изключително върху поддържането на ценова стабилност. Ангажиментът на Централната банка да действа като кредитор от последна инстанция трябва да бъде безусловен и не трябва да зависи от споразумението на държавата за програмата с Европейския механизъм за стабилност. Съдбата на еврото и просперитетът на хората в Европа може да зависи от това.
6. Макроикономическо пренастройване
Страните с излишък трябва да правят колкото и страните с дефицит за коригиране на макроикономическите дисбаланси в рамките на Европа. Сегашната асиметрията в регулацията между страните с излишък и дефицит не вреди само на страните с дефицит – това вреди на Европа като цяло.
7. Разделяне на търговските и инвестиционни банкови дейности, предотвратяването на такова опасно сливане, което рискува да се превърне в неконтролирано образувание.
8. Ефективно европейско законодателство по отношение на офшорните икономически и предприемачески дейности.
9. Нова политика за европейския дълг. Предложението на СИРИЗА е вдъхновено от подписването на Лондонското споразумение през 1953 година, което освобождава Германия от голяма част от икономическата тежест, в която е потънала. Това споразумение за опрощаване на половината от дълговете помага за възстановяването на следвоенна Германия и проправя пътя към икономически успех за държавата. Погасителният план на задълженията се разпределя за 30 години, а друга част става безлихвена.
Източник: БГНЕС
