Оставам сам… Нощта е дълга.
Сърцето ми гори и тялото е в плам, но ще ме чуеш ли?
Вътре в мен кърви, в очите нещо напира, опитвам се да погледна звездите, но сякаш са затъмнени.
Дали не виждат очите ми? Нужна си ми, а животът лети си, лети.
Шепна, шепна, но отлита нечутият шепот нанякъде.
Оставане и потъване в бездната, няма слънце – опитвам се капките да събирам.
Тъмно е и толкова тъжно.
Любовта е заминала, вече нищо няма значение.
Оставащото безвремие, празнотата и болката.
Безлюдно – шепна, шепна.
Разпятието е в мен… Животът си отива.
Нужна си ми.
Нури Дружин
