Анна Кръстева е завършила Философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е в Университета „Клод Бернар“ в Лион, Франция. През 1988 г. защитава в БАН докторска дисертация на тема „Социално-философски проблеми на информацията“. През 1989 г. започва работа като научен сътрудник в Института за философски изследвания. От 2000 г. е преподавател в Нов български университет. Тя е автор на множество научни изследвания и трудове, между които: „Общности и идентичности в Бьлгария“, 1998; „Имиграцията в България“, 2005; „От етничност към миграция“, 2004; „Глобализацията и новите граници на политическото“, 2005, „Immigration and integration: European experiences“, Sofia: Manfred Worner Foundation, 2008, и др. Доц. Кръстева е Doctor honoris causa на Университета Лил 3, Франция. Тя е изнасяла лекции като гост-професор в Института за политически изследвания в Париж; в Института в Мец; в Ecole normale superieure, Лион; в Института за европейски изследвания, Университет Париж 8; в Института за академични изследвания в Нант, Франция. Доц. Кръстева е гл. редактор на международното списание „Southeastern Europe“ (Brill); член на ръководството на Международната асоциация на френскоговорящите социолози (1996-2004); председател на AMOPA-Bg (Association des Membres de l’Ordre des Palmes Academiques). Член е и на Борда на Дипломатическия институт към МВнР. (Линк към блога да доц. Кръстева тук.)
Във връзка с предстоящите изслушвания на кандидатите за поста председател на ДАБЧ, както и с политиката на българската държава към диаспората, се обърнахме и към доц. д-р Анна Кръстева. Излезлите преди това други интервюта по темата можете да прочетете тук – интервю с проф. Пламен Павлов, тук – интервю с проф. Любомир Гаврилов, тук – интервю с Петър Пунчев, тук – интервю със Спас Ташев, тук – интервю с Константин Пенчев, тук – интервю с Борис Борисов, тук – интервю с Иван Николов, тук – интервю с Лазар Младенов, тук – интервю с Ангел Маринков. Линк към сборната ни тема „Българите за граница по въпроса за ДАБЧ и МИР „Чужбина“ – тук.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
– Осигурена ли е според Вас достатъчна прозрачност на изслушванията на кандидатите за поста председател на ДАБЧ?
– Прозрачност по български – с удобни, предварително определени участници*. У нас елитите използват гражданите като маркетингов трик, докато се настанят удобно във властта. После и гражданите, и особено експертите, стават особено нежелан участник в процедурите. Настоящата само илюстрира широко разпространена практика. В друг случай на миграционна агенция ръководителят беше назначен без каквато и да е процедура и конкуренция.
– Какво е мнението Ви за концепциите на кандидатите?
– Концепциите се разгръщат в пъстра гама: на моменти докосват аматьорската наивност с твърдения, че българите в чужбина са няколко милиона, други са напълно в стилистиката ‘дървен език’, някои са в любимия на родните институции жанр – дайте ми пари и кадри, а пък после ще говорим за политики, тук-таме има артикулация на цели и политики, срещаме и интересни идеи (например онлайн обучение на деца и възрастни), но без специфика, която да ги уплътни с иновативно съдържание. Като цяло не виждам свежест, идеи, хъс, визия и воля за промяна.
Най-голямо впечатление – липсата на критичност. Няма систематичен анализ на слабостите, нито ясни идеи как те да бъдат преодолени. Известната на всеки българин в родината и по света корупция при издаването на удостоверения за български произход не е заклеймена, тя липсва в повечето концепции, някъде е спомената евфемистично, другаде са споменава не толкова като корупционна практика, колкото като корупционен риск. Ясно е, че повечето кандидати нямат воля да се преборят с нея и затова не я приоритизират. Концепциите оставят впечатление, че бъдещето управление ще бъде повече от същото.
– Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) предложиха в комисията, която ще изслушва кандидатите, да бъде предвидено експертното участие на живеещи извън страната българи, както и на специалисти и видни общественици в областта, които не са държавни служители. Управляващите не приеха предложението, заявявайки, че и така правят голяма крачка напред. Вашето мнение по въпроса? Самата Вие, ако бяхте поканена, бихте ли се съгласила да участвате в изслушванията?
– Достойна за уважение е активността и ангажираността на ВОС за демократизиране на процедурите у нас, за ясно дефиниране на добрите стандарти. Отклонението на процедурите от добрите стандарти е ясен индикатор, по който можем да мерим степента на демократичния дефицит.
– Сегашният статут на Агенцията позволява ли според Вас тя да задоволи очакванията на българската диаспора?
– Проблемът, според мен, не е толкова в статута на Агенцията, колкото в разбирането за българската диаспора. То често звучи като от XIX век, дефинирано предимно в етнокултурни термини, на места дори още по-несръчно, диаспората е сведена до ‘демографски ресурс’. Езикът е често нелиберален – говори се за връзка на всички българи от чужбина с България. Липсва съвременното разбиране за дигиталната диаспора, за промените в епохата на глобализацията, новите технологии и комуникациите. Не е случайно, че най-иновативните, интересни връзки на диаспората с родината се реализират не от държавни политики отгоре, а от граждански инициативи отдолу – от мрежи на активни, отговорни, иновативни граждани в България и многобройни страни.
– Има аргументи и съмнения за това, че е било по-добре първо да има дебат за това как Агенцията да се реформира, да се определят нейните нови функции, пък едва след това да се търси подходящия човек, който да я ръководи в новите условия. Какво е Вашето мнение по въпроса?
– Истински лидери са тези, които виждат по-далече и по-прозорливо. Не открих истински лидери в предложените концепции. У нас има лидерския дефицит и действително е по-добре първо да има дебат за визия, стратегия, политика. Именно тези, които в открит публичен дебат успеят да предложат истинска нова визия и да се откроят със стратегическо мислене и капацитет за превод на стратегия в политика, а не в хленчене за пари, биха били и сред най-убедителните кандидати за ръководител.
– В Р. Турция българска православна общност наброява около 600 души. В тази страна живеят около 400 хиляди български граждани и техни потомци. Някои от емигриралите от България през 1989 г. и след това по-късно заминават в Германия, Белгия и други европейски страни и се установяват да живеят там (по приблизителни сметки те са към 100 хил. души). Мислите ли, че дейността на ДАБЧ трябва да има отношение и към тези над половин милион български граждани и техни наследници? Имаме по света и много български евреи, арменци, роми и т.н. – не трябва ли да има внимание, отделено и на тези общности?
– Наблюдават се изключително интересни динамики: български турци от второ поколение идват от Турция в България, за да учат в родните университети, възползвайки се от българското си гражданство. Давам го за пример колко динамични, флуидни, заредени с нови тенденции са взаимоотношенията на българите зад граница – независимо от етническия им произход – с България. Една далновидна стратегия би трябвало да предвиди и анализ на нови явления и тенденции, и адаптирани политики към специфичните случаи.
– Според нас, в концепциите на кандидатите и в досегашната политика на ДАБЧ е подценена ролята и мястото на българските медии зад граница. Какво е мнението Ви по този въпрос?
– Медиите зад граница – и традиционни, и нови – играят все по-голяма в живота на мигрантите – и за по-лекото включване на новодошлите, и за тъкане и укрепване на българската идентичност в интеркултурна среда, и за глас и трибуна на гражданите. Всяка политика, която ги подценява или игнорира, е радикално разминала се с времето си.
– Какви основни приоритети трябва да има според Вас българската държава към диаспората, и в частност – какви основни приоритети трябва да има ДАБЧ? Не смятате ли, че с удостоверенията за български произход трябва да се заеме Министерството на правосъдието?
– Въпросът с удостоверенията е не толкова Кой – коя институция, колкото Как – как да започнат да се режат главите на корупционната ламя.
– Какво е мнението Ви за:
– Многомандатен избирателен район “Чужбина” (изравняване на активното избирателно право)?
– Категорично да. Гласуването е един от най-силните механизми на връзка с политическата общност и израз на гражданска активност.
– Българските граждани в чужбина (с двойно гражданство) да се кандидатират за депутати в Народното събрание (изравняване на пасивното избирателно право)?
– Да.
– Въвеждането на гласуване онлайн за българите в чужбина?
– Естония успешно въведе онлайн гласуването, у нас все още е много силен страхът, че купуването на гласове ще намери нов терен. Аз самата изследвам ‘дигиталния гражданин’ и бих подкрепила експерименталното въвеждане на онлайн гласуване за българите в чужбина, което след това задълбочено да бъде анализирано.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Бел.ред.: Обещаното публично изслушване на кандидатите за поста председател на ДАБЧ се оказа „публично“ при закрити врата. В комисията, която ще изслушва кандидатите, не се допусна участие нито на гражданското общество, нито на българите зад граница. На това изслушване не се допусна да присъстват и като наблюдатели нито представители на Временните обществени съвети на българите в чужбина, нито на гражданското общество, нито журналисти. Не се прие и идеята изслушването да се излъчва онлайн, което би дало възможност на българите зад граница и на всички, интересуващи се от темата, да придобият непосредствени впечатления от представянето на кандидатите. Освен това, макар че теоретично всички желаещи, имащи отношение и опит в тази сфера, можеха да се кандидатират за поста ръководител на ДАБЧ, намирането на точна информация за това кандидатстване, конкретната процедура и начин за подаване на документи, се оказа объркващо и изискващо доста време занимание, особено за българите зад граница. (За повече инфо – вж. тук.)
