Константин Пенчев е роден през 1952 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет. Работил е като стажант-съдия и като младши съдия в Софийския окръжен съд. По-късно става председател на Свогенския районен съд. От 1984 до 1986 г. работи като специалист в отдел „Договорен и правен“ на Министерството на външните работи. От 1986 до 1989 г. е съдия в Софийския окръжен съд, а от 1989 до 1994 г.е негов заместник-председател. От 1994 до 2004 г. работи като адвокат към Софийската адвокатска колегия. Пенчев е избран за народен представител в 39-ото Народно събрание от 2001 г., в което е член на няколко парламентарни комисии. През март 2004 г. е избран за председател на Върховния административен съд. От октомври 2010 г. той е национален омбудсман на Р. България.
Като национален омбудсман, Константин Пенчев е взимал отношение и към темата за българите зад граница, техните избирателни права и политиката на страната към нейната диаспора. Във връзка с насрочените за този понеделник изслушвания на кандидатите за председател на ДАБЧ, както и въобще с политиката на българската държава към българите извън страната, потърсихме г-н Пенчев за това интервю. (Излезлите преди това интервюта от същата поредица на нашето издание може да се видят тук – интервю с проф. Пламен Павлов, тук – интервю с проф. Любомир Гаврилов, тук – интервю с Петър Пунчев, тук – интервю със Спас Ташев. Линк към сборната ни тема „Българите за граница по въпроса за ДАБЧ и МИР „Чужбина“ – тук.)
Интервю на Еврочикаго с омбудсмана на Р. България
– Вие и Вашите сътрудници следите вероятно развитието на нещата около ДАБЧ. Смятате ли, че изискванията и условията на конкурса за поста ръководител на тази агенция бяха добре огласени и осигурена ли бе според Вас достатъчна прозрачност на изслушванията?
– Знаете, че като национален омбудсман следя от години въпроса за гарантирането на правата на българите извън страната. Даже една от големите дискусии, които организирах още в началото на мандата ми, бе на тема „Участие в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина”. Затова, въпреки че нямам никакви конкретни правомощия, свързани с контролирането на провеждането на конкурси в държавната администрация, следя какво се случва с този за избиране на ръководител на Държавната агенция за българите в чужбина. Разбира се, ако има нарушения на процедурите, законово регламентираният ред за оспорването им е чрез съда. Надявам се обаче при този конкурс да не се стига дотам, а да бъде избран председател на ДАБЧ, който наистина енергично и в постоянна комуникация със сънародниците ни извън страната да си върши работата и да отговори на изискванията на милионите българи в чужбина, очакващи защита на правата им.
Тъй като няма изричен нормативен регламент, гарантиращ прозрачността на конкурса, мисля, че вицепремиерът Меглена Кунева със заповедта си за публично* изслушване на кандидатите за председател на ДАБЧ донякъде отговори на настояванията на българите от различни страни по света. Комисията, назначена от нея, реши да даде възможност на гражданите да зададат писмено свои въпроси към кандидатите и да коментират концепциите им. Мисля, че можеше да се намери начин хората да го направят в рамките на изслушването – на живо или чрез многобройните средства, които предоставя интернет. Надявам се обаче комисията да зададе всички получени въпроси и гражданите да могат да проследят отговорите след публикуването на стенограмите от изслушването.
– Доволен ли сте от качеството на концепциите на кандидатите за поста председател на ДАБЧ ?
– Не съм аз експертът, който да оценява качеството на концепциите на кандидати. Вие, българите, живеещи извън страната, можете много по-добре от мен да ги оцените. Но за мен е важно, освен концепция, кандидатът, който ще бъде избран за председател, да приема този пост като своя мисия, а не като една държавна работа, защото само така ще може да отговори на очакванията на обществото ни.
– Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) предложиха в комисията, която ще изслушва кандидатите, да бъде предвидено експертното участие на живеещи извън страната българи, както и на специалисти и видни общественици в областта, които не са държавни служители. Мислите ли, че комисия, съставена без гражданско участие, е добро решение в случая, тъй като предложението на ВОС не бе прието? Самият Вие, ако бяхте поканен, бихте ли се съгласил да участвате в тази комисия?
– Мисля, че след масовите протести от последните две години България не е същата – хората показаха, че имаме гражданско общество, което ще следи под лупа действията на политиците и на администрацията, и няма да позволи да бъдат вземани решения, които са против интереса на гражданите. И именно за да не се стига до нови протести, участието на хората в комисии като тази за избор на председател на ДАБЧ само би създало допълнителни гаранции за прозрачност, честност и справедливост на конкурса.
– В Р. Турция живеят около 400 хиляди български граждани, изселили се от България, и техни потомци. Някои от тези емигрирали там български граждани по-късно се установяват да живеят в Германия, Белгия и други европейски страни (по приблизителни сметки те са към 100 хил. души). В Турция, освен това, има и православна българска общност, която наброява около 600 души. Имаме и доста български евреи, арменци, роми и т.н. по света – не трябва ли да има внимание, отделено и на тези общности? Кажете Вашето мнение по отношение на работата с тези над половин милион български изселници, както и на останалите споменати етнически групи.
– Не мисля, че отношението на държавата към българите в чужбина трябва да се определя от етноса на хората. Българската държава трябва да се грижи за поддържането на връзката с всички свои граждани и с потомците на българите, живеещи в чужбина, да им напомня, че не са забравени, и че държи на тяхното участие в живота на страната.
– Разбираме, че нямате законодателна инициатива, но все пак бихме искали да узнаем какво е Вашето мнение като гражданин и национален омбудсман за:
а) Създаването на Обществени съвети на българите в чужбина на ниво консулски окръг;
б) Изборен Национален съвет на българите в чужбина;
в) Многомандатен избирателен район “Чужбина” (изравняване на активното избирателно право);
г) Българите с двойно гражданство да получат право да се кандидатират за депутати в Народното събрание (изравняване на пасивното избирателно право);
д) Въвеждането на гласуване онлайн (и по пощата) за българите зад граница?
– На първите Ви няколко въпроса пак ще кажа, че трябва да отговорите вие – българите, живеещи в чужбина, а мнението ви трябва да бъде чуто от българската държава. Надявам се това да се случи след избора на нов председател на ДАБЧ.
По отношение на необходимостта от регламентиране в Изборния кодекс на отделен многомандатен избирателен район „Чужбина” (може да са и два, три), аз винаги съм казвал, включително и при обсъжданията преди приемането на Изборния кодекс, че без такъв район ние поставяме съгражданите ни зад граница в неравностойно положение спрямо другите българи. За това говоря още от провеждането на онази кръгла маса, за която споменах в началото, но политиците не пожелаха да ме чуят. Безспорно е, че всички вие, които не живеете в България, имате ограничено избирателно право. След въвеждането на опцията за преференциален вот, избирателните права на българите в чужбина станаха още по-ограничени, защото не стига, че и преди не гласуваха за листа, а само за партия, а сега, когато съществува правото на преференция, което те не могат да упражнят, различието още повече се задълбочи.
Многократно съм говорил и за правата на българите с двойно гражданство. От 2011 г. поставям пред политиците въпроса дали не трябва да преосмислим невъзможността на хората с двойно гражданство да се кандидатират за депутати.
Много се надявам, че политическите партии най-накрая ще осъзнаят необходимостта от спешното решаване на тези два въпроса, а и на този за гласуването онлайн, за да покаже държавата ни, че я е грижа за българите в чужбина, и че цени техните знания, опит и умения. Да им покаже, че отдавна не е онази тоталитарна България, за която гражданите, напуснали пределите й, са „невъзвращенци”!
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Бел.ред: Публичното изслушване на кандидатите за председател на ДАБЧ, което обеща вицепремиерът Кунева, се оказа „публичност“ при закрити врата.
.
Право казва Омбудсмана, само че Бог е високо, и Бойко е далеко.