Във връзка с наши писма до Министерски съвет, Външно министерство, Президентството и Народното събрание, от кабинета на българския външен министър Даниел Митов ни изпратиха днес отговор. Писмата съдържаха линкове към публикувани в нашето издание, съответно на 5.02.2015 г. и на 17.02.2015 г., апели на етнически българи от Украйна към българските институции, в т.ч. и Външно министерство (линкове към апелите – тук и тук). Този отговор идва днес, след като Администрацията на МС поиска с писма, съответно от 10.02.2015 г. и от 19.02.2015 г., становища на МВнР, във връзка с тези апели на българи от Украйна (вж. тук и тук).
.
В първия апел, който бе от българското дружество „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Одеса, Украйна, се казваше:
„Днес всяко българско село минава пред трагедията на четвърта мобилизация в Украйна. Стотици повиквателни се изписват за всяко село. Големи български села се вдигат на въстание. Българските младежи, мъже от активна възраст напускат родните огнища, заминават за чужбина, за да не участват в гражданска война в Източна Украйна. Дружество „Св. Св. Кирил и Методий“ със скромни възможности организира хуманитарна пратка 5 тона за българите в Донецк и Луганск. Р. България каква пратка организира за българите в Донецк? Хуманитарна ли? Обаче, както и преди, оставаме с чувство, че сме сами. Сами във всичко. Ние не чуваме гласа на България. Преди 1989 г. не го чувахме, чувахме за някаква си 16-та република на СССР. Днес не чуваме изобщо българския глас за нас. България мълчи… […]
Ще изложи ли Р. България главни точки, необходими днес за Българска Бесарабия, ще избистри ли българската държава своята позиция днес, която би позволила поне да се интересува публично за съдбата на българите в Украйна, да застане пред международни институции, като естествен представител на своите сънародници, които в миналото също са положили основите на свободна България, за да брани интересите на българите и българщина тук пред света?! Коя държава ще отстоява нашите права? Къде има още втора българска държава?!
Унгария, Чехия, Полша, Румъния си казаха думата за своите сънародници в Украйна. Българите, гагаузите, православните албанци, чиято прародина е България, очакват да се чуе гласът на България. Гласът на онази България, която ще се застъпи за националните правдини и културно-социалните свободи на компактно българско население в Бесарабия. Ще изложи ли Р. България главни точки, необходими днес за Българска Бесарабия, ще избистри ли българската държава своята позиция днес, която би позволила поне да се интересува публично за съдбата на българите в Украйна, да застане пред международни институции, като естествен представител на своите сънародници, които в миналото също са положили основите на свободна България, за да брани интересите на българите и българщина тук пред света?!“
.
Във втория апел, който бе от българи от Данбас и Таврия, подписали се с имената си и с имената на членове на своите семейства, се казваше:
„За нас, българите от Украйна, няма нищо по-свято от българската земя, дори, че нашите предци я напуснаха /преди/ вече повече от 200-та години, но знайте, че пъповата вървина помежду нас никога няма да се прекъсне, дори да изминат и хиляди години, знайте, че България за нас е единствена в света и друга ние нямаме!
В създалата се политическа ситуация в Украйна, когато върви страшна гражданска война в Донецката и Луганската области, ние българи, продължаващи да живеем на тази територия и нашите семейства, които напуснаха своите жилища, а сега живеещи в селата и градовете на Запорожската област, принудени сме да се обърнем към вас, пълномощните представители на българската държава с обръщение за помощ, както това беше направено преди 70 години от страна на нашите предци – таврийските българи, по време на Втората световна война, когато цар Борис защити правата на трите хиляди българи от болшевишкия терор и им позволи да се завърнат от Таврия в България.
Сега ситуацията е друга, но все пак ние българите като граждани на Украйна сме въвлечени в тази война. Вече имаме много млади българи, които като войници загинаха или останаха сляпи и сакати от тази война. Особенно ужасно е положението на нашите български семейства, които живеят в тези области под денонощни бомбардировки и също загиват безвинни. В момента, когато навън е зима, повечето от нас останаха без жилище, гориво, храна и медицинска помощ, пенсионерите не получават пенсии, обречени сме на гладна смърт, т.е. в региона настъпи хуманитарна катастрофа. […]
От името на българите – бежанци, които напуснаха Луганската и Донецката области, от името на хиляди българи, които продължават да живеят в този регион в условията на войната и също от името на ранените войници – българи ние, тяхните представители и прости българи, обръщаме се към вас за помощ и закрила и много ви молим за следното:
1. Да се борите за мир в Украйна и да спрете тази ужасна война!
2. Да окажете хуманитарна помощ на пострадалите български семейства в зоната на двете области, на ранените българи – войници, да приемете много важно за нас решение, по пример на Полша, за приемане и социална защита на беженарите – българи от Украйна в България.
3. Да приемете спешно държавна програма за желаещи българи от Украйна да се завърнат в България.“
.
Във връзка с трудностите, които изпитват българите в Украйна, не е излишно да се отбележи, че имаше планирано посещение на българския външен министър в Украйна, дори имаше предварителна програма на посещението на министър Митов при българите в Одеса и Болград, както и заявено желание от таврийски българи – българският външен министър да посети и тях. Във връзка с това планирано посещение, на 23.02.2015 г. потърсихме чрез телефонен разговор, и по-късно и чрез съобщение по мейл, информация от пресцентъра на Външно министерство, което на 24.02.2015 г. ни отговори по следния начин:
„Посещението на министъра на външните работи в Украйна е в процес на подготовка. Както знаете, МВнР информира официално всички медии преди всяка визита на външния министър в чужбина, като съобщава къде точно ще се проведе тя и какви срещи са предвидени в програмата. И този път няма да има изключение от тази практика.“
В съобщението на пресцентъра на МВнР пишеше още, че:
„комуникацията между Министерството на външните работи и която и да друга държавна институция, от една страна, и етнически български общности в която и да точка по света, от друга, винаги и била и ще продължи да бъде директна, а не през медиите.“
Както разбрахме по-късно, и то не от пресцентъра на МВнР, това посещение на Даниел Митов при българите в Украйна, на което наши сънародници там много се надяваха, и чиято предварителна програма включваше съвместни срещи на българския и на украинския външни министри с тях, за съжаление е било отменено.
.
По-долу можете да видите факсимиле от отговора на българското Външно министерство, който носи дата 23 февруари и ни бе изпратен днес, във връзка апелите на българи от Украйна до българската държава. Той е подписан от началника на политическия кабинет на Даниел Митов – Владимир Миланов. От този отговор може да се разбере, че пакетът от мерки, които Външно министерство разработва, във връзка с кризата в Украйна и положението на нашите сънародници там, включва две неща:
„Изпратени са указания до българското посолство в Киев и до Генералното консулство в Одеса да улеснят издаването на визи за етнически българи от района на военните действия в Украйна; Подготвя се хуманитарна помощ за етническите българи в района на Донбас в размер на 100 хиляди евро“.
Останалата част от отговора е посветена на известни или подразбиращи се неща като това, че България и Украйна са приятелски страни; че България е заявявала много пъти желанието си да сподели своя опит с Украйна по отношение на хармонизирането на нейното законодателство с европейското; че въпросът с етническите българи в Украйна много пъти бил поставян на различни равнища в двустранния диалог с Украйна. Както и че българското МВнР е в постоянен диалог с посолството в Киев и с консулството в Одеса, както и с властите в Украйна.
Въпросът за разработването на спешна държавна програма, отнасяща се до желаещите да се завърнат в България българи от Украйна, за което апелират в писмото си българи от Донбас и Таврия, в отговора на МВнР не е засегнат. Нито въпросът за това дали България гледа на себе си като матична държава по отношение на българското малцинство в Украйна. Тези въпроси са оставени без отговор в становището на МВнР, въпреки иначе много добрата и директна комуникация, която нашето Външно министерство имало, както твърди пресцентърът му, с българите в Украйна. И въпреки това, че писането на апели от българи в Украйна до всички български институции, в т.ч. и МВнР, което се случи след дълги месеци на криза и война в Украйна, едва ли може да се тълкува само по себе си като добра комуникация.
Що се отнася до отмененото посещение на българския външен министър в градове с компактно българско население в Украйна, надяваме се, че г-н Даниел Митов ще намери време и сили да отиде на място в различни градове и села в Украйна, в които живеят хиляди наши сънародници, и да се срещне лице в лице в тях в този труден период, започнал преди доста време. Това със сигурност би допринесло не само за по-добрата и директна комуникация между Външно министерство и етническите българи в Украйна, но вероятно би спомогнало и за изработването на по-адекватна политика на българската държава към това етническо малцинство, в контекста на нерешената още криза и нестабилната обстановка в Украйна.
.
Факсимиле от отговора на началника на политическия кабинет на Министерството на външните работи на Р. България
.
.
.
хм, ползвайте главата си за мислене, а не за шамандура.
OIFVet, това ме уби:
„А щом вярвате че народите в Украйна също имат право на самоопределение, защо не подкрепяте правото на Донбас и Луганск на такова?“
В такива казват: Не смешивайте Божий дар с яичницей.
Останалият текст от чаршафите ти е в абсолютно същия стил – стилът на лишената от намек за логика и здрав смисъл росийска пропаганда.
Дали е съзнателно или подсъзнателно – това вече си е изцяло твой проблем и нямам намерение да го мисля.
Но във всички случаи звучи отвратително. А „изобличенията“ за Ростислав Мартинюк – на всичкото отгоре и смехотворно.
В кой точно украински град живееш?
Да съветваш хора, които живеят в Украйна, „да си отворят очите за истината“, звучи плюс отвратително и смехотворно, още и налудничаво.
Буламач от думи. Не го знам кой е този Бутусов, информацията за съпругът Ви я взех от Укринформ, държавната информационна агенция на Украйна. Ако някъде има халтура, то тя е на вашата информационна агенция. Което всъщност не би ме изненадало предвид постоянния поток от лъжи и пропаганда който извира от Киевската хунта, която криминализира свободата на словото. Имате ли информация кога най-сетне ще освободят Руслан Коцаба? Снимките с хитлеровите салюти на Ростислав ги видях в рускоезичен сайт, скачени от ВК страницата на някой си Аркадий Поважний, който пък има фетиш за огнестрелно оръжие и прави сектор. Колкото до пеенето на Левко (Леонтий всъщност?), тук в САЩ има доста скинхед мюзик бендс, сигурен съм че когато пеят за линчуване на чернокожите само доброто им мислят, един вид бой-терапия предполагам. Последно, така и не разбрах защо Ростислав е готов да настърчава сепаратизъм в РФ но не подкрепя сепаратизма на Донецк и Луганск. Да не би да е хипокрит, или не дай боже, демагог???
Драга Соня, това, че има хора в Украйна, които слушат такива като Киссе, не значи, че това е добре. Може би са зависими, може би са неуверени, може би някои ги е страх да кажат публично какво мислят за този Киссе. Но това не значи, че точно такива фигури като този трябва да представляват едно малцинство в страна, която, поне официално, твърди, че иска да се демократизира. Нито представителите на нашето Външно министерство трябва да слушат такива съмнителни фигури, че даже и с тях да се съветват кои други организации или личности да се канят на едни или други срещи с представители на българската държава. Ако вие не разбирате защо е така, толкова по-зле.
OIFVet за мое преголямо съжаление съпругът ми не е политтехнологът на „Свобода“ и не е член на обединението. Уточнявам този факт, защото Левко (Лаврентий) Мартинюк, истинският политтехнолог, е много достоен човек и не трябва заради халтурата на зле платените журналисти на Бутусов да бъде незаслужено засенчван от който и да е било еднофамилец. Ако намериш моя роднинска връзка с Левко, ще те черпя, и ще ти простя всички гореизписани глупости, още повече, че той много хубаво пее, а както казват българите „Който пее, зло не мисли“
Мариана, кое по-точно от написаното от Вас отменя факта, че българите в Украйна слушат и правят каквото им каже Киссе?
Г-н Павлов, не вас имах предвид, а г-жа Мартинюк по-горе. Според нея било ясно откъде ми плащали. Такава реторика за съжаление е правилото а не изключението от страна на украинските привърженици на „свободата и демокрацията“.
Колкото до самата партия „Свобода“, дори и западните медии открито признават че е „радикална дясна партия“, което на запад е политкоректния евфемизъм за нео-фашизъм който се използва когато трябва да се избягва пряката асоциация между термина нео-фашизъм и ревностните защитници на „свобода и демокрацията“ във Вашингтон (вижте снимките на МакКейн с тези приятни личности). Това се извинява с факта че не били толкова голяма политическа сила, удобно избягвайки пък други факт: че оръжието е сила. А като се има предвид че членове на Свобода и Прави Сектор бяха главните сили на Майдана и след това бяха въоръжени и организирани в батальони като Азов, Днепър, и т.н. то е ясно че хунтата в Киев е само политкоректното лице за пред световната публика.
Вие имате право на лично мнение, естествено, но нямате право да пренебрегвате общодостъпни факти. А щом вярвате че народите в Украйна също имат право на самоопределение, защо не подкрепяте правото на Донбас и Луганск на такова? Пределно ясно е че мнозинството там имат друго самосъзнание от това на свръхчовеците от Галичина, така че най-разумното е да се спре убийствената кампания на Киев. Но няма, нали? Все пак, там са концентрирани 90% от енергийните ресурси на Украйна, чийто контрол (и този на тръбопроводите) в крайна сметка е целта на Вашингтон… Да не би да мислите че Байдън-Младши току-така бе назначен в Бурисма? Това е геополитика за контрол над ресурси, с които се осигурява надмощие. „Свободата и демокрацията“, били те на Украинците, либийците, иракчаните, или марсинците, са само празни думи. Видях го с очите си в Ирак, сега го виждам и в Украйана. Отворете си очите за истината най-накрая, преди България безвъзвратно да бъде набутана между шамарите на големите.
Г-н OIFVet, никъде не съм казвал, че някой Ви плаща. Далече съм от подобни подозрения и в никакъв случай не съм привърженик на насилието и агресивната реторика. Няма да ставам адвокат на Мартинюк и „Свобода“, но не мога да се съглася, че те са фашисти. Нима украинците няма правото да не бъдат третирани като „руснаци“, и то второ качество – погледнете каква злост се лее върху тях в руските медии, форуми и т.н. Народите в Руската федерация наистина имат право на свобода и независимост, каквото и да говорим – както и хората в Украйна, разбира се.
И само да добавя г-н Павлов, прав сте относно МВнР и за това че проблемите не могат да се решат с ругатни и обиди. Най-вече, никога не могат да се решат когато правото и свободата на индивида да има свое лично мнение се посреща с обвинения за това че му плащали за това му мнение, пък било то че фактите са повече от ясни че Украйна е просто поле за битка между САЩ и РФ. Това е явление което е често срещано в „свободна“ България, а е повече от ясно че е модус оперенди и в „свободна“ Украйна. С такава „свобода и демокрация“ на словото и на пресата в България реки от мед и масло не протекоха, нито пък ще протекат в Украйна, колкото и да подскачат и да салютират по хитлерски (което си е факт, не е обида).
Г-н Павлов, какво точно относно оригиналното име на партия „Свобода“, „Социал-Националистическа Партия на Украйна“, и техния оригинален симбол, нацисткия Wolfsangel, не Ви е ясно? Фашизъм прикрит зад политкоректна фасада и име си остава фашизъм. Дори и да приемем че Путин бил фашист, то излиза че според вас някои фашисти били за предпочитание пред други фашисти, особено такива които познавате лично. Нищо че салютират така по хитлерски…
Много ми е интерсен г-н Мартинюк. На 25-ти Февруари тази година, на една конференция по сценарий взет от „Голямата Шахматна Дъска“ на Бжежински (Има голям проблем когато този сценарий е прекалено луд дори за Кисинжър), г-н Мартинюк, без видимо забележима самоирония, предложи да помага да сее раздор сред етническите републики в Руската Федерация, и да се подкрепя правото им на независимост. Което право, забележете, не подкрепя що се касае за Луганск и Донецк. А ако Бесарбаските и Таврийските българи пожелаят да си търсят правото да се самоопределят, г-н Мартинюк Българофилски би ли подкрепил това им прав, или би подкрепил изпращането примерно на батальон „Азов“ да ги усмирява? Това е честен въпрос предвид изказванията на господина, така че моля попитайте го и ни съобщете. Или поканете г-н Мартинюк сам да коментира, това би било още по-добре. Благодаря Ви предварително!
Така или иначе, познавам лично Соня и Ростислав Мартинюк, както и Антон Киссе, Юрий Граматик, Дора Костова, момичетата и момчетата от Клуб „Актив“, Лариса Савченко, Николай Габер, Христо Роглев, Стефан Намлиев, Весил Митков, Сергей Пачев,и т.н., и т.н., и може би и още стотици българи от Бесарабия, Таврия, Крим, Олшанка, Терновка, Закарпатието, Киев, Харков… Разбира се, хората са различни, имат своите възгледи, поради което не бива да им се лепят етикети… Нямам претенции да давам съвети на никого, нито че познавам проблемите в тяхната пълнота. Не мога да не възразя обаче, когато се твърди, че „Свобода“ била „фашистка“ партия /и то на фона на откровения фашист и кръволок Путин!/, да се говори така е недостойно… Соня е българка, а Ростислав е един от изявените българофили, приятели на България, които имаме в Украйна. Само ще припомня чудесната инициатива за издигането на паметник на кан Кубрат при с. Мала Перешчепина, в която те участваха активно, и не само това. За Киссе не ми се коментира, честно казано… Така или иначе, въпросите са много и няма да бъдат решени с ругатни и обиди. Смущава ме обаче този казионен тон на МВнР, липсата на каквато и да било видима инициатива в помощ на нашите българи, особено на бежанците от зоната на конфликта. Митов трябваше отдавна да е посетил нашите общности, да не говорим за Агенцията за българите в чужбина!
Соня Мартинюк: „Аз не само, че не мисля, че българите в Донбас нямат нужда от хуманитарна помощ, но дори написах как конкретно може да се помогне. Даниел Митов и Бойко Борисов се срещнаха в София с председателя на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе и се разбраха за конкретни мерки за помощ на българите в Украйна. И тъй като българите в Украйна слушат и правят каквото им казва Киссе, то отиването на Митов в Украйна си е просто прахосване на държавни пари.“
Не е зле да се припомнят някои неща за Антон Киссе, който е приеман, както се вижда, и от българските премиер, външен министър, президент и пр. за най-важния представител на българите в Украйна и за желан партньор. Само защото е депутат и някакъв местен малък олигарх и той може би…
Октомври 2012 г., из „Почему молчали болгары“ – http://glagol-info.com/news/1811
„Болгары с надеждой ждут своей очереди… На сцену вышли все, кому дали слово на саммите, не поднялся на трибуну только президент Ассоциации болгар Украины Антон Киссе. Господин президент, сославшись на то, что он опаздывает на самолет, сбежал из зала. Вопрос. Вы, господин Киссе, заблаговременно были приглашены на такое серьезное мероприятие, за вашей спиной стоит болгарская диаспора, которая ждала серьёзного заявления на саммите, а вы плюнули на всех. Не предательство ли это? Болгары были в недоумении. Такой представительный форум, и ни слова о проблемах болгарской диаспоры…“
Януари 2014 г., из „А. Киссе се обърна призив към Янукович и предизвика скандал“ – https://www.eurochicago.com/2014/01/balgarski-deputat-v-ukrayna/
„Вчера, 23 януари 2014 г., някои издания в Украйна излязоха със заглавие: „Антон Киссе призова Янукович да използва сила“…
Anton Kisse: „Уважаемые избиратели! Считаю своим долгом от вашего имени обратиться к Президенту Украины Виктору Януковичу с просьбой применить силу Закона в отстаивании права каждого гражданина на мир и стабильность в государстве. Впервые за годы существования независимой Украины пролилась человеческая кровь в результате гражданского противостояния. Настало время оперативных и решительных действий для того, чтобы остановить эскалацию политического конфликта и усиление экстремистских действий. Майдан – это не вся Украина. Подавляющее большинство граждан нашего государства осуждают призывы к свержению законно избранной власти…“
Та така. Това е същият Антон Киссе, който на форум на националните малцинства в Украйна през 2012 г. се изнизва и не казва и дума, макар е официалният представител на българското малцинство в тази страна. Същият, който по време на събитията на Майдана призова украинският президент тогава Янукович да използва сила срещу демонстратите на Майдана. Същият, който като се появи в някой репортаж по БГ телевизия продължава да не може едно изречение да каже като хората на майчиния му нали уж български език. И същият, когото от Външно министерство и от посолството в Киев питат изглежда кои български организации и представители от Украйна да бъдат на едни или други срещи.
Браво… То бива къса памет, бива, ама чак толкова…
Г-жо Мартинюк, защо не сметнахте за необходимо да спомете че съпругът Ви Ростислав Михайлович Мартинюк е член и „главен политтехнолог“ на фашистката партия „Свобода“? В Украйна премълчаването на такива факти може и да е прието, но в демократичния свят липсата на disclosure е една от главните черти на пропагандистите. Един съвет: поискайте заплащане в долари вместо във гривни. Също би било полезно да посъветвате Ростислав да не прави снимки в които отдава хитлеровия салют (да, видях ги), че това не се нрави много на западната публика на която вашата скъпа хунта се представя като борци за „свободата“ (pun unavoidable given the circumstances).
Този министър е пълен провал. Айде, можем да приемем, че той се разглежда като чиновник и няма амбицията да прави външна политика. Тогава цялото правителство е пълен провал. Извънредни ситуации изискват извънредни мерки. Не ми се мисли какво ще мишкуват тези, ако България бъде въвлечена във войната. Това отбиване на номера сега е много опасен сигнал за бъдещето. Войната няма да свърши дори след приключване не военните действия. Тихата война на пропагандата, която ще продължи десетилетия е не по-малко опасна и България е длъжна на участва в нея, а не да се спотайва.
От къде ми плащат драга? И как така тук на запад се увеличават тези които им е втръснало до болка от безкрайните войни и пропаганда докато благоденствието на мнозинството отива по дяволите? И на тях ли им плащат? Да, едно време ми плащаше САЩ, като техен военнослужещ. Сега съм роб единствено на съзнанието си.
Колкото до Киссе, вие наистина ли смятате че той не представя най-напред своето лично политическо оцеляване? Смешно е да се твърди че българите в Украйна са един политически монолит, а не хора с различни възгледи и мнения (за пари ли разказвате такива вицове?). Предвид това, демократичната практика изисква изслушването на всички гледни точки, не само тези които принадлежат на тесен кръг елити. Да, определено позицията на Киссе да не се клати лодката е разумна за непосредствената физическа безопасност на българите в Украйна. Но в дългосрочен план това не е решение на проблема, понеже тази война няма да спре скоро, и българското правителство е част от проблема от тази гледна точка заради своята колониална лоялност към САЩ. Това че за вас не е проблем от 16-та ССР да станем н-та колония показва от къде Ви плаяат.
Аз не само, че не мисля, че българите в Донбас нямат нужда от хуманитарна помощ, но дори написах как конкретно може да се помогне. Даниел Митов и Бойко Борисов се срещнаха в София с председателя на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе и се разбраха за конкретни мерки за помощ на българите в Украйна. И тъй като българите в Украйна слушат и правят каквото им казва Киссе, то отиването на Митов в Украйна си е просто прахосване на държавни пари. И OIFVet, и за Вас с тези изказвания вече разбрахме от къде Ви плащат…
Г-жо Мартинюк, да не би да мислите че е печелеща тактика на лъжи да се отговаря с лъжи, и на пропаганда с пропаганда? Не е. Така че дайте да говорим по същество. Факта е че Украйна е насилствено разкъсвана и използвана от две велики сили, не само от една, и че хората й са тези които изпитват последствията на тази борба за надмощие. Това включва наши етнически братя и сестри българи, независимо къде на територията на Украйна живеят. Затова дългът на правителството на Р. България е да защитава и интересите на нашите сънародници в Украйна. Отказът на министъра да се срещне с тях е възмутителен, и това е твърде меко казано. Едно време комунистическа България не вършеше нищо за тези хора за да не сърди братушките, сега демократическа България не върши нищо за тях за да не се сърдят брадарушките и техните кукли на конци в Киев. Крайно време е да има българско правителство което да работи за интересите на българите, а не на своите колониални владетели. Тези 100,000 Евро са своево вида отбиване на номера чрез подхвърляне на няколко трошици, а съществената нужда от улеснение на визовия режим и процедурата за даване на българско гражданство не се адресира освен козметично. Нито пък бяха адресирани наглите лъжи на г-н Климкин по време на посещението му в София. Това не е никак изненадващо предвид предишния работодател на Митов – правителството на САЩ чрез Националния Демократически Институт, една от организациите които подготвят цветни революции и демократически преврати подкрепяни от демократически бомбардировки.
Г-жо Мартинюк, вие може би харесвате това, че българският външен министър се е отказал да ходи при българите в Украйна, не знам. Или пък смятате, че българите в Донбас нямат нужда от хуманитарна помощ. Или пък, че в тази криза и война, която тече от месеци, българската държава е направила достатъчно за етническите българи в Украйна.
Но така или иначе не бива с плашилото на Кремъл да се обяснява всичко. Защото сред българите в Украйна може да има и сигурно има хора с различни политически пристрастия, но това не променя факта, че поради тази криза те имат нужда от повече внимание.
Като човек, който живее в Украйна, мен лично ме безпокоят повече писмата от Одеса и Донбас и Таврия.Безпокоят ме с това, че повтарят кремълската лъжа за гражданска война, след многочислени доказателства за организирано масово руско военно участие на страната на сепаратистите, и мита за насилствената мобилизация. Повиквателните, които са били раздавани (или е имало опит да се връчат) първо не са поголовно изписвани, второ не означават автоматична мобилизация, а проверка на списъците, лекарски преглед и т.н. и трето, на фронта дори мобилизираните се изпращат след тяхно съгласие. Много ми е болно, че българските дружества в Украйна са проводник на руските интереси тук и се използват за натиск също и върху България, която последните месеци просто е обхваната от масова истерия по въпроса с бесарабските българи (но не и кримските, например, до скоро и таврийските бяха пропускани, явно защото съставителите на опорните точки не са знаели за съществуването им). България, след срещите на украинския министър Климкин с Даниел Митов и Бойко Борисов, вече излезе с официална позиция. Ако някой иска да помогне – просто се присъединете към инициативите на Олена Коцева (може да бъде намерена във ФБ) или българския Червен кръст. И най-вече ще помогнете с протести пред руските дипломатични учреждения срещу тяхното военно присъствие в Украйна. Колкото по-рано свърши тази безумна война, толкова по-малко хора ще пострадат, включително и българите в Украйна.