Тия дни нещо се бях затъжил за Симеончо Дянков. Къде ли е бившият финансов министър от първото Бойково правителство? Какви ли ги върши този майстор на постната пица?
За последно бях прочел, че са го приютили в руската Външнотърговска банка. Има нещо странно в това, че тази руска банка дава покрив на втори български министър на финансите. Преди „хер Флик” в нея пусна спасителна котва и Милен Велчев от глутницата на Сакскобурготски. Миленчо и Симеончо ни ги представяха като поклонници на зеления американски гущер, но се оказа, че са рубладжии по душа. Няма лошо…
Щракам си с копчетата на дистанционното за телевизора и ето ти го Монката – пресен, топъл и сочен. Интервю дава човекът: „Никога не съм харесвал комунисти”. Тъкмо се зачудих защо са тия откровения относно сексуалната му ориентация – и той се дообясни – затова приел да се ожени за Бойко Борисов и ГЕРБ, нищо че самият Боко е известен с това, че е предпочел да си остане член на Българската комунистическа партия, загърбвайки всевъзможни други съблазни. „Аз предложих за министри Росен Плевнелиев и Трайчо Трайков” – продължи изповедта си „постната пица”. А пък Владислав Горанов бил неговият любим заместник. Ако някой не се досеща кой е този Владислав Горанов – това е сегашният ни финансист №1.
Лаконичният Дянков ме хвърли в размисъл. Що за модел трябва да си ти самият, за да препоръчаш ирландската пастирка? А любимецът му Горанов, без да казвам, че е обратен, стряска с напълно противоположни на своя гуру финансови похвати. Докато Монката стягаше коланите на народа до пречупване на гръбначния стълб и се хвалеше, че не увеличава задлъжнялостта на България, Владиславчо го удари през просото. През декември 2014 г. ни набута с 4,5 милиарда. Сториха му се недостатъчно и сега ще ни наведе с още 16 милиарда лева външен дълг. Единственото оправдание за подобна разсипия е милиардите изобщо да не стигнат до народа, който ще продължи да мизерува и гладува. Парите се взимат, за да се задоволят апетитите на Шайката. Има твърде много ненаситни политици, магистрати, олигарси и местни феодали от всякакъв калибър, обединени под абревиатурата ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Те трябва да продължат да крадат, а вътре в България вече всичко е опоскано. Кой ще връща тези 20,5 милиарда е ясно – бедните и страхливи жертви на 25-годишния геноцид в България и техните потомци.
„НАП се ползва като инструмент за натиск, а Краси Стефанов не успя да се справи с тази практика” – Дянков не спираше с признанията. Това, че бирниците работят като бухалки, е публична „тайна”, но да не си помислите, че във втората част на изказването се отправя някаква критика към бившия шеф на НАП? Напротив – похвален е, че успешно не е успял да прекрати поръчковите ревизии. За награда Красимир Стефанов го направиха депутат от ГЕРБ. Който е послушен, получава подаръци – така става в живота. Харесва ми честното и прямо поведение на Симеончо Дянков. И още повече ме радва неподправената природна искреност на неговия възлюбен Бойко Борисов: „Искам си ги тия 16 милиарда, искам ги. Ако не ми ги дадете да си ги харча, ще подам оставка” – разбушува се великият обещавач на справедливост, смръщи вежди, сбърчи джуки и се врътна. В главата му трескаво се блъскаха сметките: „Малко за Гоце, за Валерко, за Раданчо, за останалите чакали също трябва да се отдели по нещичко, да не врякат много-много. Ебаси хиените алчни. А бе… що не ви… мамицата ви мръсна. Да не забравя и моите малоумници, да им го набутам в човките… Ох, че то за мен почти нищо не остава, а и Вальо, Цеко и тия другите, дето ми се правят на приятели – и те чакат. Няма какво да го мисля – 8 млрд. за мен, не, 10 за мен. Ще им хвърля 6 млрд – да се оправят. Ебаси държавата!“.
Ивайло Зартов,
19 февруари 2015 г.
