Новоучредената организация Обществен съвет за правосъдие внесе вчера в деловодството на Народното събрание подписка по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. С тази подписка се иска пререшаване на всички дела, извършени със съдебни измами, както и разследване дейността на Висшия съдебен съвет.
По мнението на вносителите, ако предложението бъде прието, ще бъде дадена възможност всички дела, които са решени с извършени съдебни измами, да бъдат пререшени, а съдиите, участвали в тях – да бъдат отстранени от съдебната система и осъдени. За изясняване на действителното състояние на българската съдебна система организаторите на инициативата искат от националния парламент да създаде комисия, която да провери дейността на Висшия съдебен съвет, ДАНС и Прокуратурата, по отношение направените откази да бъдат проверени сигнали на граждани, както и дали с това не са били прикрити престъпления, извършени от магистрати.
В подписката се казва: „Съгласно чл. 12. на Закона за съдебната власт: Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане… Съгласно чл. 124 ал.1 на ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Въпреки тези текстове, българските съдилища повсеместно отказват да разглеждат предявени искове, обявявайки ги за недопустими, мотивирайки се с отсъствието на т.н. „правен интерес” – термин , който не съществува в нито един български закон и който бива употребяван от българските съдии субективно и преднамерено. Това е основен инструмент, с който се извършват съдебни измами, използван за да се предотврати установяването на засегнати права, за които са налични доказателства…“
Както и, че: „Съгласно чл. 3 на Закона за съдебната власт „При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства”. Наред с това в Закона за съдебната власт, постановяването на съдебните актове в съответствие с нормативна уредба и истината, отразена в доказателствата по делото, не е посочено като служебно задължение на магистратите!“
И се апелира към българския парламент да създаде „Комисия за разследване дейността на Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, ДАНС и прокуратурата на Република България за извършено укривателство на престъпления чрез откази да бъдат образувани проверки и досъдебни производства по сигнали и жалби на граждани.“
Следва пълният текст на подписката*.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
До Народното събрание на Република България
.
М О Л Б А
От Национална гражданска инициатива за тълкуване на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България
Представлявана от Бойко Георгиев Никифоров,
председател на инициативния комитет
.
Уважаеми госпожи и господа Народни представители,
Искането ни е породено от огромното недоверие на гражданите на Република България в съдебната власт, потвърдено от десетки случай на съдебни измами, представени ни в документи, и всички те доказващи, че съдебната система е превърната в инструмент за лично облагодетелстване, а истината не е съставна част от българската правосъдна система и наличието й в решаването на делата не е регламентирано. Налице са откази от правосъдие, чрез субективно, нерeгламентирано по закон определяне от съда, кои искове са допустими и кои не са.
С това наше искане си поставяме за цел в българското законодателство да бъде регламентирано, че магистратите са задължени да решават делата в съответствие с истината, когато не правят това да бъдат дисциплинарно освобождавани от длъжност и да бъдат съдени за престъпления по служба, както и да бъде даден шанс на пострадалите от съдебни измами, финализирани с влезли в сила съдебни решения или отказ от правосъдие, да получат справедливост, като делата им бъдат преразгледани.
Правим това искане на основание Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, във формата на национална гражданска инициатива, и чл. 51, ал.1 от Закона за нормативните актове, съгласно който задължително тълкуване на нормативен акт, който е неясен или непълен, се дава от органа, издал акта. Считаме, че Народното събрание на Република България е органът, който следва да даде тълкуване на Закона за съдебната власт, Гражданско-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс. Постановеното тълкуване да влезе в сила съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове, т.е. от датата, когато е влязъл в сила и съответният акт.
Считаме, че ако тълкуването бъде направено от орган на съдебната система, ще бъде противозаконно и в конфликт на интереси, тъй като засяга пряко служебната дейност на магистратите.
Молим да разгледате следните мотиви и се произнесете по съответните с тях искания, както следва:
1. По отношение служебните задължения на магистратите, дисциплинарната отговорност и несменяемост:
1.1. По отношение служебните задължения
Съгласно чл. 117 на Конституцията Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, Съдебната власт е независима и при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона, а чл. 121 ал. 2 на Конституцията определя ”Производството по делата осигурява установяването на истината”.
Съгласно чл. 3 на Закона за съдебната власт „При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства”.
Наред с това в Закона за съдебната власт, постановяването на съдебните актове в съответствие с нормативна уредба и истината, отразена в доказателствата по делото, не е посочено като служебно задължение на магистратите!
1.2. По отношение дисциплинарните нарушения извършвани от магистрати по време на служба:
В Закона за съдебната власт – чл. 307, ал. 4 са посочени дисциплинарните нарушения1 извършвани от магистрати. Съгласно него, дисциплинарните нарушения са:
1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;
2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството;
3. нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати;
4. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт;
5. неизпълнение на други служебни задължения.
В Кодекса за етично поведение на българските магистрати не е посочено, че магистратите трябва да установяват истината и да решават делата в съответствие с нея.
Тази нормативна уредба е причината Висшият съдебен съвет да отказва разглеждането на сигнали срещу магистрати, в които е посочено, че са лъгали в мотивите на решенията, и въз основа на собствените си лъжи са решили делата. Според Комисията по професионална етика, тези деяния не са основание за образуване на дисциплинарно производство. Това е една от основните причини да съществува корупция в съдебната система и предпоставка всяко дело да може да бъде решено както бъде поръчано.
1.3. По отношение несменяемостта на магистратите.
В Конституцията: Чл.129 (3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2003 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател, и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
В закона за съдебната власт няма определение що е тежко нарушение на служебно задължение. Този пропуск дава възможност на магистратите да извършват всякакви съдебни измами, и въпреки разкриването им, да не съществува механизъм за тяхно дисциплинарно наказание и освобождаване им от длъжност.
Считаме, че с приемането на Конституцията и Закона за съдебната власт, законодателят е изразил воля делата в българските съдилища да бъдат решавани в съответствие с истината, а магистратите, които участват в съдебни измами да бъдат освобождавани от длъжност. Но отсъствието на изрични разпоредби прави това неясно и неефективно. Поради това е необходимо тълкуване на Закона за съдебната власт, с което да се определят служебни задължения и нарушения свързани с тези принципи.
Молим, да дадете задължително тълкуване на Закона за съдебната власт, като приемете, че:
1. Служебно задължение на магистратите е:
установяването на истината в делата.
удовлетворяването на всички искания на страните в делата, целящи установяването на истината.
постановяването на съдебните актове единствено в съответствие с нормативна уредба и истината според доказателствата в делото!
2. Тежко нарушение на служебното задължение е:
Постановяване на съдебен акт в несъответствие с доказателствата по делото.
Отказ да бъде отменено влязло в сила съдебно решение, когато има съмнение, че делото е решено в несъответствие с истината.
Постановяване на съдебен акт по собствена теза на съда без да е била дадена възможност на страна да я обори.
Отказ да бъде извършена проверка относно истинността или верността на оспорени в производството писмени доказателства.
Отказ на прокурор да образува проверка по сигнал, без да провери всички твърдени в него обстоятелства.
Затаяване на истина или потвърждаване на неистина в обстоятелствената част на съдебен акт или протокол от съдебно заседание.
Отказ да даде възможност на страна по дело или неин представител да докаже теза, като не допусне направени от нея доказателствени искания.
2. По отношение въвеждане на истината като принцип при решаването на делата и силата на съдебните решения:
2.1. Съгласно чл. 12. на Закона за съдебната власт: Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане…
Съгласно чл. 124 ал.1 на ГПК Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Въпреки тези текстове, българските съдилища повсеместно отказват да разглеждат предявени искове, обявявайки ги за недопустими, мотивирайки се с отсъствието на т.н. „правен интерес” – термин , който не съществува в нито един български закон и който бива употребяван от българските съдии субективно и преднамерено. Това е основен инструмент, с който се извършват съдебни измами, използван за да се предотврати установяването на засегнати права, за които са налични доказателства, но съдът отказва те да не бъдат установени.
Това налага да бъде дадено тълкуване на понятието „интерес”, записан в чл. 124 ал.1 на ГПК.
2.2. Съгласно Закона за съдебната власт, чл. 9, ал. 1, Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, съобразно поредността на постъпването им.
2.2.1. Съгласно чл. 270, ал.1 на ГПК, когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение, а съгласно ал.2 на същия член Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
В ГПК и в закона няма дадена дефиниция що е „нищожно решение”. Това е причина в правния мир да съществуват безброй много влезли в сила решения, които са постановени въз основа на неистини, записани в мотивите на решенията, несъществуващи правни норми и несъществуващи обстоятелства, или въз основа на теза на съда, която въобще не е била предмет на изследване и доказване от страните.
Това налага даването на задължително тълкуване на понятието „нищожно решение”, както и начина на установяване обстоятелствата по нищожността.
2.3 Съгласно чл. 247, ал. 1 на ГПК Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
Фактическите грешки, които са в мотивите на решението и въз основа на които е постановен диспозитивът, водят до несъответствие на решението с истината и в много случаи до резултат, противоположен на диспозитив, постановен ако грешката не съществуваше. В съдебната практика е прието, че поправка на фактическа грешка е допустимо само ако това не води до промяна на диспозитива.
Това налага даването на задължително тълкуване на понятието “очевидна фактическа грешка”.
Молим да дадете задължително тълкуване на Гражданско процесуалния кодекс, като приемете, че:
1. По смисъла на чл. 124 ал.1 на ГПК, Интерес да предяви иск е винаги налице,ако при уважаването му би се постигнал положителен резултат за ищеца.
2. Нищожни са съдебните актовете, които са постановени:
От съдебен състав, на който делото не е било разпределено в съответствие с закона;
Въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или по теза на съда, която не е изследвана и доказвана в делото;
Въз основа на неистина, записана в мотива на решението;
Обстоятелствата по нищожността се установяват в процес с искане обявяването на решението за нищожно;
3. “Очевидна фактическа грешка” е всяка грешка в решението, факти в която не съответстват на истината.
3. По отношение наказателната отговорност за съдии и магистрати, които с умисъл решават дала в несъответствие с истината:
Съгласно Гражданско-процесуалния кодекс, чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:… т.2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;
3.1 В Наказателния кодекс чл. 93. т.1. „Длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
2. „Орган на власт“ са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.
От тези текстове не е ясно, е ли са длъжностни лица съдиите и прокурорите, които са на служба в органите на власт.
Този пропуск е причина да е невъзможно установяването на престъпно действие на член от състава на съда във връзка с решаването на дела за отмяна на влезли в сила решения по чл.303 от ГПК и прави тази разпоредба неприложима.
Това налага даването на задължително тълкуване на въпроса: Са ли длъжностни лица съдиите и прокурорите при постановяване на техните актове?
3.2. През 1982 г., с постановление на общата колегия на Върховен съд, издадено при условията на социалистическата собственост и социалистическите отношения е прието, че с невярно съдържание могат да бъдат единствено удостоверителните документи. С настъпването на промените по отношение видовете собственост се появяват и други възможности за извършване на документни престъпления, чрез използването на разпоредителни документи. Всеки разпоредителен документ (каквито са заповеди, решения, вкл. съдебни) съдържа обстоятелствена част, въз основа на която се постановява разпореждането. В тази част може да бъдат невярно документирани факти и обстоятелства, чрез което да бъдат получени по престъпен начин резултатите от разпореждането. Доколкото в наказателният кодекс няма ограничение, документните престъпления да се отнасят единствено до удостоверителните документи, считаме за наложително да бъде дадено задължително тълкуване, на въпроса е ли е налице документно престъпление, когато в обстоятелствената част на разпоредителни документи невярно са документирани факти и обстоятелства.
3.3. Изготвянето на разпоредителните документи, каквито са съдебните актове завършва със собственоръчно полагане на подпис или подписи на издателите му. Магистратите попадат извън обсега на имунитета им по конституция, когато извършеното от тях е умишлено престъпление от общ характер. Считаме, че е необходимо да бъде дадено тълкуване на въпроса: може ли да се счита, че всяко невярно документиране, извършено с положен подпис на извършителя е направено с умисъл.
Молим да дадете задължително тълкуване на Наказателния кодекс, като приемете, че:
1. Съдиите и прокурорите са длъжностни лица.
2. Документ с невярно съдържание е всеки документ, в който има записани неверни обстоятелства или факти, без значение какъв е вида на документа.
3. Всяко невярно документиране, извършено с положен подпис на извършителя, е умишлено.
4. По отношение извършването на обективна преценка за състоянието на институциите от съдебната власт и контролните органи свързани с тяхната дейност:
Публична тайна е, че в контролните органи на съдебната власт са подадени значителен брой жалби и сигнали на граждани срещу действия на магистрати, които са оставени без разглеждане. Считаме за крайно необходимо, да бъде направена проверка на дейността на контролните органи с цел изясняване действителното състояние на съдебната власт в България.
Молим Народното събрание на Република България да приеме:
1. Създава Комисия за разследване дейността на Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, ДАНС и прокуратурата на Република България за извършено укривателство на престъпления чрез откази да бъдат образувани проверки и досъдебни производства по сигнали и жалби на граждани.
2. Дейността на комисията е публична и в състава и могат да участват граждани и граждански организации необвързани с дейността на съдебната система.
Молим, да бъдем допуснати за участие във всички етапи на обсъжданията на предложенията ни, които ще бъдат проведени в Народното събрание.
Вярваме, че ще се поизнесете в законоустановения срок.
С уважение:
Обществен съвет за правосъдие
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Пълният текст препубликуваме от сайта Нarmonypragma.com
