Във връзка с писмата, изпратени от десетки активни българи зад граница до премиера Борисов и вицепремиера Кунева на 27.11.2014 г. (вж. тук), последваха писма от Министерски съвет до Външно министерство и до Държавната агенция на българите в чужбина, с искания за отговор и становища (вж. тук).
Отговорът на ДАБЧ по засегнати в писмата на българите зад граница въпроси бе изпратен от и.д. председателя на агенцията още в края на миналата година и неговото съдържание може да се види тук.
Отговорът на МВнР, изпратен до лицата, посочени за кореспонденция в писмата от 27.11.2014 г., е с днешна дата. В него зам.министърът на външните работи Катя Тодорова изразява становището на Външно относно МИР „Чужбина“ по следния начин: „Предвид установената законодателна традиция, считаме, че въпросите, свързани със законодателната уредба на избирателните системи и процедури, не са в предмета на компетентност на Министерството на външните работи“.
От отговора на МВнР може да се разбере още, че демократичната традиция спира едва ли не изпълнителната власт да се ангажира с въпроси като МИР „Чужбина“. Може би демократичната традиция, разбирана в същия контекст, би трябвало да забрани на българските правителства да внасят законопроекти за каквото и да било, понеже гласуването на закони е разбира се прерогатив на законодателната власт… Но пък предлагането на законопроекти е прерогатив и на изпълнителната.
Защо ли въобще всички български правителства внасят най-различни законопроекти за гласуване в Народното събрание? Това си е направо нарушаване на демократичната традиция, откъдето и да го погледнем – ако се доверим на логиката на отговора на зам. външния министър Тодорова, който е официален отговор на МВнР по въпроса за МИР „Чужбина“. Външно министерство смята, че не е в неговата компетентност да коментира избирателни системи и процедури, свързани с българите в чужбина. Браво…
Едва ли във Външно министерство си дават сметка за това, че ако се доверим на компетентността на този отговор, това не би било добре за имиджа на самото ведомство. Защото никой не си е и помислял разбира се, че МВнР или което и да било друго българско министерство има предмет на компетентност да гласува закони. Но изпълнителната власт, част от която е Външно министерство, има прерогатив да предлага законопроекти.
Обаче законопроект за изменение на Изборния кодекс, в който да залегне създаването на МИР „Чужбина“, явно няма да се случи и при това правителство, уважаеми читатели. Това е во кратце, което може да си извадим като заключение от отговора на зам.министър Тодорова. Същата Катя Тодорова, която по време на служебното правителство и последните парламентарни избори отговаряше за избирателния процес в чужбина.
Все пак МВнР подкрепя идеята за онлайн гласуване. Затова даже министерството оказва съдействие на проф. Емилия Друмева (същата проф. Друмева, която през пролетта на миналата година се бореше много дейно да няма повече от една българска избирателна секция за Лондон), да проучи „опита на Федерална република Австрия за въвеждане на дистанционно гласуване в неконтролирана среда, както и по отношение на задължително гласуване“.
Не е ясно защо точно опитът на Австрия е избран като най-подходящ, за който МВнР съдейства на проф. Друмева да го проучи. Дали средата, в която живеят българските граждани извън България, е „неконтролирана“?? или пък България е федерална република? Ясно е, че в България няма федерални провинции, всяка от която да има собствен законодателен орган и собствено правителство, както е в Австрия*. Затова и информацията, че проф. Друмева и Външно министерство се занимават да проучват австрийския законодателен опит „в дистанционното гласуване“, за да реши българската държава въпроса с гласуването онлайн на българските избиратели зад граница, също си не ни обнадеждава особено.
Цялото съдържание на отговора на МВнР, изпратен днес, можете да се види по-долу.
.
.
Еврочикаго
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Всяка федерална провинция във федералната република Австрия има свой собствен законодателен орган на федералната власт – ландтаг (нем.: Landtag), собствено правителство – ландесрегирунг (нем.: Landesregierung) и губернатор – ландесхауптман (нем.: Landeshauptmann). Изборите за ландтаг се провеждат на всеки пет години, с изключение на провинция Горна Австрия, където се провеждат на шест години. Губернаторът се избира чрез гласуване в ландтага.
Няма нито един разумен аргумент срещу гласуването по Интернет В ЧУЖБИНА. Гласуването по Интернет в България е разбира се много по-спорно. Смесването на двете води до това, çе и в чужбина няма гласуване по Интернет.
Винаги съм си мислела, че трябва да последваме примера на Естония -електронно правителство, електронно администриране, интернет гласуване, но за служещите в МВнР явно „Австрия“ звучи по-солидно. Иначе цял свят се възхищава на естонския модел, но българите винаги сме били комплексари и не върви да изучаваме опита на някакви си там естонци… Къде са те, къде сме ние…
С удоволствие ще напомня, че в групата на старшина Иванов казах, че ние не трябва да очакваме партиите да ни предложат нещо, а НИЕ ТРЯБВА ДА СИ ГО ПОИСКАМЕ, КАТО ИСКАМЕ И ДО ОПРЕДЕЛЕН СРОК ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО, КАКТО И ДА ИМА ОТГОВОРЕН ЗА ТОВА ДЕЙСТВИЕ. Разбира се преразказвам го, защото нямам достъп да донеса копие, но това беше смисъла. Той ме сдъвка, изхрачи и настъпи. Може и да е изтрил написаното от мен.
Сега се убеждавам за пореден път, че алтернатива няма, НИЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ПОВЕЧЕ ОТ НАСТОЯТЕЛНИ, В ГОРНИЯ СМИСЪЛ, ЗАЩОТО СМЕ ЧАСТ ОТ СУВЕРЕНА. Край. А те са нашите избрани изпълнители и трябва да изпълняват нашата воля.
От горния текст ще цитирам само няколко думи: „…УТВЪРДЕНАТА ИЗБОРНА ТРАДИЦИЯ…“ Другари, верно е, че сте некомпетентни в МВнР за законодателството. Но имате ли памет поне? Нали ТРАДИЦИЯТА ДА СЕ СЧИТАТ ЗА ШПИОНИ И ВРАГОВЕ НА НАРОДА БЪЛГАРИТЕ ЗАД ГРАНИЦА Я СЪЗДАДЕ ДС НА БКП, ЗАТОВА И „ТРАДИЦИЯТА“ Е СЪОТВЕТСТВАЩА.
Докога ще ни мерите с техния аршин, другари?