.
Тук слънцето не грее, а изгаря,
и не залязва сигурно с години;
наоколо е само пясък парещ
и тлееща сред огъня пустиня.
И само аз съм пилигрим* отчаян,
в мъртвилото нанякъде запътен,
и този хадж** ми е билет за Рая,
дълбоко в джоба на душата скътан.
А пясъкът през костите се сипе,
с миражи и заблуди другарувам;
отдавна крача бос и нося дрипи,
отдавна не говоря и не чувам…
Зад мен са Назарет и Галилея,
Генисарет е някъде далече,
и слънцето изгаря, а не грее,
и този път през пясъка е вечен.
А той е само мой, не води в храма,
за който всички вярващи разпитват –
Йерусалим е тук, но в него няма
къде да коленича за молитва.
Аз имам свои, не по-малко свети,
места, където да запаля свещи,
и свой кивот с божествени завети,
и своя вяра – чиста и гореща.
Да, аз съм само пилигрим окаян
в пустинята на своите надежди,
и този път – миражен и нетраен –
към моя тиха святост ме отвежда.
Пътувам сам и като тайна пазя
олтарите за моите литании;
за нищо на света не бих ви казал
къде е моят храм за покаяние.
Но крачейки през пустошта безока,
пресичам дири, в пясъка вдълбани,
кръстосани на хиляди посоки,
на хиляди посоки разпиляни;
и знам – през тази пустош крачи всеки
към своите олтари под небето,
и всеки има своята пътека,
и само слънцето за всички свети;
и знам – поемат в път към Галилея
облечените в дрипи пилигрими,
но всеки свой олтар открива в нея
и друга, своя Галилея, има;
и всяка обща святост е заблуда,
и свое свято място има всеки.
Аз крача сам. Но като малко чудо
край мен минават вашите пътеки.
.
Валентин Чернев
.
–––––––––––––––––––––––––––––––
* Пилигрим (итал. pellegrino, от лат. peregrinus – чуждоземец) – странстващ богомолец, поклонник в Светите места
** Хадж – поклонение в Светите места, хаджилък
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Валентин Чернев (с литературен псевдоним Severianin) е на 68 години. Живее в Силистра. Има написани над 2500 стихотворения, събрани до момента в 25 книги. Сред тях са „Хлябът“ /1983/; „Небесни мотиви“ /2002/; „Римувани акварели“, „Еретични олтари“ /2003/; „Лекомислени строфи“, „Ръкавици за Венера Милоска“ /2004/; „Самотникът с душа на птица“, „Див пелин“ /2006/, „Нашепнато“, „Изречени мълчания“ /2007/; “Ritardando, ritenuto”, „Монолог за двама“ /2008/; „Песни от здрача“, „Гняв“ /2009/; „Сънувах, че живея“ /2010/; „Далечно плаване“, „Да нахраниш душата си“/2012/ и др.
Не продава книгите си, подарява ги. Казва, че не търси задължително одобрение и сам си е най-строгият критик. Още творби на Валентин Чернев могат да бъдат прочетени в сайта „Откровения“.
Браво на Валентин Чернев!
Истински, оригинален, талантлив, непостижим.
С такъв поет България може да се покаже не само в Чикаго, а навсякъде по света. Сигурно парижките символисти биха му и те завидели, каму ли силистренци и други като тях.
Нека да ни е жив и здрав и да ни радва с още поезия!