.
Честита Баба Марта!
.
Желаем на всички ви много здраве, щастие и късмет. Да се разлистят дърветата, да се усмихнат първите цветове, да се върнат птиците, зимували на юг, да си спомним за вечния цикъл на живота, от който сме част, и който непрекъснато се възражда.
Където и да сте, в която страна или континент, дори в географски пояси, в които сега се задава по-студеният годишен цикъл, не по-топлият, бяло-червена мартеничка може да дойде и при вас, като сами си я направите. Както са правили нашите прапрадовци и баби толкова поколения назад във времето, че едва ли някой може да изчисли колко много са те. И не от суеверие или заради липса на вяра, а като знак за свързаност с една стародавна традиция, в която всяка година март идва с усмихнатите Пижо и Пенда, или просто с усукани един в друг бял и червен конец…
.
Митичната Баба Марта, която отново е на прага, според народните вярвания е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко. В много народни приказки и поговорки името й е свързано с името на месец март. Три са месеците, които са персонифицирани в българския фолклор – януари, февруари и март. Голям Сечко и Малък Сечко са представени като двама братя с лют характер, а сестра им Марта е ту усмихната и добронамерена, ту ядосана и зла.
Всяка година в началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци с различна форма, най-често бели и червени — за здраве и щастие. На 1-ви март мартениците се закичват на дрехите или се връзват на китките и хората се поздравяват едни други с думите „Честита Баба Марта“.
Този обичай се среща не само в България, а и в други страни на Балканския полуостров, но произходът му е от древните българи. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседни страни – в т.нар. Западните покрайнини (днес Р. Сърбия), в Република Македония (където мартеницата е наричана мартинка), в Северна Гърция (марти) и в областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк). Обичаят се среща и в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича mărţişor (мърцишор).
Мартениците се носят до разцъфването на първите плодни дръвчета или до появата на първите прелетни птици, които са белези разбира се за настъпилата пролет. След това се връзват на клоните на такова дърво или се слагат под камък. Друг обичай е мартениците да се носят, докато се види първия щъркел и чак тогава се закичват на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни.
.
