.
Как леко влизаш, носталгийо, като в дома си!
Сякаш не знаеш от колко години сме в чуждо…
Все чакам тук да умреш, ти, напротив – порастваш
и все ми идваш, когато най-малко си нужна.
Щом има някакъв празник, от изгрев засядаш,
а срещу Коледа месец по-рано пристигаш.
Нито червеното вино те блазни, ни хлябът –
ти впиваш зъби в сърцето, проточила лиги!
Режеш до корен и малкото цъфнала радост,
дето години не може тук свой плод да зърне,
че да усети душата предишната сладост
и да залъже глада си духът ми посърнал.
Тъй си минава животът, и моят, и твоят –
ти не издъхваш и мен не оставяш да дишам.
Мятам се в кръг, а си знам, че щом стигна завоя,
в миг ще забравя за теб и за всичко предишно.
Бих те убила, носталгийо, с голи юмруци-
аз, дето даже на мравката път не минавам!
Ако не беше с очите на моето куче,
ако не ронеше, кучко, сълзите на мама…
Петя Божилова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Петя Божилова е родена съм през 1959 г. Завършила е френска езикова гимназия в Стара Загора и Френска филология във Великотърновския университет. Допълнително специализира английски в Пловдивския университет. Работила е като учителка. През 2000 г. заминава за Испания, с намерението да спечели набързо пари и да се върне, но си остава емигрант, вече 15 години. Г-жа Божилова смята обаче, че печалбата от емигрантските й тегоби са книгите, които започна да пише и издава на собствени разноски, живеейки далеч от родината. Издала е досега стихосбирката „Към Испания“, романа „Жега в Мадрид“ (качен в сайта „Читанка“), повестта „Авторът и Автора“. Тематиката на нейното творчество е свързана с емигрантския живот. Още нейни творби могат да се прочетат в сайта „Откровения“.
