Ситуацията с българите от т.нар. историческа диаспора в Украйна е лакмус за патриотизма на правителството на ГЕРБ
„Готови сме да издаваме бързо визи за наши сънародници от Украйна. Не мисля, че може да очакваме бежанска вълна от Украйна, но българските институции са готови бързо да издават визи за нашите сънародници от застрашените райони“ – каза на 19-ти февруари пред БНТ външният министър Даниел Митов.
В същото време българите в Донбас са в ужасяваща близост до военните действия. Тези от селата в Одеска област протестират срещу насилственото им мобилизиране. Протестът засега е възможен, но в момента украинското правителство обсъжда варианта мобилизацията да стане задължителна. В интервю за Радио „Фокус“ от февруари тази година Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, твърди, че до този момент има 11 убити българи, двама от които са изгорени живи в Одеса. Останалите ги очаква политическа и икономическа несигурност.
България трябваше отдавна да евакуира най-застрашените наши сънародници, както това направиха за своите хора Израел, Полша и Унгария. На фона на тази реалност, страната ни се готви да приеме поредния поток от сирийски бежанци.
Историческите факти показват, че каквото и по идеологическа принадлежност правителство да дойде на власт, отношението му към етническите българи от бившия СССР варира между безразлично и обидно.
Целта на тази статия е да опита да промени тази тенденция, като предостави ясни факти и аргументи, които показват, че връщането на украинските българи в прародината им е постижимо, и че всички хора в България ще спечелят от това.
Колко cа българите в Украйна?
Според преброяване от декември 2001 г., те са 204 600. В статия на Дойче Веле от март 2014 г., озаглавена „Кризата в Украйна и българското малцинство“ се цитира числото 260 000. Тази бройка не включва украинските граждани с български корени (на които единият от родителите, бабите или дядовците е българин), нито пък гагаузите с българско самосъзнание.
Защо има българи в Украйна?
Според Уикипедия, първите конкретни сведения за заселване на българи в земите на днешна Украйна са от началото на XVIII век, когато в руската армия започват да се сформират части от православни доброволци от Балканите. В последствие много българи бягат сред поредната война или заради кърджалийски набези от Османската империя и се заселват в Бесарабия, Таврия, Крим. Руско-турските войни в началото на XIX век допринасят за непрекъснатото увеличаване на притока на бягащите от безчинствата на османската армия. Част от българските заселници в Бесарабия имигрират първоначално в Молдова, но за да се спасят от гоненията и грабежите във васалното на Османската империя Молдавско княжество, те повторно емигрират в Украйна.
Какво би спечелила България от завръщането на украинските българи в тяхната прародина?
Според официалните прогнози на Националния статистически институт (НСИ), демографската ситуация и тенденции в страната са изключително тревожни. Ръстът на българското население е отрицателен (минус 8,1 промила), като по този показател сме на 229-о място в света от 232 държави. Наличието на повече хора в работоспособна възраст се равнява на повече предприемачи, повече педиатри, хирурзи и други квалифицирани кадри, повече потребители за стоките и услугите на местните производители, а защо не и повече потенциални кандидати за създаване на семейства?
Не е едно и също дали ще увеличим населението си с етнически българи, или с небългари. Етническите българи могат по-лесно да бъдат интегрирани в обществото и почти веднага да започнат да допринасят към икономиката на страната, по простата причина, че с тях споделяме език и културни традиции.
Четири спешни мерки, които правителството на България трябва да предприеме незабавно:
1. Да предостави възможност при желание от тяхна страна за евакуиране в България на всички украински граждани с български етнически произход, които се намират в бедствено положение или животът им е изложен на потенциална опасност.
Одиторски доклад на Сметната палата показва, че през 2013 г. политическите партии в страната са получили държавна субсидия на обща стойност 45 403 000 лева. С оглед на извънредната ситуация в която се намирамe, „Движение Независима България“ предлага на парламентарно представените политически сили да дарят техния дял от тези средства, за да бъдат евакуирани застрашените украински българи.
2. Да признае образованието и професионалните квалификации на всички украински българи, които могат да предоставят необходимите документи.
3. Да улесни и ускори придобиването на статут за постоянно пребиваване в България на всички украински и молдовски българи, като ги компенсира със земи от Държавния и Общинския поземлен фонд.
4. Да потърси съдействието на Представителството на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и на Делегацията на Европейската комисия в България за пренасочването към други държави на колкото се може повече сегашни и бъдещи бежанци от Сирия.
В съгласие с международните конвенции, България би трябвало да екстрадира в последната страна, от която се дошли, всички чужди граждани, които с измама са се представили за сирийски бежанци.
Има ли място в България за украинските българи?
В България има достатъчно място както за българите, които вече живеят в нея, така и за тези, които биха дошли от Украйна.
Например, районът на Странджа-Сакар се смяташе за обезлюден още през 80-те години на миналия век. Също така, според прогнози на НСИ, до 2070 година в Силистренска област хората се очаква да намалеят от 113 526 на 53 000, а тези в област Смолян – от 110 256 на 20 000. Една бърза справка с данните на НСИ от 2013 г. показва, че държавните и общински жилища в областите Бургас, Ямбол, Хасково, Смолян и Силистра са 8 987. От тях дори и 20% да са свободни, това би предоставило 1 797 жилища, в които украински българи биха могли да бъдат настанени под наем с дълъг гратисен период. По данни на Министерството на земеделието и храните от 2011 г., свободните земи в Държавния поземлен фонд възлизат на около 2,5 милиона декара. Това число би се увеличила значително, ако прибавим към него и земите от Общинския поземлен фонд. Тези фондове са създадени точно за оземляване на малоимотни българи.
Ако тези мерки се окажат недостатъчни, има и редица други, които правителството би могло да предприеме, и които или няма да увеличат разходите от държавния бюджет, или ако го направят, то ще е само в краткосрочен план. България би могла да се възползва от опита на Австрия, Холандия и Румъния и да финансира построяването на нови жилища, училища, здравни заведения и плодово-зеленчукови борси по схема за публично-частни партньорства, която обикновено включва:
– капитал на неправителствени организации, кооперативи или частни компании;
– предоставяне на държавни имоти, нисколихвен заем, държавни гаранции и данъчни преференции за частния партньор.
Средствата за държавното участие в схемата за публично-частни партньорства могат да бъдат набавени чрез емитиране на държавни ценни книжа на вътрешния пазар, с фокус върху домакинствата и пенсионните фондове.
По данни на БНБ от началото на 2014 г., привлечените средства на граждани и домакинства в банковата система са възлизали на около 39 милиарда лева. Спестяванията на домакинствата съставляват близо половината от всички привлечени суми в банковата система. В допълнение, към 31 декември 2014 г. в системата на допълнителното пенсионно осигуряване са акумулирани нетни активи на стойност 8 165 милиарда лева.
За да увеличи трудовата заетост в страната, правителството би могло да използва ресурсите на българската диаспора в чужбина. По-конкретно, то би могло да инициира и съдейства за създаването на бизнес-съвети във всяка страна, в която има компактно българско население. Например българската диаспора в САЩ би могла да създаде българо-американски бизнес съвет.
Целта на тези бизнес съвети ще бъде да намират държавни поръчки и пазари за стоките и услугите на българския бизнес, както и да създадат подходящи условия представителите на българската диаспора да инвестират в родината си.
Това е една сравнително евтина инициатива, която би могла да даде резултати за относително кратък период от време.
И какво от всичко това?
Както стана ясно, нито е толкова скъпо, нито чак пък толкова трудно българското правителство да съдейства на украинските българи, които имат нужда и желание да се завърнат в прародината си. С оглед на това, място за извинения и бавене вече няма.
Тази ситуация е именно лакмусът, от който всички се нуждаехме, за да видим на практика колко българско е българското правителство.
Г-н Президент и г-н Премиер, СЕГА ВИЕ СТЕ НА ХОД!
Крис Ангелов,
Вашингтон
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Бел.ред.: Авторът е член на Експертния съвет на „Движение Независима България“ ([email protected])
