Иван Николов*, БГНЕС
България най-напред трябва да се освободи от ролята на малката сестричка, която трепери с нищо да не наруши сръбско-българските отношения.
Тази плаха и внимателна българска политика към Югославия, и сега към Сърбия, се оказа пагубна за нас. Само от 1962 г. до 2011 г. броят на българите в Сърбия е спаднал от 62 000 на 18 500 и това красноречиво говори за положението на българското малцинство.
Общините, в които живеят българите, са сред икономически най-изостаналите в Сърбия, да не споменавам останалите показателите в областта на правата на човека, образованието, вероизповеданието, културното наследство, свободата на медиите и пр.
За първи път от Освобождението насам България се намира в много по-изгодна външно-политическа позиция, от която спокойно може да поиска Сърбия да промени поведението си към българското малцинство, съгласно европейските изисквания за членство в ЕС. Това не е никакъв ултиматум, просто това в момента работи за сръбските национални интереси и членството в ЕС, за сръбско-българските отношения и преди всичко за самите нас.
Ние вече сме се срещали с президента Плевнелиев, обсъждали сме положението на малцинството, доставили сме конкретни документи с искания и очакваме той просто да ги сложи на масата пред президента Томислав Николич, и да ги защити. Имам предвид Платформата за защита на правата на българското национално малцинство в Сърбия, която 15 неправителствени организации, български малцинствени партии и Националният съвет на българското малцинство подписахме на 15 юли 2013 г. в Ниш.
Там нещата са казани по един изключително цивилизован и добронамерен начин и за това, което искаме от Сърбия, и за това, което искаме от България, и за това, което искаме от международната общност.
Да, ние сме сериозно загрижени от влошаващото се положение на българското национално малцинство в Република Сърбия, видно и резултатите от последните преброявания на населението. Силно сме обезпокоени от негативните процеси, наблюдаващи се напоследък, които намират израз в: закриването на цял клас (Пети) в обучението на български език в Основното училище в Босилеград; в прекратеното издаване на в. „Братство“, единственият вестник на българите в Сърбия; в преименуването на църквата „Св. Иван Рилски Чудотворец“ в с. Паралово, Босилеградско. Да продължавам ли нататък?
Освен това, президентът Плевнелиев би могъл да попита колегата си Николич и още:
– Защо вече 2 години в Босилеград се осуетява възстановяването на български войнишки паметници и се преследват граждани, които искаха да ги възстановят по повод 100 години от Балканската война, а същевременно в Сърбия се повдигат десетки паметници с ясно изразени антибългарски послания и продължаващият говор на омразата по отношение на близката ни история?
– Защо в Босилеград продължава да се отбелязва т. нар. „Ден на освобождението от българската фашистка окупация“?
– Защо все още се преследва свободата на словото (гражданинът Димитър Димитров бе наказан с парична глоба от 2 000 евро за гражданска позиция изразена в списание „Бюлетин“)?
– Защо Сърбия не прави нищо за прилагане на препоръките от Резолюциите на Европейския парламент, касаещи проблемите на българите в Сърбия?
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Иван Николов е председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград, Р. Сърбия.
