В неделя, 11 януари 2015 г., в залата на храма „Свети Иван Рилски Чудотворец“ в Чикаго, след Светата литургия, се състоя важна среща, за която Еврочикаго вече съобщи (цялата информация свързана с храма може да намерите тук). Среща, която по думите на владиката e била необходима, „за да се обяснят последните събития и решения на диоцеза, за да се разсее дезинформацията и изясни позицията на епархията по отношение на енорията“.
Както обещахме, публикуваме подробности за това как протече събитието, на което Eurochicago.com бе единствената медия, а посещението в залата неочаквано беше почти символично.
Гостите бяха в следния състав (на снимката от центъра на ляво): Митрополит Александър*, епископ на Толедо и Българския Диоцез на Православната Църква в Америка; главен свещеник Дон**, главен секретар на Духовния съвет и член на Управителния съвет на Българския Диоцез (от църквата „Св. Илия“ в Акрон, Охайо); попадия Христина Монковски***, съветник на Управителния съвет на Българския Диоцез (от църквата „Св. Кирил и Методий“ в Лорейн, Охайо); протодякон Майкъл Майерс ****, заместник-председател на Управителния съвет на Българския Диоцез (от църквата „Св. Никола“ във Форт Уейн, Индиана).
От другата страна на владиката бяха седнали (отдясно наляво): Ангел Георгиев, в ролята на преводач, с която се справи много добре; първият и доскорошен свещеник на „Св. Иван Рилски“ Валентин Ноцков; председателят на настоятелство на храма Боян Чавдаров.
След прочетената молитва и встъпителни изречения думата бе дадена на владиката Александър, който прочете своето писмо до членовете на настоятелството на „Св. Иван Рилски“, от 10.01.2015 г. Писмото, копие от което любезно бе предоставено на Еврочикаго, може да се изтегли оттук: St_John_of_Rila_20150110. По-долу поместваме текста му на български.
До Църковното Настоятелство
и преданите на Българската Православна Църква ’’Свети Иван Рилски”,
Чикаго, Илинойс, към Българския Диоцез на Православната Църква в Америка:
Имайки в предвид последните неправилни репортажи от българската медия на територията на Чикаго, свързани с църквата „Свети Иван Рилски“, както и от желанието да представя на членовете на вашата енория с точно описание на въпросните събития, пиша ви, за да изясня позицията на Българския Диоцез към Православната Църква в Америка, свързана с вашата енорийска общност.
Ще започна като подчертая, че епархията няма намерение да „вземе“ „Свети Иван Рилски“ към Православната Църква в Америка (ОСА). Както вече трябва да знаете, църквата „Свети Иван Рилски“ е била част от Православната Църква в Америка (ОСА) от 1996 г. насам, когато енорията е основана към Българския Диоцез от Архиепископ Кирил, блаженопочившия, по искане на г-н Георги Иванов и др. Българския Диоцез е Диоцез на Православната Църква в Америка, и следователно всички негови енории са към Православната Църква в Америка (ОСА).
Предполага се, че „вземането“ на „Свети Иван Рилски“ към Православната църква в Америка (ОСА)” наистина означава принуждаване на енорията да се откаже от своята българска идентичност. Това не отговаря на истината. Православната Църква в Америка има няколко енории от различен етнически произход и традиции. Епископите на ОСА гледат на тези традиции като скъпоценни камъни, украсяващи нашата църква в Америка.
Българският Диоцез няма намерение да прави никакъв вид промени на вашата общност. Това е просто срещу нашата Православна Свята Традиция. Ние не искаме нищо по-малко от непрекъснатия растеж на вашата енория. Виждаме този растеж възможен само с две неща – уважение към миналото и поглед към бъдещето. Поради тази причина ние сме много загрижени за това какво се случва в настоящето с църквата „Свети Иван Рилски“. Вие в момента сте изправени пред редица проблеми, които застрашават благосъстоянието и бъдещето на вашата любима енорийска общност.
Главен сред гореспоменатите проблеми е положението, свързано с (Отец) Валентин Ноцков. Въпреки, че той е служил в църквата „Свети Иван Рилски“ в продължение на много години, истината е, че Българският Диоцез към ОСА никога не е получил официална документация за прехвърлянето на (Отец) Валентин от Българската Патриаршия към Българския Диоцез на Православната Църква в Америка (ОСА). Това означава, че от гледна точка на църковното канонично право, той беше свещеник на Българската Патриаршия през всичките си години служение тук в църквата „Свети Иван Рилски“. Никакъв въпрос не беше направен по отношение на статута на (Отец) Валентин до смъртта на Архиепископ Кирил. След смъртта на Митрополит Кирил, ситуацията се промени драстично.
Преди известно време Българският Диоцез получи неофициално известие, че (Отец) Валентин е бил лишен от неговия свещенически сан от Църквата на България. До този момент ние никога не сме виждали никаква официална документация, свързана с това решение, нито пък някога сме били информирани за причините, поради които тази драстична стъпка е била направена от Патриаршията. Многобройните кореспонденции (включително писма първо от Митрополит Херман от ОСА, а по-късно и от Митрополит Йона), и личен пратеник, изпратен с писмо от Митрополит Йона до Българския Синод, доведоха само до негативни отговори (и тези отговори дойдоха месеци по-късно).
Независимо от всичко това, фактът остава, че (Отец) Валентин технически никога не е бил свещеник на нашия Диоцез и ние сме принудени да признаем решението на Светия Синод на Църквата на България, и вече не му позволяваме да извършва свещенически услуги в църквата „Свети Иван Рилски“ или в която и да е друга енория. Просто няма нищо, което Българският Диоцез или Православната църква в Америка може да направят, за да променят това.
Искам да подчертая, че признаването на действията на Патриаршията не е отражение на чувствата ми към (Отец) Валентин. Много съм му благодарен за годините му на всеотдайно служение за епархията. Той е бил „добър и верен служител“ на нашия Господ Иисус Христос и Неговата Свята Църква.
Уверявам ви, че това не са празни думи. По-рано тази година се срещнах с Епархийския Духовен Съвет, за да обсъдим ситуацията на (Отец) Валентин. След консултации с епархийския съвет, ние направихме следните решения:
• Препоръчваме да бъде разрешено на (Отец) Валентин и Презветера Елена да пребивават в енорийския апартамент на църквата „Свети Иван Рилски“, Чикаго, Илинойс, толкова дълго, колкото е необходимо. Това споразумение, разбира се, е предмет на преговори между Семейство Ноцков и енорията „Свети Иван Рилски“ и трябва да се преразглежда редовно.
• (Отец) Валентин е назначен за Певец на църквата „Свети Иван Рилски“ и като такъв, когато той пее за всяка от Требите услугите, той има право на една трета (1/3) от требите, които се предлагат на ректора, в случай, че нищо не се предлага на него директно за неговата дейност. Всякакви други възнаграждения за услугите му като Певец в църквата трябва да бъдат уредени между него и църковното настоятелство.
• Накрая, аз лично ще се погрижи за това, (Отец) Валентин да получава стипендия от $1,500.00 долара на месец до края на живота си или докато аз съм Епископ на този диоцез.
Ние пояснихме на (Отец) Валентин и семейството му, че тези три точки са зависими от тяхното пълно съдействие с новия ректор, вашето настоятелство и ръководството на Диоцеза. Ние искаме да помогнем на (Отец) Валентин и семейството му, доколкото това е възможно за Диоцеза, но има ограничения на нашето търпение с неподчинение.
Тъй като Диоцезът не иска църквата „Свети Иван Рилски“ да бъде без Литургийни служби, аз уредих енорията да бъде временно обслужвана от различни свещеници, четирима от които са от нашия Български Диоцез, включително и мен като Владика. Ние сме добре познати на настоятелството на църквата „Свети Иван Рилски“. Отново заявявам, че това е само временно положение, докато Диоцезът се ангажира с търсене на нов свещеник за вашата енория.
Беше експедитивно от страна на Диоцеза да търси български свещеник, който не е пряко свързан с Българската Патриаршия. Господ е благословил усилията ни и ние открихме един български свещеник, който в момента служи в Православната Църква на Гърция. Този свещеник е готов да дойде в САЩ, за да служи в нашия Български Диоцез. Той е роден и израснал в България. Той говори български. Той има лично разбиране на историята на българския народ, и цени българските традиции и обичаи. Дай Боже, вие да започнете работа с новия си свещеник в близко бъдеще.
Намирането на подходящ свещеник да поеме свещеническите задължения на църквата „Свети Иван Рилски“ е само един от начините, чрез които Диоцезът е подпомогнал вашата енория през последните години. Друго важно средство за подпомагане на вашата енория дойде чрез материалната помощ на църквата „Св. Иван Рилски“ от началото на юридическите трудности в енорията преди няколко години.
Както е добре известно, по това време група в енорията, ръководена от Георги Иванов, започна продължителен съдебен иск срещу църквата „Свети Иван Рилски“ и Диоцеза. На 20 юли 2012 г. съдията по съдебното дело се произнася в полза на църквата „Свети Иван Рилски“ и срещу Георги Иванов и останалите ищци.
На 25 март 2014 г. Апелативният съд преразгледа това решение и единодушно потвърди решението в полза на църквата „Свети Иван Рилски“ и срещу г-н Иванов и останалите ищци.
По време на тези съдебни дела, Българският Диоцез на ОСА подпомага църквата „Свети Иван Рилски“ чрез отпускане на заеми за енорията, за да допринесе за финансирането на своите съдебни разноски. Енорията сега дължи на Диоцеза $83,673.44; усилията да се върнат тези кредити са до голяма степен символични (общо досега са върнати $900.00).
Включително заема и разходите, които Диоцезът понася по изпращане на нашите свещеници да служат в неделя, докато чакаме вашия нов свещеник, Българския диоцез досега е инвестирал над $89,000.00 в църквата „Свети Иван Рилски“. Тази сума не включва продължаващата месечна стипендия от $1,500.00 за (Отец) Валентин.
Диоцезът е давал под наем пари и на други енории, но нито един от тези заеми не е надхвърлял $20,000.00, и те всички са били платени в срок или предсрочно. Освен това, докато те са правили техните плащания по заемите, тези енории също редовно са си плащали месечните си членски вноски за Диоцеза. Аз признавам и ви благодаря за плащането на вашия членски внос за 2014 г. (в размер на $1,250.00 за годината), но факт е, че няколко години изминаха, през които вие не плащахте вашата вноска.
Аз, заедно с членовете на Духовния съвет и Епархийското настоятелство, чувстваме, че Диоцезът инвестира значително време и ресурси за здравето и стабилността на църквата „Свети Иван Рилски“. Време е вашата енорийска общност да вземе юздите в свои ръце и с Божията помощ да направлява вашата енория за в бъдеще. Ние ще продължим да предлагаме нашата духовна и морална подкрепа и насоки, както правим с всички енории на Диоцеза. Обаче сегашният начин на финансова подкрепа за вашата енория е към своя край.
За да може църквата „Свети Иван Рилски“ да се движи напред и да се възстанови в добро духовно и материално здраве, трябва да се вземат следните първоначални стъпки:
• Разработване на план, в писмена форма, който обяснява как ще подкрепите новия си свещеник. Този план трябва да включва разходи, свързани с неговата заплата, жилище и т.н., и пътуване за него и семейството му до САЩ, за да поеме служението си в църквата „Свети Иван Рилски“. Искам да видя копие от този план не по-късно от 1 февруари 2015 г.
• Енорията трябва да плаща месечните си епархийски плащания и трябва да започне извършване на редовни плащания по заема от Диоцеза, според договора за кредит.
• Докато чакаме да пристигне новият ви свещеник, от този момент нататък всички разходи, направени от Диоцеза по изпращане на свещеници да служат в църквата „Свети Иван Рилски“, ще бъдат добавени към сумата, която енорията ви ни дължи. Вие ще продължите да плащате хонорари директно на свещениците от района на Чикаго, които не са от Диоцеза.
Искам да ви уверя в моята продължителна Архипастирска подкрепа, грижа и молитви. Моята надежда е, че църквата „Свети Иван Рилски“ ще се превърне в символ на Светата Православна Вяра за години напред. Искам да видя вашите деца и внуци да извършват традициите на прадедите си, и да живеят своя живот, дълбоко вкоренени в Светата Православна Вяра, която е неразделна част от българския народ в продължение на векове. За да се постигне това са необходими две неща: на първо място е Божията благодат; второ е желанието и ангажираността на вашите църковни членове да си свършат работата, необходима за постигането на тази цел.
Нека Господ Бог да благослови цялата ваша добра работа за Неговата Света Православна Църква. С искрена молитва и усърден труд, много неща са възможни за Божиите Хора.
С любов в Христа,
+ АЛЕКСАНДЪР
Епископ на Толедо и Българския Диоцез Православна Църква в Америка
––––––––––––––––––––––
След като прочете писмото, владиката даде няколко кратки допълнения, като каза, че въпросите са оставени за края на беседата. След него взе думата отец Дон, който разказа на присъстващите как са протекли съдебните дела.
Следваща точка от дневния ред бе свързана със задлъжнялостта на църквата „Св. Иван Рилски“ към ОСА. По нея говори дякон Майкъл, който подчерта: “Ние ще се опитаме да не ви бъде трудно при изплащането на заемите”.
След това думата отново бе дадена на главния свещеник отец Дон и владиката Александър, които разказаха за пристигащия скоро свещеник от България, условията, при които е поканен, и как би трябвало да бъде посрещнат. По това как да гледаме напред и как да бъде посрещнат новия свещеник се изказа попадия Кристина Монковски. След нея думата бе дадена на присъстващите в залата за въпроси.
Докато течаха всички тези изказвания, градусът в залата се беше повдигнал и още първите изказвания бяха емоционални.
„Вашето писмо, което току що прочетохте, прилича на присъда – без да ни питате, ни освобождавате стария свещеник и докарвате нов“ – гласеше едно от тях.
Отговорът на владиката на това емоционалното питане също бе емоционален: “Аз ви разбирам, че имате добри взаимоотношения с настоящия си свещеник, но църквата не е демокрация, не се гласува как да се служи и кой да служи. Ако имаше повече кандидати, ние бихме могли да ви предложим по-голям избор, но понеже има много специфични изисквания, практически това е единственият ни шанс той ще бъде назначен за срок от две години – и се надявам да бъде приет. Ако ли не, ще се търси друг вариант, но не може да се продължава с пътуване на други свещеници, защото това е свързано с много разходи за ОСА. Аз познавам новия свещеник и знам, че той ще е доволен от това решение и е съгласен да дойде, и затова го назначавам.“
Следващият въпрос бе: “Защо Валентин няма повече да бъде свещеник, а само ще пее в църквата? Защо го наказвате за чужди грешки – той не е нарушил никакъв канон и само за това, че е взето решение от хора от Държавна сигурност.”
Отговорът на владиката Александър: „Свещеникът не е мой, а е поставен от Кирил; поставен е в неприятно положение от Българската патриаршия и трябва да се изпълни заръката на Патриаршията. Освен Валентин, и друг свещеник, Стефан, също е бил в тази ситуация, но за Стефан са дадени документи от владиката Йосиф и въз основа на тях се вижда, че Стефан е бил неправилно низвергнат от хора на ДС. Затова Александър се е противопоставил и е възстановил Стефан да продължава да бъде свещеник, но случаят с Валентин е друг. За отец Валентин няма никакви документи, а само искане. Ето защо той няма основание да го защити. Ето защо хората, които са в залата, нека да представят документи в негова защита. И тогава може да се противопостави на законно основание. Владиката цял живот е обучаван на послушание и е длъжен да се подчини, още повече, че към него вече многократно се обръщат с този въпрос и на съборите в Москва, при вселенския патриарх в Константинопол. БПЦ го превърна в международен въпрос.“
Реплика от залата: “Нали той е нашият свещеник и той е създал БПЦ “Св. Иван Рилски?”
Отговорът на владиката: “Той по сърце е мой добър свещеник, но не и по закон, и аз не мога да вървя срещу закона“.
Следващият въпрос бе, че е събрана петиция с над 600 подписа в подкрепа на свещеника. На което владиката ги посъветва да се обърнат към Българската православна църква, на която отец Ноцков принадлежи. „Аз ще бъда един месец в Калифорния, при родителите си, няма да мога да се заема веднага с този въпрос, ако искате да бъда свързан с това.“ – каза владиката. Писмото в подкрепа на отец Ноцков е написано на български и на английски, и ще бъде изпратено на Българската патриаршия и Комисията по вероизповеданията при българския парламент, стана ясно от изказвания на срещата.
Друг въпрос, също важен, бе, че ОСА са могли да изчакат да се яви новият свещеник, а при така неочакваното освобождаване местната енория е понесла много загуби. Получил се е разпад и много хора са престанали да посещават църквата. Отговорът бе, че от Българския диоцез са се старали колкото се могат да забавят, но не са могли да не изпълнят това освобождение.
От залата се провикнаха, че: “Вие получавате заповед от църква на КГБ, а ние страдаме!”
На което владиката отговори: “Аз не служа на КГБ, а служа на правилата”.
Отново бе повдигнат въпросът за петиция в подкрепа на досегашния свещеник и, че това трябва да е първата задача. И отново владиката каза, че решението трябва да се вземе в София и „ние няма как да им въздействаме“.
На въпроса, че е голямо унижение за свещеника понижението му в много ниска степен, владиката отговори: “Той не е изгонен или освободен, и пеенето в някаква степен има по-голяма сила от служенето. Така че не тълкувайте това като принизение. Но аз трябва да се съобразя с църковния закон”.
На въпроса: „Какво ще стане, ако не можем да ги изплатим тези 89 хиляди? Какво ще стане с църквата?“ – отговорът бе: “Ние не сме хора, които да ви извиваме ръцете; ние не сме банка, няма да ви затворим за това, че не ни плащате. Знам, че имате нужда от пари да посрещнете свещеника, който идва, и за неотложни дела; гледайте да поемете отговорността за свещеника първо; нашите пари могат да почакат.“
Директорката на българското училище към храма „Св. Иван Рилски“ попита: “Училището ще продължи ли да съществува, ще има ли някакви проблеми с него?“. Отговорът бе, че няма проблем училището да продължи. „Надявам се, че няма да има проблеми за училището“ – каза владиката.
Въпрос зададе и присъствалият на срещата представител на Еврочикаго: “Владиката Кирил бил ли е владика с всички права към Православната църква в Америка, а не на Българската православна църква?”.
Краткият отговор бе, че този въпрос иска по-дълго обяснение, за което сега няма време, поради това, че трябва да пътуват и е късно. Така срещата завърши.
За нещастие, докато гостите си събираха багажа и част от него бе пренесена в колата им, взета под наем, тя се заключи автоматично и единственият ключ остана вътре. Наложи се чакане от повече от два часа, докато пристигнат специалисти да я отворят.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
*BISHOP ALEXANDER Bulgarian Diocese of Toledo Orthodox Church in America(OCA)
**Archpriest Fr. Don Anthony Freude Chancellor of the Bullgarian Diocese of Toledo Member of the Spiritual Council and Trustee of the Diocese (from St. Elia the Prophet Church, Akron, Ohio)
***Popadia Christine Monkowski Councilor – Board of Trustees (from St Cyril and Methodius Church, Lorain, Ohio
****Protodeacon Michael Meyers Vice President of the Board of Trustees (from St. Nicholas Church in Fort Wayne, Indiana)
.
Още няколко снимки от срещата:
.
.
.
.
