Размисли за един “конкурс” в държавната администрация – за изслушванията за председател на Държавната агенция за българите в чужбина
В края на февруари сме и всички очакват най-сетне да завърши многомесечната сага* около бъдещия преседател на ДАБЧ. Преди повече от месец от Чикаго попитахме:
“Понеже от кабинета на вицепремиера не отговориха в законоустановения срок на писмото от 27 ноември 2014 г. на български граждани в чужбина, редакцията на Eurochicago.com се опита да обобщи всичко в един голям въпрос към г-жа Кунева, а именно:
„Без да бъде комисията подбрана и съставена от подходящи хора; без изслушванията да бъдат проведени прозрачно; и накрая, но не последно по важност, без да е ясно дали в концепциите е залегнал въпросът за компетенциите и правомощията на ДАБЧ – какъв е смисълът от обявените от Вас изслушвания?”
Преди два дни в. „Сега“ съобщи:
“Вицепремиерът Меглена Кунева ще предложи на министър-председателя Бойко Борисов да избере между трима кандидати кой ще оглави Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). И.д. председателят на агенцията Димитър Владимиров, Борис Борисов – юрисконсулт на Фондация ВМРО, и Спас Ташев, бивш зам.- председател на ДАБЧ, са стигнали до финала на конкурса за поста.”
Вчера след гласуването в Народното събрание, в което Патриотичният фронт не подкрепи 16-милиардния заем, поискан от правителството, се чу, че кандидатът на ВМРО е бил зачеркнат от списъка на Бойко Борисов.
Днес пред сградата на Министерски съвет един от кандидатите размаха подписка от българи от чужбина, в която се твърди, че именно той е най-заслужилият (въпреки че комисията не го определя като най-подготвения).
След всичко това, като българин зад граница, който бе сред инициаторите на първото писмо до премиера Борисов и вицепремиера Кунева с предложение за такъв конкурс (писмо, което до днес, 26 февруари, така и не получи отговор); като представител на медия, който се обърна към всички кандидати за поста в ДАБЧ и към много от специалистите в областта, и публикува мненията им; като човек, който загуби почти три месеца в усилията си убеди администрацията да проведе така желания от всички прозрачен конкурс, заявявам:
1) Много достойни кандидати не бяха допуснати на конкурса. Кандидати, каквито имаше от Белгия и от Германия, не бяха допуснати до изслушванията заради ограничението да не се приемат документите онлайн. Те и още няколко читатели писаха до Еврочикаго (вж. линк) и до други медии за тази неравнопоставеност, с която се бяха сблъскали. Учудващо бе, че не само организаторите не им обърнаха внимание, но и изглежда никой от явилите се пред комисията „не видя“ тази несправедливост към българите в чужбина.
2) Мнозина изразиха мнение, че този конкурс г-жа Кунева го стартира само за собствен ПР и за свой човек. Но нещата се развиха по неочакван сценарий и тя, в ролята си на вицепремиер, прехвърли отговорността върху комисията, назначена от нея без ясни правила за взимане на решение.
3) Утре е петък (в България вече – днес) и избраникът най-после ще бъде обявен. За хората, които от близо следяха конкурса, а и за някои от участниците, вече е все едно името, което премиерът ще определи. След така организирания конкурс е ясно, че номинираният няма да заеме тази позиция благодарение на своите достойнства и качества (каквито кандидатите показаха), а поради други причини.
4) Не съм единственият, който очакваше по време на конкурса да има истински дебат за така необходимата реформа на агенцията. Такъв не се състоя. А без дебат и с този си бюджет от около 55 хиляди лв. месечно (който е към 60% от месечния наем на сградата на омбудсмана – вж. линк), ДАБЧ си остава само едно топло място за “наши хора” администратори, които усвояват държавните пари предимно за заплати и се борят с корупционни изкушения в себе си във връзка с издаваните бележки за гражданство (вж. линк).
5) През последните години в Eurochicago.com не можем да си спомним случаи на сътрудничество от страна на ДАБЧ. Нещо повече – ръководителите й обикновено ни затрудняваха и бавеха (вж. линк). Преживяхме без Агенцията тези години. Ще издържим без нея и в бъдеще – в сегашния й вид, тя няма да ни бъде необходима.
Убеден съм, че това виждане споделят хиляди българи по света, които също нямат нужда от подобна държавна агенция.
Обръщам се към премиера:
Ако не може да направите реформа в ДАБЧ, така, че тя да е полезна и на България, и на българите извън нея, то по-добре я закрийте!
Обръщам се към българите в чужбина: Подпишете тази петиция до премиера на Р. България Б. Борисов!
Линк: http://www.peticiq.com/dabch-end
Петицията ще бъде пусната сутринта на 27.02.2015 г. – преди още да са известни резултатите от поредния непрозрачен конкурс в родината ни.
Петър Стаматов
www.Eurochicago.com
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* ДАБЧ е без постоянен председател от оставката на Росен Иванов през 2013 г.
Мария:“ На кого беше нужна тази показна демострация на откритост, ако предварително или в последствие се прави пак онова, срещу което висяхме по площадите и заклеймявахме т.н. задкулисие?“ Съгласен съм напълно! На никого не е нужно, освен на същото това задкулисие, което всъщност май никой не е сменил.
Назначаването на председател на Държавната агенция за българите в чужбина е един от най-сериозните тестове на правителството. Никога досега в нито една държавна агенция не е провеждан конкурс за тази длъжност. Председателят се е назначавал от МС. След назначението на Ива Йорданова и нейната светкавична оставка, нещата се промениха. С напускането си Йорданова изненадващо предложи да се проведе конкурс за тази длъжност и амбициозно изрази увереност, че ще го спечели. Впоследствие разумно се отказа от състезанието. Дали тя изразяваше позицията на правителството или беше негов говорител, или импровизираше, не се разбра, но конкурс се обяви и се проведе. Отделни гласове от България и чужбина също се застъпваха за провеждане на конкурс. Това роди надеждата, че най-после няма да има партизанска битка за поста. Появи се вярата, че шанс ще се даде на качествата, компетентността, идеите за промяна и решителността да бъдат осъществени. Публикуваните концепции, събеседванията и заключението на комисията показаха кои от кандидатите как са се представили. Сред всички изпъкна един с ясна визия за реформа в ДАБЧ, с аргументи защо и как да бъде проведена. Сега вижданията на кандидатите са пред очите на всички. Заключението и недвусмислената оценка на комисията – също. Но министър-председателят не подписва назначението. Защо? Близо до ума е: опитват се да го принудят да назначи този, който се е представил неубедително. Защото в противен случай партията му ще оттегли подкрепата си? Жалко, ако г-н Бойко Борисов се поддаде на този натиск. Жалко не толкова за най-добре представилия се кандидат. Жалко за премиер, който се чувства зависим по този недостоен начин. Но конкурсът беше публичен и това ще бъде публично фиаско. Фиаско не за най-достойния кандидат! А за този, който едва ли ще може да отговори на въпроса: на кого беше нужен конкурсът? Ще възникнат много въпроси: популистко ли беше решението за конкурс или обикновен PR, или пореден лицемерен финт, с който да се хвърли прах в очите? Или просто гавра с българите тук и с българите в чужбина? А дали този прах ще замъгли до такава степен зрението, че няма да се види истината? На кого беше нужна тази показна демострация на откритост, ако предварително или в последствие се прави пак онова, срещу което висяхме по площадите и заклеймявахме т.н. задкулисие? Ако не бъде назначен „отлично” представилия се, какво название ще се измисли за този акт? Точно за това казвам, че назначението на председател на ДАБЧ е тест за политиката на сегашното правителство.
Подкрепям обръщението на „Еврочикаго” към г-н Бойко Борисов: „Ако не може да направите реформа в ДАБЧ, така, че тя да е полезна и на България, и на българите извън нея, то по-добре я закрийте!”
„Много достойни кандидати не бяха допуснати на конкурса. Кандидати, каквито имаше от Белгия и от Германия, не бяха допуснати до изслушванията заради ограничението да не се приемат документите онлайн.“ Кои са достойните? Ако е Венета Маджистрели… моля ви!
Не съм съгласен да се закрива агенцията. За нищожния бюджет тя все пак върши полезни неща. Изпълнява функциите на научен институт за българите в чужбина, защото на практика специалист в тази област няма къде да работи и да се развива освен там. Издават и едно много качествено списание ЕК. Тъкмо покрай сравнението със сградата на омбудсмана, бих се изкушил да попитам, защо пък него да не го закрием? Той справя ли си с очакванията?
Не тиражирайте лъжи, без да сте ги проверили. Как Петър Пунчев си подаде документите? Питайте го – точно онлайн. Престанете да лобирате за човека на Каракачанов.
Доколкото разбирам, и двете останали имена са на персони, които вече са били на най-високата длъжност в ДАБЧ. Ами, че то, ако те можеха нещо да променят, вече да са го направили. Чиновническата логика отново надделя – въпросният конкурс беше само поредното замазване на очите за пред критиките от ЕС. Най-малкото, което ние – „обикновените“ българи – можем обаче да направим да не даваме вид, че номерът им минава и да бъдем активни в отхвърлянето им.