Борис Петков, Svobodnoslovo.eu
В Румъния всеки журналист или медия, които направят разследване за корупция и злоупотреби получават 2% от злоупотребените пари. Създаден е и Специален фонд за разследваща журналистика. Голяма част от румънските прокурори са млади хора със заплати от по няколко хиляди евро и мотивирани да преследват и улавят престъпници.
Резултатът е над 20 депутати, десетина министри, висши чиновници, кметове и олигарси в съда и затвора. Това стана ясно по време на посещението на президента Росен Плевнелиев в Букурещ. Плевнелиев призна, че изоставаме от Румъния. Но не каза с колко.
Плевнелиев изрече това, което всички знаем отдавна. Държавните ни мъже това умеят най-много – да повтарят баналности с вид на откриватели.
„Моделът започна трудно. Започна с няколко присъди, които всички определяха като лична вендета на президента Бъсеску. Осъдените в Румъния са от целия политически спектър. Стигна се до едно прочистване на цялата политическа класа“. Това е коментарът на Стилиян Деянов, журналист на свободна практика в Букурещ, който от години следи събитията в северната ни съседка.
Не станахме Швейцария на Балканите, както ни баламосваха преди 25 години. Не станахме и Израел – идея от средата на 90-те. Вече не сме в пакет и с Румъния, защото тя дръпна напред, а ние останахме на дъното.
Защо?
В САЩ още във времената на Дивия запад са се плащали премии на всеки, който залови или утрепе търсен от закона бандит. Така се „раждат“ „ловци на глави“. Макар да няма статистика за ползите и вредите, историята е категорична, че резултатите са добри. И поучителни – виж филма „Джанго без окови“ на Тарантино.
През 70-те години на миналия век пак в САЩ е приет закон, известен като РИКО – бой по мафията и „белите якички“. Един от бащите на този закон е легендата на ФБР Джон Едгар Хувър – управлявал Бюрото над 40 години. Само за месец, поощрени с награди бдителни граждани и медиите съобщили за стотици престъпници и случаи на корупция. Арестуван били над 60 издирвани от години мафиоти, над 30 от тях след половин година вече са в затвора. Между тях политици, ченгета и магистрати. За договорка с адвокати прокурор е осъден на 12 години ефективно. Хората си получават премиите, а имената им са запазени в тайна. Не е известен нито един случай от ФБР, полицията и прокуратурата да са изтекли данни за сътрудничили граждани.
У нас награди също са давани, но за сведения много близки до предателството. По време на турското робство бедни, уплашени, прости или верни на властта нашенци са издавали комити, хайдути и революционери за златни алтъни. Понякога и за едно потупване по рамото. Дори за нищо.
Партизани и ятаци са предавани през 40-те години на миналия век, за премии от 60 000 до 150 000 лв. на онези пари. Полицейският шеф Никола Гешев създал цял указател с такива предатели, между тях и от редиците на самите революционери… Давал им и пари.
След деветосептемврийската революция/преврат една част от българите предава друга част от българите. Вторите попадат в затвори и лагери, а първите стават професионални доносници, издигат се в службата и партията, получават ордени и медали.
Повдигам въпроса за наградите, защото в бедняшко еврогето като България той е актуален. За пари много нашенци ще извършат чудеса от храброст. Ще извадят такива документи и доказателства за корупция, каквито прокуратурата ни и службите ни не са и сънували. Или крият прилежно. Ще има и фалшиви сигнали, то се знае, но повече ще са истинските разкрития. Ще лъснат десетки политици и магистрати. Защото на хората им писна да ги правят на маймуни.
„Мамалигарите“, както някои българи наричат иронично румънците, са добър повод да си сверим часовника и да видим, че той отдавна е спрял. Нашето нежелание и негодност за промени и борба са пословични. Държим се като покосени от кататонен ступор (елемент на шизофренията), изразяващ се в усилена, безсмислена и хаотична двигателна активност. Браунови частици, блъскащи се безцелно в историческото си и географско пространство.
Забравили сте, но ще ви припомня някои идеи, с които ГЕРБ печелеше народна любов по време на първото си управление. През декември 2009 г. кабинетът „Борисов“ обяви, че ще има нов закон – за отнемане на незаконно имущество. Някои го нарекоха българският РИКО. В него ключовата дума бе „конфискация“, а самият проект бе определян като „решаваща крачка“ в борбата с корупцията и сивата икономика.
Борисов обеща да бъдат ударени забогателите незаконно. Народецът се зарадва, но нищо не стана.
Същата яловост сполетя и вертолетните акции, които ни показаха дворците на богатите. Причината бе, че същите богати се договориха с когото трябва от управлението и едни хора рязко забогатяха, а други обедняха още повече. Сред приказно забогателите са премиери, министри, висши прокурори и съдии, по-малко висши – също, висши ченгета, продажни политици, водачи на „протестиращи“ и „контрапротестиращи“, обикновени айдуци.
Борбата срещу корупцията, мафията и престъпността по селата у нас наподобява турски сериал: говори се това, което масовката иска да чуе, а в действителност се върши съвсем друго. Както казва един познат: преди поне плащаха за идеологическа диверсия и пропаганда, а сега печелят о тях. Щото се отличаваме с гламавост.
Но да се върнем към румънците. Една моя позната, напорист ветеринарен специалист, замина да работи и защитава научни степени в Букурещ. Защото тук мафията (има такава и във ветеринарията) два пъти опожари кабинета й, а полицията не си мръдна пръста. Знаели кой и защо пали, но нищо не можели да направят. Та тя ми разказа, че е изумена от румънците, които спели не повече от 6 часа, ставали в тъмни зори, глътвали кафето с дежурната цигара и хуквали на работа. Бачкали като луди и вярвали, че само така ще се оправят. Реформите в правосъдието били част от целия този устрем на нацията (мамалигарската, според нас…).
Най-страшното е, че повечето българи все още не осъзнават, че ако се осъществят реформите в правосъдието, ако се изхвърлят и разследват както трябва поне 300 корумпирани магистрати по върховете на системата, и на тяхно място застанат нови и неомърсени юристи – нещата ще се променят. Във всичко.
Ще трябва да се освети и собствеността на медиите, както и тяхното финансиране. Там не са просто гнили ябълки, а смрад. Правителството понечи да направи нещо в тази посока, но издания от кръга Кой му скочиха и то веднага вдигна белия байрак.
Очевидно в управлението и опозицията никой няма намерение нещо да реформира, ще трябва да се справим сами. Разберете го най-сетне! Трябва да спретнем нещо радикално, което боли, свързано е с кървене, предполага жертви и репресии. Но дава самочувствие, че сме взели съдбата в ръцете си. Крадливата пасмина от модела #Кой (политици, министри, магистрати, висши ченгета, тайни служби, мафиотски медии и бандити) няма да се даде лесно. Ще заплашва, подкупва, шантажира и убива. Но останем ли пасивни – подписваме смъртната си присъда. На децата и внуците си също.
Затова предлагам да нападнем.
