Еврочикаго се обръща към българите в чужбина да се включат в подготвянето и подписването на официално писмо до Народното събрание, в подкрепа на идея, изказана от председателя на МЕНСА-България Христо Радков в национален ефир.
.
В предаването „Добро утро, България!“ на ТВ7 на 18.02.2015 г., в което се дискутираха парите* за образование и частните училища, един от гостите в студиото, Христо Радков (председател на МЕНСА – България) предложи идеята парите (около 1300-1400 лв./год.), които се икономисват от държавата за образование на децата на емигрантите, да се събират и използват при връщането им в България (по време на ваканция или за постоянно).
Вижте запис от предаването тук – линк. (От около 14 мин. от предаването или след 8:54 на часовника на екрана.)
Идеята на Христо Радков не беше възприета от дебатиращите в студиото, всеки от които теглеше чергата (парите) към себе си, обяснявайки как държавата била давала пари за българските училища зад граница.
Но в български училища зад граница засега са обхванати много малък брой ученици. Ето защо Еврочикаго се обръща към Асоциацията на българските училища в чужбина и към сънародниците зад граница – нека заедно да напишем отворено писмо до институциите в България! Струва ни се, че идеята на г-н Христо Радков си заслужава да бъде обсъдена от българите зад граница и ако бъде одобрена, да се поиска от управляващите ответната реакция.
Предлагаме на Вашето внимание един проект за писмо, което след обсъждане, коментари и последващи редакции ще бъде изпратено евентуално до Народното събрание и Министерство на образованието и науката.
Черновата на писмото може да намерите на адрес:
https://docs.google.com/document/d/1tZXxuQR3HS5JZKefhGJ8fC_ZnmuGk-q03hnXtr7LrSY/edit?usp=sharing
Своите предложения за изменения и допълнения изпращайте на електронната поща на редакцията (вж. тук) или направо отбелязвайте в текста. Редакторите на сайта ще ги добавят и впоследствие ще предложим втора подобрена чернова. Едва след като съдържанието на писмото бъде докрай доуточнено, ще го подготвим за изпращане, заедно с подписите на всички, които решат да се включат и да подкрепят тази идея.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
*В сайта на ТВ7 дебатът в това предаване е представен по следния начин:
Образованието трябва да се приема като ценност, а не като стока. Остър спор по въпроса – дали трябва частните училища да получават субсидии от държавата в предаването „Добро утро, България!“.
Дискусията около най-спорния текст в законопроекта на ГЕРБ за училищното и предучилищното образование буквално раздели обществото. Противоположни мнения изказаха и участниците в разговора: проф. Мирослава Кортенска; Атанас Иванов, директор на частното училище „Евростар“; директорът на 51-во училище „Елисавета Багряна“ Асен Александров и председателят на МЕНСА България Христо Радков.
Според тях трябва да се промени посоката на това – как се преподава у нас, тъй като всяка година от системата отпадат по около 100 хил. деца. За първи път се прави опит да се направи закон, според който парите да следват не ученика, а – качеството, смятат експерти.
.
Благодаря ви за тази статия. Много е важно да дадем на децата правилното образование, така, че те да се чувстват подготвени за живота, който ги чака след като завършат. Много млади искат да се реализират по своята специалност, но уви, много малко успяват. Хубаво е че има и подобно чуждо образование, с което децата спокойно могат да натрупат опит и да видят в каква специалност искат да се реализират.
Много логично е, от пазарна гледна точка, „парите да следват не ученика, а качеството“.От същата гледна точка обаче, не виждам как може да се прецени качеството на обучението в чужбина като и критериите, и формите за оценка са на принципа, колкото учители, толкова различни мнения и представи за нивото и спецификата на работа.
Не подкрепям идеята, заложена в писмото. Смятам, че вниманието, а и средства, се отклоняват от същността на проблемите, свързани с обучението на деца и младежи зад граница. Важно е да има работеща и достъпна система за сертифициране на езиковите компетентности на изучаващите български език зад граница, а не да се наливат средства в училища, предлагащи свидетелства без покритие. Важно е и да има единен регистър.
Факт е, че децата в българските училища зад граница не са записани с ЕГН. Дали всички имат българско гражданство?! Дали няма дублиране на деца – в България и чужбина/в две или повече училища в чужбина?! Сканираните свидетелства са застраховка срещу фалшифицирането, но не и гаранция за качеството на обучение, каквато гаранция би дал един сертификат. Имитациите на външно оценяване след 4 и след 7 клас, които прави едно училище в Париж, само потвърждават необхдимостта от механизъм за отчитане на резултатоте от обучението.
Създаването на система за сертифициране и единният регистър ще усвоят много по-малко пари, отколкото ще спестят на държавата. Освен това ще можем реално да говорим за качество и оттук да дойде и претенцията за по-солидно финансиране.
Защо се приема, че дистанционното обучение е запазена марка за училищата в чужбина, когато то успешно може да бъде развито и базирано в държавните училища в България, където и финансовият и качественият контрол е по-възможен и без разходи за задгранични командировки?! Готови ресурси за такова обучение има всяка учителка работеща с интерактивна дъска.
Не съм част от никое училище в чужбина въпреки, че с мое учстие се основа едно.
С уважение,
Бисерка Иванова, учител на свободна практика, Франция