В България живее едно изгубено поколение. Хора, чиито мечти са толкова меркантилни, че в най-добрия случай ги обричат на съдбата на вечно незадоволени консуматори
Николай Киров, Webcafe.bg
Те не правят нищо, не учат, не работят, дори не мързелуват. Младежи, чиито живот е напълно изпразнен от съдържание и цели. Вегетиращо поколение, чиято бъдеща реализация варира от продавачка в магазин, мечтаеща за дрехи на Армани, до общ работник, който иска да кара последния модел Ауди.
Повечето от тях живеят при родителите си. Мнозинството искат да емигрират. Някои дори са се пробвали, но опитът им да спечелят пари като общи работници в чужбина е завършил с разочарование.
Това поколение от хора под 30-годишна възраст е бъдещето на съвременна България.
Никой не знае с точност техния брой. По данни на институт „Отворено общество“, близо 30% от младежите на възраст между 16 и 29 години нито учат, нито работят. Според изследване на Министерството на младежта и спорта обаче, това важи за 67% от хората във възрастовата група 15-29 години. А в ефира на Нова телевизия икономистът Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч“ коментира, че „в България заетостта във възрастовата група между 15 и 24 години е около 23%, тоест малко под една четвърт от младежите на тази възраст работят“.
Всяка от тези цифри отрежда на страната незавидното първо място в Европейския съюз по дял на нищонеправещите млади хора.
По-голямата част от тези младежи живеят в малките градове и селата. Те са напълно инертни в обществото. Повечето от тях нямат никакъв интерес към политиката и изборите в България.
Изключение правят симпатизантите на ДПС, много от които са икономически пасивни, но политически активни.
Според проучване на Европейската комисия, повече от половината от младите хора до 29 годишна възраст в България живеят при родителите си.
Тези заключения се потвърждават и от проучването, поръчано от Министерството на младежта и спорта.
Икономическите последствия от това явление са многобройни.
Тези млади хора по никакъв начин не допринасят за развитието на икономиката и увеличаването на националното богатство. Нещо повече, няма изгледи и в бъдеще техният принос да стане съществен за развитието на България.
Те са като търтеи, които теглят цялото общество надолу.
Те нямат спестявания и не правят такива. А това означава, че когато остареят, грижата за тях ще легне на социалните системи, т.е. на плещите на работещото малцинство.
Бедните млади безработни не участват не само на пазара на труда. Феноменът на тяхното съществуване води до ограничено търсене на имоти, до свито вътрешно потребление и до по-ниска раждаемост, като изключим ромския етнос.
А в търсене на доходи тези младежи лесно стават жертви на организираната престъпност, продавайки труда, телата или гласовете си.
Какви са причините за формиране на това изгубено поколение, чието съществуване обрича на провал бъдещето на България?
Най-лесно е да обвиним манталитета, липсата на добро възпитание, културните влияния или циганите, тъй като феноменът на вегетиращите младежи засяга широко ромския етнос.
И ще сгрешим. Виновна е бедността.
Подобен феномен, наречен „поколение бумеранг“, беше идентифициран в САЩ, по време на Голямата рецесия през 2007-2010 година.
Проблемът стана изключително сериозен и в ЕС след финансовата криза. А в България, като най-бедната страна-членка на съюза, младежката безработица има най-негативни измерения.
Истината е, че икономиката не успява да създава достатъчно работни места, за да могат завършващите образованието си младежи да си намерят работа.
Това принуждава много млади хора да не се трудят по специалността, за която са учили. В резултат голяма част от висшистите заемат позиции за хора със средно образование, а тези със средно се наемат като общи работници. За по-ниско образованите просто няма работа.
Емиграцията също не е решение, тъй като страните от Европейския съюз изпитват в по-малка или по-голяма степен същите проблеми.
За да си намериш дори зле платена работа на Запад трябва да имаш добри познати или умения, най-малкото от които е владеене на чужд език.
А в ЕС за работните места, неизискващи квалификация, се борят не само българи, но и други източноевропейци, както и граждани от бившите европейски колонии.
На пръв поглед инвестицията в по-висока квалификация и образование в България не изглежда голяма. Но за тези млади хора тя е огромна. Те не получават заплати, а доходите на техните семейства в повечето случаи едва стигат за покриване на първичните нужди, като храна и отопление.
На този фон образованието е лукс.
Как България може да се справи с този проблем?
С реформи и по-бърз икономически растеж. Колкото по-гъвкав е пазарът на труда и колкото повече нови работни места създава икономиката, толкова по-малко ще се отлага постъпването на младите хора на първата им работа.
Лъчезар Богданов отчита, че докато делът на заетостта сред младежите в Европа е средно около 35%, то в някои северни или северозападни страни е около 50%.
„Тайната е, че има огромен пазар, който е подходящ и адаптиран за младите хора. В Холандия 50% от младежите работят почасово“.
Холандците не са по-трудолюбиви от останалите европейци. Просто държавата е създала пазар на труда, който позволява наемане на повече млади хора, макар и при по-малка социална сигурност. А възможността да се трудят и да работят едновременно им дава по-добри перспективи за бъдещето, тяхното и на страната като цяло.
В най-северните членки на ЕС по-малко от 5% от хората на възраст до 29 години живеят при родителите си.
И за да е ясно, че не става въпрос за някакъв национален феномен, в България между 2003 и 2007 година делът на младежите, които се страхуват или нямат възможност да напуснат семейното огнище, пада за първи път в новата история на страната под 50%.
През тези години българската икономика, преките инвестиции и заетостта бележеха бърз растеж.
За периода брутният вътрешен продукт на страната почти се удвои. През 2008 година заетостта надхвърли 50%, като броят на заетите лица достигна рекордните 3,36 млн. души, по данни на НСИ. Безработицата пък падна до 5,6%, като делът на безработните младежи на възраст от 15 до 24 г. намаля до 12.7% спрямо близо 30% в края на 2013 година.
Тук трябва да е ясно, че НСИ не отчита като безработни хората, които не участват на пазара на труда.
Но от данните е видно, че през 2008 година, при растяща заетост, броят на нищоправещите млади хора в България е бил в пъти по-малък.
Субсидираната заетост не е решение на проблема с изгубеното поколение.
Според анализ на Института за пазарна икономика създаването на 100 работни места в публичния сектор означава средно 20 безработни и унищожаването на около 70 бъдещи работни позиции в частния сектор.
Нищоправещите младежи се нуждаят от перспективи и възможности за развитие, а при спряла икономика няма как да получат нито едното, нито другото.
Колкото и тривиално да звучи: единственият път за спасение на изгубеното поколение българи са реформи.
Реформи в образованието, пазара на труда и дори в съдебната система, тъй като липсата на ефективно правораздаване в страната е основна пречка за инвестициите в икономиката.
