България – майка или мащеха за българската диаспора

Разочарованието от състоянието на държавната политика към българите в чужбина набира скорост през последните няколко години. Истинският разрив настана от неспазените обещания от страна на вицепремиера Меглена Кунева да проведе публичен конкурс за председател на ДАБЧ. Въпреки шумно оповестената кампания, нищо от обещанията не бе изпълнено. В псевдоконкурса няма друг елемент на публичност освен публикуването на концепциите на кандидатите за развитие на дейността на ДАБЧ и закъснялата стенограма от изслушването им.

http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=1640

Първо – неясни останаха компетенциите и познанията на членовете на формираната от Кунева комисия. По какъв начин и критерии те прецениха идеите на няколко докторанта по история, етнология, право и публична администрация и един доктор по демография? Биволъ вече разкри, че един от кандидатите за шеф е завършил в СССР и е бил вербуван за комунистическата ДС от Петко Сертов. „Троянский конь“ в ДАБЧ

По наша неофициална информация този кандидат е бил един от фаворитите на ресорния вицепремиер Меглена Кунева.

ДАБЧ в сянката на задкулисието

Не стана ясно как е преминала процедурата по допускане на кандидатите с оглед на покриването на критериите съгласно издадената заповед да са с доказан професионален опит в областта на българите в чужбина, да са с висше образование и да владеят писмено и говоримо поне един чужд език. Трето – нямаше никакво публично изслушване. Четвърто – все още е тайна докладът, който Кунева е връчила на премиера Борисов с предложение за назначаване на председател на ДАБЧ на базата на резултатите от конкурса. Всъщност дори и резултатите са „засекретени“.

Сред обществеността, а и в медиите отдавна циркулира информацията, че още преди да се е провел публичният конкурс, постът е обещан на член на Патриотичния фронт и по-конкретно на областния координатор на ВМРО за Велико Търново Борис Вангелов Борисов. В името на това обещание има достатъчно основания да се смята, че се пробутва „парашутист”, а конкурсът е просто една публична постановка. Всеки, който се интересува от представянето на „нашия човек”, може да прочете концепцията му и стенографския протокол и след това да си направи извод дали оценките съвпадат с реалността.

В кулоарите на Агенцията са известни приписваните на Каракачанов думи, че правителството може да бъде застрашено, ако не стане назначението. Тази заплаха набра популярност по време на гласуването от НС на заема за 16 млрд. лв. Номерът не мина, но премиерът Борисов май си даде сметка за опита да му извият ръцете.

Коминтернът вампирясва

Възниква въпросът защо именно Кунева, с цената на толкова скандали и унижения, бута напред именно кандидатурата на ВМРО за председател на ДАБЧ? Обяснението с паспортната мафия отдавна е документирано и анализирано. Оказа се обаче, че дружбата между Кунева и Каракачанов е доста по-стара. Добре информирани среди от ВМРО споделят, че през 2011 г. Кунева на няколко пъти е посещавала централата на „Пиротска” и там е обсъждана подкрепата за нейната кандидатура за президент. В сегашното взаимодействие между РБ и ПФ /или части от тях/ пак прозират дългосрочни теснопартийни и лобистки интереси, намиращи своята генетика в „милиционерското минало”. Тези интереси са по-дълготрайни от сянката, която хвърля върху проевропейския образ на Кунева взаимодействието с популистката формация на Каракачанов. От това взаимодействие явно не се притеснява и патриотът Каракачанов, въпреки факта, че един от най-близките сътрудници на Кунева – Йонко Грозев, бе дългогодишен адвокат на антибългарската организация ОМО „Илинден“. Секретарят на Кунева осъди България в Страсбург, че не признавала македонистичната организация, която открай време е била финансирана от Югославското посолство. Явно на сегашното правителство именно адвокатът на антибългарската ОМО „Илинден” се видя най-подходящ да заеме поста на български съдия в същия тоя съд в Страсбург, където представляваше неокомунистическите македонисти. Човекът на снахата на Секретаря на ЦК на БКП Иван Пръмов, защитаващ яростно коминтерновската теория за „македонската нация” ще арбитрира от квотата на България в Европейския съд. Червените кхмери, премутирали под маската на различни десни уж политически проекти, продължават да вършат тайно и полека подмолната си пагубна роля срещу националните ни идеали и интереси. „Патриотите“ свенливо сведоха глави и дори на сайта си не посмяха да критикуват този факт. Много показателно за автентичността на подобен патриотизъм.

Престъпни действия към задграничните българи

Очакваните тежки поражения са налице. Две от най-известните организации на българите в чужбина – Българският културен клуб „Скопие“ в Македония и Културно-информационният център „Босилеград“ в Сърбия, са заличени преди седмици от регистъра на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). С толкова усилия създадените български средища точно в Сърбия и Македония са ударени и то от самата българска държава. За инициативата е отговорна Кунева и тя се оправда в парламента, че тези организации издавали произволно български произход на граждани на Косово, Сърбия, Македония и Албания . С други думи правели българи хора, които иначе не били българи. Подобно обяснение, ако не беше абсурдно, звучи повече от цинично. Освен, че е расистко, то противоречи на основни човешки права, ако е вярно. От една страна значи Куневският Йонко Грозев защитава правото на чистокръвни българи да се самоопределят като „македонци” и да правят партия, която иска териториално разделение на България, а от друга страна Меглена отлюспва единствените български организации в бивша Югославия, защото си позволявали да зачитат като българи хора, които не били /според нея/ такива, ама искали да бъдат. За подобна дейност тези организации биха били наградени с най-висши държавни отличия, в страни като Израел или САЩ, които изграждат проспериращите си нации именно върху правото на самоопределение, независимо от расовата, етническа и национална принадлежност. Но за наследниците на Коминтерновската доктрина за фрагментиране и отродяване на външните българи подобна дивотия е напълно нормална. Заради погромът започнат от Кунева вече са отменени над 500 преписки за българско гражданство през последния месец. Наши сънародници от Македония, които са по-българи от депутатите ни пишат отчаяни постове в социалните мрежи: „В Македония не ни признават и в България не ни признават – ние къде да ходим тогава!?”

За щастие справедливостта все пак възтържествува, защото  Софийски административен съд обяви действията на ДАБЧ за отписване на българските организации за незаконна.

Този път ще има ли виновни и осъдени за антинационална дейност, заплашваща националната ни сигурност? Или всичко отново ще се отмие в комунистическата пералня за безнаказаност на най-страшните дела по заличаването на българския народ.

Quo Vadis?

Ето защо чашата на търпението на българите зад граница преля и те поискаха най-накрая премиерът да се заеме с реформирането на ДАБЧ. Както писа Eurochicago обаче, тези, които трябва да направят реформата, не знаят как. Като първа крачка трябва да се реформира държавническото мислене, което формира политиката, а след това идва реформата на органа, който е призван да я провежда.

“Безброй пъти съм казал, повтарям – не е важно кой е на власт в България, ако управляващите имат братско отношение към нас. Но затова е потребна национална стратегия. И пак се налага въпросът, ако я има, защо не се провежда, ако я няма, защо не я създадем?”  Това мисли за ДАБЧ и изобщо за политиката на България към българите зад граница председателят на Българския културен клуб – Скопие Лазар Младенов. Той е дал пространно интервю за Информационния център на МО.

Младенов от години се бори за правото на идентичност на сънародниците ни във Вардарска Македония, където все още властва просръбската идеология на повсеместен антибългаризъм и насаждане на омраза към страната и народа ни. Като един от автентичните борци за правото да се наричаш българин в началото на 21 век, Младенов е един от хората, които имат твърде точен критерий за качеството на националната ни политика.

Първата възможна стъпка в реформата, която премиерът Борисов може да направи е да отнеме ресора „българи в чужбина“ от Кунева и да го възложи на друг вицепремиер. Само тогава ще могат да се реализират реформаторски идеи, каквито бяха лансирани и от някои от кандидатите за председател на ДАБЧ. Кунева с действията си се опитва да ги спре. Ние сме длъжни да спрем обаче порочните ченгеджийски ходове за ограничаване на българския етнос единствено в изкуствените граници на осакатената ни родина. Защото могат някак си да държат в зависимост българите в обезлюдяваща България. Но няма как да контролират и манипулират всички българи по света. Българи, които са преоткрили България като свое духовно Отечество и никак няма да се съгласят да го затрият, заради алчните интереси на политически мутиралите комунистически активисти на всички нива.

.