Помнете! Четирима българи пратиха Левски на бесилото
.
На 18 февруари 1873 г. обесен е Васил Левски (Васил Иванов Кунчев), български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от турско робство. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание (1876).
По стария правопис името му се изписва като Василъ Лѣвскій.
През 2007 г. чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.
Историци и общественици 142 години спорят къде е гробът му.
Но Левски отдавна е престанал да бъде материален образ за българина и вече има силата на Светия дух. Спорим и дали поп Кръстьо е истинският му предател. Със сигурност обаче се знаят имената на четирима българи, които са участвали в съдебната комисия и са пратили хладнокръвно и съзнателно Апостола на обесване. Обществото е дало присъдата си към тях, но имената им никога не трябва да се забравят, въпреки, че са скрити за учебниците по история, и през годините останаха непознати.
Това са: Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята. По-късно след освобождението Иванчо ефенди закономерно се кандидатира за депутатин. Печели със смазващо болшинство в Русчушки окръг. Понеже огромната част от електората е неграмотна, изборът е проведен с бобени и царевични зърна. Бобът маркира „за“, царевицата – „против“. Иванчо събира фасул за три казана чорба! Хаджипенчович е от най-достойните депутати, защото е посочен от самия народ. Оказва се и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски. Почива година преди да бъде паметникът открит.
В съдебната комисия са включени и първеницте на София: Мито Панов Каймакчийски, член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, член на софийския меджилис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийския меджилис.
Да бъдем предавани от свои е част от българската народопсихология. Сигурно затова минути преди да увисне на въжето със страшна сила Апостолът е плакал.
Източник: Faktor.bg
