По цял свят в празничните дни българите се стремят да върнат къс от родното и така да съпреживеят радостта – да не им е емигрантско, а да им е свое. Щастливи сме, че от няколко години в Лондон има Български културен институт с особено богата програма. Гостуват ни често изтъкнати български творци и това е повод да се срещаме на живо с духа и таланта на България. Особено важно е, когато и нашите ученици стават участници в тези празници на красотата.
Признателни сме на Светла Дионисиева, директор на Българския културен институт в Лондон, която и тази Коледа дари на българските деца в Лондон прекрасната възможност да видят кукления спектакъл на Теди Москов и Симон Еди Шварц „Някои го могат, други – не”. Каква невероятно красива история:
„Много отдавна е. Първата Мисличка за летене иска да хрумне на някого. Първите й опити са неуспешни. Жабата, Кравата и всички други животни без крила не успяват. Птиците имат крила, но не искат. Единствен щъркелът Щърбан пуска Мисличката в главата си. Следват Бухалката и малкото Свраче. Накрая всички птици политат и запяват.
А къде е Мисличката за летене? Вече никой не знае, но е добре да си има човек Мисличка за летене. Дори и да не може да лети. Може да си сънува, че лети, да си мечтае, че лети… Пък и кой знае, кой какво може…”
Прекрасен миг за деца и възрастни, експлозия от талант, смях и размисъл, ни подариха актьорите от Столичния куклен театър!
И както винаги – добрите съвпадения в живота се случват при добри намерения. С нашите ученици от Българското училище към Посолството в Лондон тази година учим с огромно желание песента на Поли Генова „На инат”. А Поли (как да не я наричаме така, когато тя и на ръст, и на излъчване носи слънчевост и искреност, присъща на децата ни) участваше в кукления спектакъл и много от възпитаниците ни мечтаеха да я видят на живо. Гледай ти, късмет!
Огромното удоволствие от спектакъла „дишаше” през цялото време в залата на Българското посолство (вж. снимките, направени от видния български журналист и дядо на наши ученици – г-н Иван Салабашев – б.а.).
И след последните аплодисменти за актьорите децата ни се накачиха по сцената, за да се срещнат със своята любимка – Поли Генова. С огромна радост запяхме с нея тази толкова хубава и нелесна песен „На инат”. Още четем текста й, защото думите не са лесни, но са толкова значими:
Но знам, ще намеря сила в мен
И небето да достигна –
На инат, на инат…
О, да, знам силата ще бъде с мен
Колко мога да постигна!
Колко мога да постигна!
Вижте ни и чуйте:
.
За 24 май, когато ще е тържеството на нашето училище в сърцето на Лондон, обещаваме да знаем думите наизуст и така силно се надяваме, че Поли ще може да дойде и да празнуваме заедно Деня на българската просвета и култура. Дано, дано, дано! Както пее в чудесната си песен Богдана Карадочева:
„Дано, дано, дано,
до всяко добро същество,
застане поне още едно.
Тогава, тогава,
предвиждам такъв живот,
че само си викам: Дано, дано, дано!”
Призвани сме да мислим за добрите същества – нашите деца. И всяка подарена им радост, свързана с Българското, ги прави оптимисти. Младостта има нужда от това. И вярвам, че стотиците вече български училища в чужбина са хранилници на българското Добро!
Благодарим на хората, които позволяват на децата да се докоснат със сърцата си до Духа.
Снежина Мечева,
директор на Българското училище към Посолството в Лондон, говорител на АБУЧ
Снимки: Иван Салабашев
