„Обичам те!“. Посланието сякаш е ясно. От научна гледна точка обаче се оказва, че в 99% от случаите, когато Той казва „Обичам те!“, се има предвид стройното ѝ тяло и красивото ѝ лице. Мъжът е влюбен в опаковката, като при това никак не му е трудно да конкретизира: красиви очи, разкошна усмивка, предполагаща наличието на здрави и добре подредени зъби, шия, гърди, рамена, ръце, ханш, талия, крака… Описанието и аргументацията може да продължи с часове. Глезени, китки, пръсти, кожа…
Разбира се, вкусовете са различни, но винаги става въпрос за това как изглежда Тя. Допълнително могат да се добавят определения за излъчването, за енергията или иначе казано за начина, по който се промотира опаковката. Нежност, женственост и лъчезарност се харчат добре, котират се високо. Почти никой от анкетираните представители на силния пол не си признава, че това, което най-много гали самочувствието им, е безпрекословното подчинение и послушание на любимата, съчетани умело с непрекъснати хвалебствия по Негов адрес.
Дотук всичко изглежда ясно и изчерпателно и… повърхностно. Трудно ще намерите мъж, обясняващ любовта си с действията на възлюбената. С нейните дела, с постъпките ѝ и отношението ѝ към другите хора. С ценностната ѝ система и моралните ѝ качества. До задълбочен анализ на душата и характера изобщо не се стига. Никой не се интересува какво има зад фасадата. Незададени остават въпросите: Колко е умна, образована ли е, интелигентна ли е Тя? Напълно закономерно, в духа на пазарните принципи, търсенето определя предлагането. Може да е куха лейка, но да е лъскава.
Днес почти никой не си спомня, че някога е имало неписани изисквания към момите – да могат да плетат, да шият, да готвят, да бъдат недокоснати преди сватбата… Добра майка и съпруга, това се е търсело някога. Сега на мода е бързата свалка с куклата „Барби” или с куклата „Кен” (не търсете връзка с известната марка кренвирши). Запознаването е постфактум – след консумацията. Размяната на имената не е задължителна. Важна е бройката. Колкото повече „завоевания”, толкова повече престиж в очите на слепите. Бясната надпревара и жестоката конкуренция са довели до тотални изплисквания на пазара на любовта. Защо ѝ е на съвременната „мома” да чете книги, да се образова, да учи? Къде, къде по-яко е да си напъха баскетболни топки в гърдите и дунапренени възглавници в джуките. Така ще стане по-оборотна и ще я поканят в националните телевизии. Вследствие на което, рейтингът ѝ ще удари тавана, а тарифата ѝ ще се изравни с тази на „надуваемите кукли”, които кой знае защо наричаме политици. Никак не е случайно, че в най-гледаните предавания на родните топ „журналисти”, най-канени са именно тези два вида биологични единици.
Любовта е сляпа. Чували сте тази мазолеста фраза, нали? С нея обикновено ни се обясняват случаите, когато обичаме собствените си изфантазирани, несъществуващи представи за избрания от нас човек. Донякъде мога да си обясня любовните самозаблуди, имайки предвид, че нерядко вместо мозъкът или сърцето, водеща роля в избора заема половият орган – човещинка. Но ми е абсолютно непонятно кой орган ни урежда вече 26 години с БГ политиците? Така като гледам – май ще е задникът – и явно става въпрос за мазохизъм.
Ама какво да се прави – Любов! Едни се обезобразяват сами, и докато се гледат в кривото огледало на вътрешното си опустошение, се успокояват: „Вече не ми викат проститутка, сега съм плеймейтка, миска, моделка”. Други също се захласват: „Вече не ми викат шаврантия, сега съм политик, депутат, министър, шеф на комисия, прокурор, съдия…”. Колкото и да са ми гнусни и едните, и другите – все пак донякъде ги разбирам – занаят. Обаче и да се напрягам, пак не мога да проумея, що за изрод трябва да си, та да си влюбен в тия отрепки. Те ти го начукват, а ти им се лензиш: „Обичам те, обичам те…, оправяй ни още поне 26 години!”. Егати извратеняците…
Неведоми са пътищата любовни.
Ивайло Зартов,
10 февруари 2015 г.
