„Полегнала е Тодора” е известна българска фолклорна песен, обработена от Филип Кутев за изпълнение от многогласен женски хор. Тя е една от най-популярните ни народни песни по света, благодарение на „Мистерията на българските гласове”. След дългото, сладкогласно и приспивно редене на словата от песента идва и традиционният завършек. Либето събужда момата с „пъстра китка, а на китка златен пръстен”. Култова остана и репликата на известната преди радиоводеща Божана Димитрова: „И за тези, които я пожелаха – „Полегнала е Тодора”!
Така е и с момата Темида. Но тя не поляга на кого да е! От дълбокия й сън може да я събуди само кесийка, в която приятно подрънкват драгоценности, за да полегне на знатен, че и „златен” юнак. Така е и с цялата или почти ни дремлива държавна администрация, ослушваща се за приятно шумолещи банкноти, за да излезе от летаргията си. Докато, възпятата от народа ни Тодора полягва само на „първо либе”, развратната ни Темида, като опитна, професионална проститутка, се наглася според вкусовете на клиентите. Небезмъзмездно задоволява вагинално, орално, анално и най-паче материално, придирчивата си властова и олигархична клиентела. Още от времето на „развития социализъм” съдебната система доста се феминизирана, но не това е лошото, а че в нея се подвизават не малко подобия на мъже, заразени от алчно, сексуално и материално щение, на фона на което магистралните труженички са „дребни дечица“. Съдебната система традиционно обслужва властта, без оглед на партийната й оцветеност, защото зад партийното шарено оперение често се крият едни и същи стари муцуни.
От месеци се точи поредният скандал в „бардака”, наречен съдебна система. Отначало със съдия Ченалова за подозрения в пристрастност и корупция при решаване на важни дела, водещи до кражба на бизнеси. А сега и с посестримата й Владимира Янева, разрешила на практика безсрочно подслушване, но не на лица, а на държавни системи. Както казват руснаците: „Она опуталась”(„Тя се обърка“). „Опуталата” се Владимира придоби висок ранг в йерархията (неслучайно й го дадоха) и като такава не би следвало да допуска грешки. Но май тя по-скоро се „опути”, защото настъпи котето по опашката, щом и нашето „Слънчице” – премиера ББ се провикна възмутен, че след като на дон Цеци дават 4 години, то „тези заслужават затвор по 400 години, всички по веригата”. Е, малко е прекалил всенародния любимец. На народеца ни ще са му достатъчни и по четири годинки, но с лишаването от право за заемане на длъжност и пълна конфискация на имуществата им. Може би именно тогава и останалите от „недосегаемите” ще се кротнат.
Въпреки всички европейски доклади и сочени назидателно вопиющи провали, и пред надвисналата опасност от реорганизация, обитателите на кривосъдния бардак са се сплотили, солидаризирали и застанали пред амбразурата в негова защита, защото повечето са оплетени, включително с клиентелата си, в сложни интереси и обвързаности. Именно затова тази система следва да има някакъв контрол за дейността си, реален, а не имитиран. Независимостта на съдебната система не е самоцел, която да се използва за безнаказаност от страна на онези, които би трябвало да са най-верните стожери на правото и справедливостта. Когато правото се превръща в криво и да няма как да се възстанови нарушеният обществен интерес и баланс, да се направят, ако трябва, и промени в конституцията. Съдиите да бъдат независими и с професионален имунитет при вземане на решения и налагане на присъди по делата, според закона, но подотчетни за резултатите от работата си, а извън служебните си пълномощия да бъдат редови граждани, като всички останали.
Може някой да ме репликира, че некомпетентно и профански коментирам толкова „деликатна” и високо професионална дейност. Но все пак 32 години съм бил служител на полицията именно в сферата на разскриваемоста на икономическата и криминална престъпност. Десетилетия съм работил заедно със следователи и прокурори, ръководил съм служители с дознателски функции и съм изпълнявал такива, преди да се превърна в обикновен български пенсионер. Многократно по служебна необходимост съм ползвал резултати от СРС (специални разузнавателни средства) при разследване на тежки престъпления. По някаква ирония, имам и близък роднина юрист с над 40 години стаж като прокурор, включително районен и окръжен ръководител. Така че имам и аз някакъв по-специфичен опит от тази система, за чието задкулисие иначе знаят вече и децата. И тук разбира се не става дума за това, че всеки втори опандизен обикновено твърди, че е невинен и неоснователно осъден. А за това, че осъдените са предимно „кокошкари”.
Както почти навсякъде по света, големите риби късат мрежата и с гмурват в дълбокото, където практически са недосегаеми. Да не говорим и колко рехава е правораздавателната мрежа, с умишлено оставени огромни дупки. А за да се възцари истинска държавност е необходимо пълно разчистване на авгиевите обори в тази жизнено важна за общественото здраве система. Защото без нейното правилното функциониране няма как да започне възраждане на отъркаляната в пепелището на корупция, партийни и всякакви други зависимости държава.
Светослав Атаджанов
