Да си българин в Сърбия, това значи да понесеш всичката омраза и презрение умишлено отглеждано през последните два века в сръбската история и култура. Това значи да понесеш натрупаната омраза от пораженията, нанесени от българската армия през войните; да си подложен на всички известни в света методи за асимилация (сърбизация) и да живееш в икономически най-изостаналите райони на Сърбия. Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов.
Eврочикаго публикува пълния текст на интервюто*.
.
БГНЕС: Г-н Николов, лесно ли е да си българин в Сърбия, по-специално в Босилеград?
Иван Николов: Да си българин в Сърбия, не е пример за подражание. Не познавам българин в Сърбия, който публично да е декларирал българската си принадлежност и да не е заплатил висока цена в личен или професионален план. Да си българин в Сърбия, това значи да понесеш всичката омраза и презрение умишлено отглеждано през последните два века в сръбската история и култура. Това значи да понесеш натрупаната омраза от пораженията, нанесени от българската армия през войните; да си подложен на всички известни в света методи за асимилация (сърбизация) и да живееш в икономически най-изостаналите райони на Сърбия; да гледаш как съзнателно се разрушават културно-историческите паметници, църкви и надгробни паметници от времето на българската национална история; да гледаш как децата ги възпитават на сръбски език като сърби и как бабите и дядовците не разбират какво им говорят внуците. Да гледаш как се топи твоят народ под натиска на великосръбската асимилационна политика и да не можеш нищо да направиш. И да гледаш как твоите врагове и еничари на българщината топло ги посрещат в София като братя, славяни и пр. и си правят бизнес, развиват добросъседски отношения и се възхищават на сръбската чалга, а по същото време в Босилеград ни съдят и разследват затова, че отбелязваме 3 март, че искаме да възстановим българските войнишки паметници и т.н.
БГНЕС: Вие неведнъж сте споделяли тревогата си от непълноценното обучение по български език и за съдбата на българските паралелки в града. Какво е положението днес?
Иван Николов: Няма нужда да повтарям колко важно е обучението на български език за опазването на нашата национална идентичност. Паралелките, в които обучението изцяло се провеждаше на български език почти се разпаднаха, поради липса условия за нормално провеждане на учебния процес. Преди девет години група осъзнати родители рискуваха и доведоха децата си в Първи клас като поискаха децата им да учат на български език. Учебници нямаше, но родителите се надяваха, че този проблем ще се реши в движение. Сега тия деца са ІХ клас в Гимназията, но учебници няма още. Превеждат сръбските учебници на часовете, учат от някакви хвърчащи листове… Поради това, някои родители се принудиха да презапишат децата си в сръбските паралелки, а тия, които сега трябват да тръгнат на училище не искат да ги записват в български паралелки просто защото няма условия за нормално обучение. Трудно ми е да си спомня колко срещи на високо равнище се проведоха в Белград и София през тия девет години, но със сигурност не са малко…
БГНЕС: В Бюлетина на КИЦ „Босилеград“, на който Вие сте главен редактор, често се публикуват статии и анализи, упрекващи българските правителства в незаинтересуваност към съдбата на българите в Сърбия. Бихте ли посочили конкретни примери?
Иван Николов: Чувството на обективност ме кара най-напред да спомена това, което българските правителства са направили: откриването на българските Културно-информационни центрове в Босилеград и Цариброд и провеждането на българска културна политика в Западните покрайнини, Постановление № 103 с което българските университети отвориха врати за българите от чужбина, започналият процес за придобиване на българско гражданство, оказване на медицинска и хуманитарна дейност. Но на фона на тия значителни културни промени, българският бизнес ни прескочи и отиде във вътрешността на Сърбия да дава работа на сърбите, но не и на българите в Сърбия. Българските правителства не се ангажираха със защитата на нашите права пред сръбските си колеги, когато срещу нас се водеха дела за отбелязване на български национални празници в Босилеград, посегателствата срещу свободата на словото и пр. Ние продължихме да се стопяваме, обедняваме и емигрираме пред очите на София, а тя ни гледа и си мълчи и пропуска един след друг шансовете да поиска решаване на нашите проблеми.
БГНЕС: От времето, когато диктаторът Тито беше пълновластен господар на Югославия до днес, какво се промени в Западните покрайнини и какво донесоха демократичните промени за българите там?
Иван Николов: Демократизацията доведе до разпадането на Югославия – всички нейни народи и малцинства поискаха да я напуснат и тръгнаха по пътя на свободата и независимостта си. В този смисъл т.нар. демократични промени, на нас не ни донесоха нищо ново. Югославия се разпадаше, но България не ни поиска обратно, въпреки че имаше всички основания да го стори. Българските политици ни приспиваха с мантрата, че когато Сърбия подаде кандидатурата си за членство в ЕС, България ще постави условия, с които ще поиска тя да спазва правата ни. Когато дойде този ден, България даде „безрезервна и безусловна“ подкрепа за сръбското еврочленство и не постави никакви насрещни искания в наша полза. По същото време обезлюдяването на Западните покрайнини продължи, броят на българите в Сърбия драстично намаля, а проблемите с образованието, информирането, богослужението на български език, служебната употреба на българският език и писмо, опазването на културното наследство, безработицата, преследването на лидерите на българските организации и сдружения продължи под безучастния поглед на София.
БГНЕС: През лятото на 2013 г. в град Ниш беше приета „Платформа за защита на българите в Сърбия“. Каква е нейната съдба, последваха ли някакви практически стъпки или остана само на книга?
Иван Николов: Тази Платформа бе подписана от повечето български партии и сдружения в Сърбия. Тя бе изготвена от нашия Културно-информационен център и беше един добронамерен и конструктивен документ за решаване на нашите проблеми в рамките на сръбското законодателство. За съжаление, тя си остана извън полезрението на сръбските политици и медии, пък и българските не й обърнаха сериозно внимание. Питам се, ако и един такъв документ каквато е тази Платформа, не е приемлив за сръбското и българското правителство, тогава какво още трябва да направим ние?
БГНЕС: В Западните покрайнини има много паметници на българското културно-историческо наследство. Какво е отношението на сръбските власти към тях и разбира се на българите там?
Иван Николов: Унищожаването или фалшифицирането на културно-историческото наследство е един от методите на асимилационната политика. В този смисъл огромна част от българските паметници на културата бяха или унищожени, или оставени времето да ги унищожи, или пък бяха „посърбени“ като им бяха сменени имената или посланията. По същото време бяха изградени десетки нови паметници на „жертвите на българската окупация“, естествено, с антибългарски послания. Такава например беше паметната костница в двора на Техническото училище в Сурдулица. Това са опити да се материализират сръбските исторически фалшификации за българите. Това е отношението на властите. Българските организации и граждани все още пазят българските паметници: паметникът на Левски бе построен по наша инициатива и все още се поддържа не от общината, а от един босилеградски гражданин Димитър Димитров. Опитите по повод 100 години от Балканската война да възстановим надгробните паметници на петимата български офицери, разстреляни от сръбската армия на 28 юни 1913 г. срещнаха сериозна съпротива от кмета на Босилеград Владимир Захариев, който прехвърли топката на сръбското Министерство за труд и социална политика. Не си спомням да е искал мнението на това министерство, когато построи една партизанска чешма на три крачка от паметника на Левски, на която ежегодно се отбелязва „Денят на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“?!
БГНЕС: Преди няколко години нашумя името на свещеник Йоан, който извършваше богослужение на български език в новата църква в с. Паралово. Къде е той сега и кой е посредник между Бога и българите в това село?
Иван Николов: Той е в Босилеград, сам и изолиран, без възможност пълноценно да изпълнява духовната си мисия. Между Бога и нашите българи, не само в това село, са предрешените в свещенически одежди агенти на държавна сигурност и активисти на Сръбската радикална партия на Шешел.
БГНЕС: Преди време в една Ваша книга нарекохте българите в Западните покрайнини „…последните заточеници на Версай…“. Днес какво заглавие бихте сложили на поредната Ви книга с подобно съдържание?
Иван Николов: Може би „Последните жертви на българското безхаберие“.
БГНЕС: Преди известно време в интервю за едно от водещите издания в Белград известният сръбски професор Предраг Симич предположи, че повечето съседи на Сърбия в процеса на евроинтеграция ще предявят някакви искания към нея. В това число той слага и България, която според него ще постави въпроса за правата на българите. Вие как мислите?
Иван Николов: Професор Симич, лека му пръст, каза това, което самите сърби биха направили и очаквали от България да го направи – да предяви иск. Нещо, което е толкова естествено, разумно, логично и очаквано от самите тях. Често пъти къде на шега, къде на истина казвам, че българските политици са станали толкова „европейци“, че дори Сърбия сама да се откаже от нас, те няма да искат да ни приберат.
БГНЕС: В брой 76-77 на Бюлетина на КИЦ „Босилеград“ – 2014 беше публикувано изследване на Центъра за международни въпроси и Фондация „Фридрих Еберт“ „Българите в Сърбия и сръбско-българските отношения в светлината на европейската интеграция на Сърбия“. Вашето мнение за това изследване – отразява ли то обективно съществуващите проблеми?
Иван Николов: Въпреки всички недостатъци на това изследване, това е пръв опит да се проговори за проблемите на българите в Сърбия и то по един по-различен начин. Голяма част от исканията, които поставихме в Платформата за защита на правата на българското малцинство са интегрирани в това изследване и е призната тяхната научна и политическа стойност. Това изследване отразява огромна част от нашите проблеми, не ги обяснява достатъчно обективно и дава едни коректни препоръки на сръбското правителство с оглед на предстоящото членство на Сърбия в ЕС.
БГНЕС: Какво бихте пожелали на българите в България и в Западните покрайнини, а на всичките ни общности по света, както и лично на себе си, през настъпилата вече 2015 г.?
Иван Николов: Бих си пожелал българските политици да влязат в ролята си да изразяват и изпълняват политическата воля на българската нация а не само на политическите кръгове около тях.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Напомняме, че г-н Николов даде интервю преди два дни и на Еврочикаго. Какво казва той в това интервю може да се прочете ТУК.
