Предай нататък, българино…
Отишлата си година постави на изпитание националните чувства на всеки българин. Медиите ни предложиха едно истинско торнадо от смесването на два циклона, заредени с положителни и отрицателни внушения. И за съжаление, отново позволихме на провокатори да сеят чрез екрана най-отровното семе – съмнението в националните ни ценности и националната ни идентичност.
За пореден път мозъкът на света бе промит и бе накаран да се съмнява в това дали в България има електричество и дали Кирилицата наистина не е написана от другаря Улянов през 1917 година…
Нека да си спомним и дългата история на петната, които се хвърляха върху имиджа на България от години насам:
– картината на Салвадор Дали “Българско дете яде плъх” (1939);
– раздухването на мнимото българско участие в атентата срещу папа Йоан ПавелII през 1980 г.;
– внушената презумпция за виновност на медицинските ни сестри в Либия, набедени за отровителки;
– представянето на България като тоалетна върху картата на обединена Европа в “модернистичната творба” на псевдо-чеха Давид Черни;
– опитите да се дискредитира България като автохтонна европейска и християнска култура и постоянно да се внушава на света, че сме нахълтали в Европа през VІІ век и пр., и пр.
Но тези провокации не са от вчера. Те са функция от насажданата десетилетия наред у нас деструктивна вътрешна политика, в името на неясна, глобална геополитика. И след като вече не останаха почти никакви значими икономически и военни обекти за рушене, атаката срещу България се насочва днес към малкото работещи символи на национална гордост – културата, спорта и красотата. Именно по успехите (или по провалите) в тези три области цивилизования свят определя степента на духовното ни богатство, силата на характера ни и ниво на ценностите ни.
Навремето се чудех какво се случва с футболните ни грандове, с щангите, с леката атлетика, та така злощастно и бързо изгубиха славата си след 1990 г. Но реших да отделя време, за да наблюдавам и да си обясня тези нелепи “случайности” и тиражираните “безхаберия” на българите… И това, което ми направи впечатление е, че там, където се намеси чужда фирма или посредник отвън, почти винаги е завършвало с крах на българската организация (без значение каква: фирма или спортен клуб). Или най-малкото, следвало е разхищения на натрупаните активи и драстично снижаване на резултатите на подобно организации .
Да си припомним СО МАТ, Авиокомпания „Балкан”, „Кремиковци“, БТК, „Нефтохим“, футболните клубове на ЦСКА и „Левски“, както и много други печални примери. При това, деструктивният мениджмънт атакува най-вече колективните спортове. Има и още едно “съвпадение” – почти винаги тези фирми са били довеждани до фалита от “мениджъри” и собственици, идващи от страни, извън Евросъюза…
Изненадващото е обаче, че медиите никога не са проявявали настървение да показват кой е довел тези фирми до провал. Медиите просто ни казваха – “Ами те фалираха” и до там… И повече ни дума – ни у нас, ни по света.
И така, кога чрез спорта, кога чрез икономика и политика, у зрителите вече четвърт век се насажда индиректно усещането за незначимост, неспособност и куп други внушения, стимулиращи националния нихилизъм. Демографският срив в България до голяма степен дължи прогреса си именно на непрестанните внушения, че Терминал 2 бил единствения изход от кризата…
Но аз бих преформулирал това по друг начин – изходът от кризата за България е да натоварим на Терминал 2 вътрешните вредители и да им връчим еднопосочен билет, без значение от посоката! Доколкото си спомням, процедурата за “persona non grata”е приложима не само към чуждите, но към онези български граждани, които с действия или с бездействия вредят на развитието на държавата.
И така, неволно май пак стигнахме до темата за националната сигурност… Нелепо да се самозаблуждаваме, че днешното състояние и имиджа на държавата ни е просто плод на действията или бездействията на “невежия” българин или на световната криза… Благополучието и имиджът са два елемента, неразривно свързани един с друг. И когато удариш по единия, няма как да не пострада и другия…
Защото е имало времена, когато името на България беше свързвано не само с прогрес в културата и спорта, но и с успехи в още много поприща, като науката, икономиката и други. Но след като икономиката и науката ни бяха пратени в тежък нокаут през изминалия четвърт век, сега дойде ред да посегнат и на националните ни символи.
Сега, нека се опитаме да свържем тези размисли с посланията, излъчени от героите, които бяха определени да представят България от екрана през 2014 г. На стеснения от години за българските надежди хоризонт наскоро изгря малкото слънчице Крисия. Крехката й осанка и излъчването на малката красива фея само допълниха величината на уникалния й талант и присъствието й на сцената. Феноменалното й изпълнение остави без дъх не само онези от нас, които бяхме убедени в успеха й, но и всички чуждестранни фенове, които не замениха силата на малката истина с модата на голямата лъжа.
И макар първото място да й бе отредено от самите представители на медиите, журналистите, Крисия остана на второ съгласно “вота на зрителите”… Както впрочем и Йордан Йовчев, когото италианецът, олимпийският бронзов медалист по спортна гимнастика от 2004 посочи с пръст на камерите, че именно Йордан, а не гъркът Тумбакос, е заслужил да е Номер 1 в мъжката спортна гимнастика…
Но дори и второто място не попречи на най-искрените овации за гениалната Крисия. Тя ни изпълни с гордост и наслада от вълшебното си изпълнение. Затова толкова искахме победите тази вечер да продължат.
Уви… Кубрат остана втори, или по-точно, загуби от първия. Но за разлика от Крисия, подготовката на Кубрат, и по-скоро, на неговите мениджъри изискваха много повече усилия, преди Кубрат да бъде качван на световната боксова сцена. Тук бързам да кажа, че вината на самия Кубрат в този случай, е минимална. Тя е основно във възпитанието му. Да, не постъпи достойно като хвърляше необмислени реплики (макар донякъде и с право) към съперника си. Недостойно е, въпреки, че е част от боксовото шоу…
Обаче, дали беше част от шоуто българите в залата да освиркват химна на Украйна и да се държат неадекватно, подобно на заслепени от ярост, подивели бикове? Това ли е лицето на България, което искаме светът да запомни за нас?! Именно нашата публика в Хамбург удари най-лошия шамар на имиджа ни пред света. Втори, не по-малко силен шамар (по-точно, удар под пояса) бе нанесен на истинските родолюбци и патриоти, които несъзнателно бяха подведени под общия знаменател на лумпенизираната тълпа… Каквото и да говорим, не можем да упрекваме лично Кубрат за второто място. Вместо това, следва да потърсим отговор на въпроси като:
Кой и защо сред българските агитки продължава да скверни химните на други държави или да провокира агресия и расистки изстъпления срещу опонентите си?! Или искате да ми кажете, че основната маса от публиката ни са лумпени и не се сещат, че любимия им тим ще бъде наказан след подобни изпълнения?! Тоест, че самите фенове искат следващия път да са лишени от домакинство?! Аз категорично не вярвам в това. В залата в Хамбург имаше предимно български студенти, музиканти, хора от посолството ни в Берлин и представители на изкуството, работници, ученици и практиканти. Но не бяха те тези, които се кривяха пред камерите, и не бяха те тези, които заглушаваха с дивашки вой химна на Украйна. Онези, другите, бяха една неприятно изглеждаща сюрия, спонсорирана и натоварена на самолетите в София с една по-друга цел.
И тази цел не беше подкрепата за Кубрат, а орезиляването на имиджа ни. Е, постигнаха го…
Кой и защо допусна провокаторите от българска страна на баскетболната среща между “Партизан” /Белград/ и “Левски”, които очевидно бяха дошли с други цели на мача?! Защо нямаше охрана и как не разбираме, че в днешната сложна атмосфера на Балканите да пребиваш гостите си със столове не е признак на патриотизъм, а симптом на диващина?! Нали няма да ми кажете, че просто е нямало пари за охрана?!.
Дали ще накараме света да вижда в Крисия истинското лице на България, или ще позволим да ни асоциират с детето, ядящо плъх?
Така ли ще славим красотата на българските жени: чрез кандидатката ни за Мис САЩ, която срина представата за българската красота чрез неадекватните си изяви? Кой и защо спонсорира тази жена да се показва от името на България, въпреки че няма нищо общо не само с естетиката, но и с еталона за красива българка?!
Да не би да ни е ударил ток, та позволяваме да олицетворяват българската фолклорна музика със Софи Маринова вместо с Румяна Попова?! Какви треньори искаме да имаме: такива като Ина Ананиева или такива като Любослав Пенев?!
Кои имена ще тиражираме непрестанно и за кои ще хабим медийно време: за това на Азис или за онова на Борис Христов?!
Трябва ли да ни радва, че ставаме известни в YouTube чрез някаква си Валентина Хасан (уж българка, имитираща песен на Марая Кери на измислен английски), или на друг, решил спонтанно (или нарочно спонсориран) да клепа индиректно имиджа на българите и на България?!
Кое най-много провокира социалната ни активност: Биг Брадър или делото на учителя Тео от Казанлък?
Защо няма реакция от страна на най-високите държавни инстанции и сурови мерки срещу провокаторите?! Да мислим ли, че имиджът на България вече не приоритет на държавниците?! Или ще направим всичко възможно, за да покажем на света, че българите са творци и хора, носещи креативност, красота, знания и позитивни послания.
Ще дадем ли на света ясен знак, че сме люлка на автохтонна, ранно-християнска европейска цивилизация и държим на езика, религията и ценностите си, или ще пропилеем още 100 години като се гърчим в опитите си да доказваме на Сульо и Пульо, че не мразим чужденците и не си ядем децата по Коледа?!
Още колко години ще се правим, че не виждаме как правото на българско гражданство се раздава безпроблемно на хора от Близкия Изток, Африка, Кирибати и Тамбукту, а за онези с доказани български корени от Молдова, Украйна, Македония и Сърбия, се поставят нескончаеми бариери?!
Докога ще се поддаваме на внушения за спортно и мъжко величие, без преди това осъзнато да сме преминали през сурова самодисциплина и дългогодишни тренировки?!
Кога най-после ще проумеем, че е отвратително да освиркваш и охулваш националния химн на която и да е нация; че не е редно да се плюе по съперника и това не ни прави по-силни, а само хвърля допълнителна кал по изцапания ни имидж?!
Докога през медиите ще се внушава, че колективните спортове са място за вражда между младежите ни, вместо поле на спортни постижения? И как не разбираме, че ударите по спорта са удари по националната ни идентичност и самочувствие….
Все въпроси, на които е крайни време не ние гражданите, а “градинарите” на българската градина да дадат отговор. Или показания…
––––––––––––––––––––––––-
Народите и човеците са като растенията – биват посявани на различни места, покълват, растат и дават плод. Плодовете им са онова, по което светът ги оценява и определя отношението си към тях. Уподобена на едно уникално растение може да бъде и България. Възникнала върху един от най-древните корени на човешката раса, тя в продължение на векове е цъфтяла и давала своите плодове, които и до днес ползва светът.
Да, народът ни е едно многоцветно, красиво и жилаво цвете. Посято е на кръстопътя на историята, на един къс плодородна земя, изложено на непрестанни бури…
Той е розата, която умишлено искат да представят за трън…
Той е Орфеевото цвете, което късат с корена, а то отново оживява…
Той е величествения дъб, на когото вменяват, че е само жълъд…
Поради многократните опити да бъде заличен, народът ни винаги е расъл при трудни условия и горчиви уроци, породени от естеството на растежа… И въпреки това, цветовете на България не увяхват. Те не са много на брой, но са уникални и неповторими.
Но уви, плевелите покрай тези цветове се множат и заплашват да ги задушат. И това не е случайно: злосторниците, когато искат да грабят чужда земя за свои цели, винаги се стремят най-напред да обезценят мястото – първо, да заличат следите от истинския му собственик, и второ – да променят предназначението му.
От доста години ние, които истински ценим и се възхищаваме на тази дива роза, сме лишени от възможността да я показваме в истинския й облик, да я култивираме и да я пазим, както са я пазели дедите ни. Тоест, вече налице са симптомите, че истинският собственик на тази градина не е допуснат да се разпорежда с нея. А доколкото го има, той бива и осмиван, и окарикатуряван и грабен… Но най-вече, склоняван да емигрира…
И ако на временно назначените градинари им е чужда обичта към българските цветя и към земята на Европа, то нека да си вървят с мир там, откъдето са дошли. И нека да не представят Страната на Розите като място, обречено да ражда тръни.
Защото е казано: “Който сее ветрове, ще пожъне бури!”
Фил Бандов
Фил Бандов. Бърза справка в нета дава нищо. Това само потвърждава статията. Човек, който трябва да говори от най- високата национална трибуна е … световно неизвестен. Знаеш ли Фил, забрави за скрупулите братко. Пиши, публикувай, издавай книги, говори в радио и телевизионни предавания излез напред. Иначе бай ти Ганьо нали го знаеш? Вече е там. И вика колкото му глас държи. „Булгар, булгар“!! Ако думите за теб са реални и пълни със съдържание, както изглежда от статията ти нека след година когато напиша в Гугъл Фил Бандов да излизат безкрай линкове към публикации, интервюта и изяви. Успех!