БНТ, предаването „Панорама” с водещ Бойко Василев. Гост – ексрекетьорът, ексмутра, експожарникар, ексгенерал, екс кмет, ексминистър-председател, ексобещавач на справедливост, ексвелик строител и настоящ министър председател на Бандитостан, негово страшилище Бойко Борисов.
Боко:
– Завчера ми се обади Джим Кери, и той да изрази подкрепата си.
Водещият леко го поправи:
– Джон, Джон Кери, не Джим, Джим е актьор.
– Да, Джон – съгласи се великодушно величието – Огромна подкрепа отвсякъде!!! – фукаше се Боко, та се късаше.
И си е така. Гледах го нашичкия как се прегръща в Брюксел. То не бяха тупания по рамото, целувки, прегръдки, пак потупвания… С жени, с мъже, не подбираше наш Боко. Без майтап – скъсваше ги от гушкане. Тонове прегръдки. Помислих си, че с това замества невъзможността да разговаря с чужденците. Нали е известен само с „тенкю” и „конгречулейшънс”. Но за мое огромно учудване видях купчина кадри, в които Той говори, при това мощно, енергично и напоително с току-що напрегръщаните и същисани европейци. Не можех да повярвам. Той не спира, те му отговарят, смеят се, говорят, говорят… Как е възможно? На какъв език се случваше чудото? Нима тези белгийци, англичани, немци, французи…, нима са научили български езикq само и само да могат да си общуват с читателя на „Винету“?
Поразително! Искрено им се възхищавах, докато не забелязах дребничко човече, което умело се криеше някъде до този миг. Оказа се, че Би Би ползва преводач. Чудесно подбран на ръст и още по-прекрасно непопадащ в кадър. Само за миг лъсна и после пак се покри зад могъщия торс на юнака от Балканите. Откъснах от себе си по едно браво за актьорско и операторско майсторство и се замислих. За какво е всичко това? За какво са нужни тези творчески напъни, самохвалството на прима балерината, насапунисаните кадри? Джон му се бил обадил, между другото – как, по дяволите напъхахте нисичкия преводач в телефона? Че е дребен, дребен е, ама не чак толкова. Ааа, сетих се, телефонът на Боко е огромен.
Та, какво се опитват да ни внушат? Я да видим: Европата и САЩ яко подкрепят Борисов – нищо ново, плочата е стара и изтъркана през 4-те години от предишното лапане, пардон – от първото Бойково правителство. Ариите са ни познати – отпушиха запушените еврофондове, тия преди нас опоскаха държавата, наследството е лошо, ще стягаме коланите… Знаем си ги тия балалайки. Боко не е прост. Явно посланията не са за българските граждани. А и ние си го харесваме безкористно, защото е голям, дебел и умен.
За кого е театърът, все пак? За руснаците? Да им се покаже, че Бокича е човек на Вашингтон и Брюксел? На пръв поглед изглежда логично, но не се връзва с действителността.
1. Още през 2007 г. експосланикът на Русия Потапов заявява, че на власт ще дойдат по-нашите ГЕРБ и АТАКА и ще сменят нашите БСП, ДПС, НДСВ… Думите му се сбъдват през 2007 г. на местните избори, а през 2009 г. – и в национален мащаб на парламентарните.
2. Протестите в Бургас срещу проекта „Бургас-Александруполис” са организирани от ГЕРБ и АТАКА. Може да ви се струва странно, че руски партии саботират руски проекти, но това е част от играта. Вижте „Белене” и „Южен поток”. Както се казва – така трябва. Так надо, Федя.
3. Чак през 2013 г. АТАКА свалиха маските и открито показаха, че са руска партия – на предизборните концерти ярко се откроиха руския посланик Исаков, Йосиф Кобзон, Любе, Олег Газманов, руски военни певчески и танцови ансамбли. На този фон ГЕРБ продължава все още здраво да се прави на прозападна партия. Доскорошният коловоз на патриотите е зает от ОФето на Валери Симеонов – бивш атакист – пак от нашите.
4. Най-големият приятел на Боко е Вальо Златев – шеф на „Лукойл” и човек, изпълняващ желанията на всички руски посланици, без значение как се казват те самите. Би Би и Вальо играят заедно карти, почиват си заедно, а още по-важно е, че от много години „Лукойл” плаща милиони за охрана на базите си на Бойковата фирма „Ипон”. Парите теменужки не стават, нали така? В замяна руската рафинерия традиционно не плаща данък печалба в българската хазна. Всяка година отчитат загуба, миличките. На българските главни прокурори, главни бирници, ДАНС… на всички им е наредено да се правят на слепи и глухи.
5. Нито Бойко Борисов, нито някой от неговите слуги в двете му правителства, обръщат внимание на факта, че руският почетен консул в Бургас Тонко Фотев е доказан със съдебно решение блудник (решение на СГС от 17.01.2012 г. по дело 4540/2011). На слепи се правят всички български институции. Безумието стига до там, че даже го награждават с ордени, медали, грамоти… За какви ли по-специални заслуги и към кого бившият милиционер и настоящ блудник получава чадър от Кремъл и от васалните български правителства? Смешен е фактът, че бургаската телевизия СКАТ на Валери Симеонов не забелязва блудника, който ѝ е под носа – в Бургас! Иначе от кабеларката се тупат в гърдите, че са много честни, принципни и безкомпромисни борци за правдини.
Точките могат да станат 55 и повече, но и тези стигат. Явно Боко Боко не играе, за да впечатли руснаците, по-вероятно е те да му пуснат казачок, за да му синхронизират подскоците. Излиза, че циркът е за пред самите американци и европейци. Обаче и това не е така. Който си мисли, че САЩ и ЕС са идиоти, жестоко се лъже. Те са наясно що за стока е Борисов, а и не само той. Станишев, Първанов, Костов, Доган, Симеон… – всички надуваеми кукли са минали през рентген. България не е Украйна, в която се сблъскват интересите на големите. В България всичко е тихо и мирно разпределено. Товарищи, мосюта, сърове и херове са доволни.
Дáли са лиценз на ДОПГ (държавна организирана престъпна група) да ограбва собствения си народ. Двадесет и пет годишният геноцид над българите е невидим за иначе много натопорчените защитници на човешките права.
Та, за кого танцува Боко Боко? Отново превъртях възможните варианти и остана само един отговор – за себе си. Хвалипръцканията, полузабременяващите прегръдки, сочните целувки, цялата сапунка е създадена по идея и в името на главния герой – Боко Боко Балкански. Само той истински се впечатлява от себе си. Възхищава си се, гали се по шкембака и цъка с език:
– Ей ма нá. Я к´ъв съм убав!
Ивайло Зартов,
8 януари 2015 г.
