„Днес всяко българско село минава пред трагедията на четвърта мобилизация в Украйна. Стотици повиквателни се изписват за всяко село. Големи български села се вдигат на въстание. Българските младежи, мъже от активна възраст напускат родните огнища, заминават за чужбина, за да не участват в гражданска война в Източна Украйна. Дружество „Св. Св. Кирил и Методий“ със скромни възможности организира хуманитарна пратка 5 тона за българите в Донецк и Луганск. Р. България каква пратка организира за българите в Донецк? Хуманитарна ли? Обаче, както и преди, оставаме с чувство, че сме сами. Сами във всичко. Ние не чуваме гласа на България. Преди 1989 г. не го чувахме, чувахме за някаква си 16-та република на СССР. Днес не чуваме изобщо българския глас за нас. България мълчи…“