Материал на Калоян Атанасов и в. „Банкер“, който за малко да пропуснем да забележим, залисани около сагата около избирането на председател на ДАБЧ (линк).
.
България се подготвя да раздава гражданство при изключително либерален режим. Това ще бъде узаконено с поправки в Закона за българите, живеещи извън страната, които бяха внесени от депутати на ГЕРБ, Патриотичния фронт, Реформаторския блок, АБВ и БДЦ. Ако текстовете бъдат приети от парламента, занапред всеки желаещ да вземе наш паспорт, ще трябва само да докаже, че има поне един близък роднина от български произход. Понятието „близък роднина“ е разширено до шесто коляно по съребрена линия. Към бащите, майките и бабите се прибавят синове, внуци и братя, та чак и далечни братовчеди, лели и племенници. Досега се признаваше роднинство само по възходяща линия.
За нови граждани на републиката ще бъдат приемани и хората, които владеят говоримо български език или някой от диалектите му. Освен това български произход ще може да се доказва и с документи, издадени от наш или чуждестранен държавен орган, от официално признатите организации на сънародниците ни, живеещи в чужбина, или от Българската православна църква. И ако това не е достатъчно, за удостоверение ще може да се кандидатства и с писмена декларация по смисъла на чл. 39, ал.1 във връзка с чл. 43 от Административно-процесуалния кодекс. Наказания за попълване на неверни данни обаче не са заложени. Така на практика, ако някой бъде хванат да мами, ще загуби само въпросното удостоверение за произход, което по принцип гарантира бърза процедура за вземане на гражданство.
Вносителите на законовите промени се мотивират с демографската криза, която се очаква
да стопи нацията ни до 5.39 млн. души
през 2050 година. Посочва се, че се цели създаването на гъвкава и ефективна система за защита на правата и интересите на българите, живеещи извън пределите на държавата. Ще се синхронизира и законодателството ни с нормативите в други държави членки на Евросъюза като Полша, Унгария и Румъния.
От една страна, развързването на режима за гражданство е наложително, дори закъсняло действие. Спокойно можем да прогнозираме, че от тези 5 млн. и малко българи през 2050-а минимум 3 млн. ще са пенсионери и от малцинствените групи, които и тогава в преобладаващата си част ще разчитат на помощи. Ето защо: ако не се вземат мерки отдалеч, ни очакват невиждан икономически крах и срив на пенсионната, здравноосигурителната и социалната системи. В същото време дори широко отворената врата не разрешава проблемите. Държавната агенция за българите в чужбина, от която основно зависи издаването на документи за български произход, досега функционира предимно за да обслужва користните интереси на ръководителите си. А политиците „помагат“ с наложената безумна бюрократщина. Около 2 млн. етнически българи от диаспората в Бесарабия, Крим и Таврия, запазили езика и традициите си, от години напразно настояват държавата законно да ги признае. Преди известно време лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов алармира, че преписките на над 10 000 българи от Македония, Западните покрайнини и Молдова са спрени, след като Министерството на правосъдието искало от кандидатите „невъзможни за представяне“ документи за произход да бъдат извадени в срок от две седмици. Няма никаква политика и по отношение на около половин милион българи и техните наследници, които с „възродителния процес“ бяха изгонени в Турция, а впоследствие много от тях емигрираха в Западна Европа.
На втори план, по-либералният режим
създава идеално поле за корупция
в огромни мащаби. Да припомним, че преди година в Държавната агенция за българите в чужбина се разгоря подобен скандал. От резолюция на Върховната административна прокуратура стана ясно, че агенцията е съдействала на стотици чужденци, предимно араби и албанци, да получат напълно незаконно българско гражданство. Прокуратурата провери 810 преписки на чужденци за периода 2011-2013-а, избрани на случаен принцип, и за 717 от тях бе установено, че влизат в пряко нарушение на закона. Вместо да прилагат нормативите, чиновниците издавали удостоверения за български произход на базата на четири книги: „Не заблудата, а лъжата за гагаузите“ от Емил Боев, „Майка България и нейните чеда“ от Йордан Колев, „Българите в Албания и Косово“ и „Българите от Голо бърдо, Албания“. Експертите на агенцията самоволно добавяли мними организации на българи, живеещи в чужбина към списъците си, а в същото време нашенци с изрядни документи били пренебрегвани. „Дойче Веле“ даже разкри, че цената на удостоверение за произход, издавано от държавния орган, е 1000 евро, което, естествено, бе официално отречено. Директорът на агенцията Йордан Янев логично бе уволнен, но заместничката му Ива Йорданова също престоя само няколко дни на тази длъжност. Тя е известна с връзката си с лидера на СДС Божидар Лукарски, а преди това беше в екипа на „Движение България на гражданите“ на Меглена Кунева. След като и Йорданова си тръгна, „за горещото място“ бе обявен „публичен“ конкурс, който тече сега. Но според представителя на Обществения съвет на българите във Франция Стефан Манов се очертава това да е
поредният нагласен конкурс
с предизвестен победител.
„Публичността се изразява в публикуване на стенограма от изслушването на кандидатите. Вярно е, че концепциите им бяха качени на сайта на агенцията, но например техните биографии не са изнесени. Не е известен съставът на комисията, не са поканени и български общественици, интелектуалци и журналисти с поглед в темата. Знам името на победителя. Готви се парлама на конкурс, за да бъде разпределен един пост за коалиционен партньор. Той ще бъде даден на член на Патриотичния фронт – и по-конкретно на ВМРО“, каза Манов. С писма до Бойко Борисов и Меглена Кунева още 19 временни обществени съвети на български общности от Европа, САЩ, Канада и Австралия изразиха резервите си, че вотът ще бъде прозрачен.
Дори да се абстрахираме от този казус, според авторитетния учен доц. д-р Анна Кръстева има друг проблем – нито една от кандидатурите не е достатъчно силна. „Концепциите се разгръщат в пъстра гама: на моменти докосват аматьорската наивност с твърдения, че българите в чужбина са няколко милиона, други са напълно в стилистиката „дървен език“, някои са в любимия на родните институции жанр – дайте ми пари и кадри, а пък после ще говорим за политики. Тук-таме има артикулация на цели и политики, срещаме и интересни идеи (например онлайн обучението на деца и възрастни), но без специфика, която да ги уплътни с иновативно съдържание. Като цяло не виждам свежест, идеи, хъс, визия и воля за промяна“, казва Кръстева. По думите й най-голямо впечатление прави липсата на критичност, няма анализ на слабостите, нито ясни идеи как те да бъдат преодолени. „Известната на всеки българин в родината и по света корупция при издаването на удостоверения за български произход не е заклеймена, липсва в повечето концепции, някъде се споменава нетолкова като практика, колкото като корупционен риск. Ясно е, че повечето кандидати нямат воля да се преборят с нея и затова не я приоритизират. Концепциите оставят впечатление, че бъдещото управление ще бъде повече от същото“, изтъква Кръстева.
В същия дух е и коментарът на Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център „Босилеград“. Той смята, че това са концепции на статуквото, на зазубрените клишета, на копипейста и живуркането на жълтите павета. „Проблемите на българите зад граница не могат да се решат от политиката, която непрекъснато произвежда нови българи в чужбина, вместо да ги привлича обратно. Колкото и парадоксално да звучи, в този си вид държавната агенция по-скоро отблъсква българите зад граница от намерението им да се завърнат и интегрират в обществото. Вместо да си сътрудничи и координира държавните институции като министерствата на правосъдието, на образованието, на културата, президентската институция и други, имащи отношение към „чужденците“, тя все повече се конфронтира и разминава с тях“, твърди Николов. Така че иде реч за необходимостта от промяна в цялостната държавна политика в тази сфера, а не за заиграване с параграфи и алинеи.
