В песен. Душата си вплитам.
Изричам изгубените слова.
Пътищата неведоми стигам.
И надничам през тайните им врата.
В песен. Изпълват се дните.
Разлъката – бутнат камък в река.
Няма повече да се лутам.
Искра си и повече от това.
В песен. Ангел бял ме докосва.
И не питам, а чакам мига.
Празнично ми е и честито.
Огънят ти е запалил нощта.
В песен. Пътищата ще мина.
И ще вляза през тайните им врата.
Тихо с птиците ще пригласям.
До зората, която с теб ще деля.
В песен. С целия свят те прегръщам.
Целият свят в две обгърнали се тема.
Белези невидими се докосват.
И изгубват се от светлина.
Нури Джурин
