Аз помня стария локомотив.
Издишащ облаците пара
Опушен, мазен, но красив.
Спираше на старата ни гара.
От влака слизаха мъже, жени.
Стиснали в ръце торбички мазни.
И рамене приведени. Какво ли им тежи?
А погледите уморени, празни…
Посрещахме там нашия баща.
И майка ни със него. Бяха млади.
Рано тръгваха на сутринта.
Изливаха бетон. Строяха сгради.
Хващаха ни нежно за ръце.
Заедно си тръгвахме за вкъщи.
Бях палав. Пакостлив. Дете.
Страхувах се, когато татко се намръщи.
А той угрижен, палеше цигара.
Така го правеше и вчера.
Приседнал там, на пейката ни стара.
А майка ми приготвяше вечеря.
Картофи, леща или боб…
А вкусно готвеше, признавам.
Поканваше на масата и Бог.
Подсмихвахме се скрито. Съжалявам!
След туй си лягаха да спят.
Похъркваше баща ми често.
Цигари и циментов прах
увреждаха гърдите му зловещо.
Винаги заспивахме след тях.
Говорехме си все. Неща неказани.
Простен ни беше всеки грях.
Белите детски – ненаказани.
Сутрин ставаха във три.
Горещо пиеха кафето ръжено.
За друго не достигаха пари.
Филийки със яйца. И аромат на пържено.
Изсвирваше локомотивът стар.
И спираше на старата ни гара.
А после пак цимент и тухли, вар…
До вечерта. Строяха нова сграда.
Ник Желев
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Ник Желев е роден през 1953 г. Живее в гр. Русе. Освен с писане, се занимава и с резба на миниатюри от дърво, кост, седеф и др. материали. Увлича се по антикварни предмети. През 2014- та година излиза от печат първата му стихосбирка „Шепоти“. Други творби от същия автор могат да се прочетат в сайта „Откровения“.
