Бай Гюро е голям пичага. Ударник е пръв на маса, под юргана е шампион. Всичко знае, всичко може, смел е като лъв. Съвети Гюро не приема. Известен е надлъж, нашир и по света с това, че никога не мисли. Защо му е да се напряга, като и без това е гений по природа? Дори писмата му до дядо Коледа са все едни и същи. Започват с „Дай!”, завършват с „Дай!” и по средата пълни са с безброй „Донеси ми!”.
Легендарният юнак притежава житейска философия, по-силна и от най-яката ракия. Винаги гласува за властта. За БКП, за СДС+ДПС, НДСВ, БСП+ДПС, ГЕРБ+ДПС…, за който и да е. Щом са на върха, Гюро е с тях. Това му дава сладкото усещане, че е в отбора на победителите. Величието му е почесано – той е важен и незаобиколим фактор.
Напълно естествено и неизбежно е пословичното безстрашие на бай пича. Безкомпромисен, открит и рязък до припадък, заседнал е пред телевизора и псува. Ох, как ги мачка, как ги кастри! Чорбаджии, големци, управници… размазва ги през малкия екран. Удоволствието е леко перверзно – Той ги е издигнал, Той е гласувал за тях и сега Той ги критикува. Борисов, Станишев, Първанов, Доган, Костов… басма не цепи никому. Пред никого глава не скланя.
Изпънат гордо във фотьойла, храбрецът сее справедливост. Борец за правдини, чутовният смелчага готов е винаги на саможертва. Да пие може, без да се напива. Опиянен от собствената мъдрост, до болка стиска чашката в ръка и люска слюнка върху плюнка. Пеняви се от гняв срещу властта, която сам си е избрал. Сметките за парно, ток, вода, лекарства и храна са непосилни – плюе Гюро телевизора. Пенсиите – подигравка, заплатите – мизерни – храчи Гюро връз екрана. Безработица, корупция и унижения дращят гърлото, но Гюро е боец. Той не се предава – и с последни сили сбира жлъч и я лепва… върху себе си – героят вече просто няма тяга. Гаврътва чашката последна, поляга на дивана и морното му тяло се отпуска след поредната епична битка.
До утре, когато пак ще ги размаже корумпираните магистрати, политици, алчни лешояди… Даже и в съня си Гюро е герой. Хъркането му гръмовно и пърденето злокобно всяват страх и ужас. Мрака цепи нашият юнак. Бай Гюро е голям пичага!
Ивайло Зартов,
30 декември 2014 г.
