Д-р Спас Ташев
Месец март 1943 г. е един от най-трагичните в българската история. На 20 и 21 март 1943 г. през пристанище Лом са депортирани евреите гръцки поданици от Беломорието, а на 22, 25 и 29 март на гара Скопие същата съдба споделят евреите югославски поданици от Вардарска Македония. Общо 11343 души, родени в тези две администрирани от България територии, намират смъртта си в нацистките концентрационни лагери.
През последните няколко години в българското общество се водят остри дебати за наличието или не на вина на българската държава за трагичната съдба на това население. Като член на Националния комитет за отбелязване на 70-годишнината от спасяването на българските евреи, бих желал да изнеса някои неизвестни детайли, които разкрихме през 2013 г., но все още не са станали широко обществено достояние.
Както е известно, на 6 април 1941 г. нацистка Германия атакува Югославия, която за броени дни капитулира. Във водените битки български войски не участват, поради което капитулацията е подписана само пред представители на германското военно командване. Съгласно международното право, по силата на тази капитулация Германия става върховен военновременен суверен над всички Югославски земи и в тях започва да се въвежда нацисткото законодателство. Малко по-късно нещо подобно се случва и с Гърция. Впоследствие и най-вече поради необходимостта от изпращане на германски войски на изток във връзка с подготовката за нападението над СССР, Германия изтегля по-голямата част от своите войски и отстъпва на България под формата на цесия правото да администрира въпросните територии. В същото време върховната власт и отговорност остава в ръцете на Германия, като Берлин си запазва правото да се разпорежда с югославското и гръцкото държавно имущество в двата региона.
Едва през 2015 г. стана известна служебната бележка на главният секретар на българското Министерство на външните работи и изповеданията Димитър Шишманов, в която е записал: “На 11 август 1942 г. ме посети съветникът при Германската легация Морман. Той ми предаде съдържанието на една телеграма на Германското командване “Югоизток”, с която се протестира против постановленията на наредбата за поданство в новоосвободените земи от 5 юни т.г. В телеграмата се казва преди всичко, че е въпрос, дали България има право да урежда поданството в новоосвободените земи преди да има един договор за мир, засягащ съдбата на тия земи… Германското военно командване “Югоизток” настоява да се отмени наредбата за поданство в новоосвободените земи.” Документът е парафиран от министър-председателя Богдан Филов на 12 август 1942 г.
Този документ показва, че Наредбата за поданството в новоосвободените земи е един смел и самостоятелен акт на българското правителство. В случая трябва да се има предвид, че по силата на наредбата еврейското население в „новоосвободените земи“ остава с югославско и гръцко поданство, чийто временен суверен е Германия. От германската позиция е ясно, че България не е имала възможност да предостави българско поданство на еврейското население и с неговата съдба продължават да се разпореждат нацистите. Именно поради тази причина, когато в германската легация в София пристига съветникът Теодор Данекер, той се представя като пълномощник на германското правителство именно по изселването на евреите от Вардарска Македония и Беломорието, но не и на българските евреи. Това обяснява защо подписаният на 22 февруари 1943 г. от Данекер и комисаря на КЕВ Александър Белев документ носи названието „Споразумение по изселването най-първо на 20 000 евреи от новите български земи Тракия и Македония“. Александър Белев е реализирал пъклената идея чрез задраскването на текста „от новите български земи Тракия и Македония“ да започне подготовката за депортация и на българските евреи.
В наши дни на България се вменява вината, че тя е депортирала македонските и беломорските евреи, а пък спасението на българските евреи било дело на „гражданското общество“. Звучи хубаво и модерно, но документите показват друго.
Депортацията като процес представлява насилствено изселване под конвой на население от една територия в друга. Видно е, че и идеята, и инициативата за депортацията са германско дело. Първите действия по реализацията й са предприети от Германия чрез изпращането в България на Теодор Данекер. Лично за мен е загадка защо у нас не е направен задълбочен анализ и оценка на поведението на комисаря на КЕВ Белев през този трагичен период. От данните е видно, че той се стреми винаги да е една крачка пред събитията и по този начин да им влияе. В конкретния случай Александър Белев на следващия ден след подписването на споразумението – 23 февруари 1943 г., той предприема пътуване из „новите земи”, по време на което нарежда на местната българска администрация да се включи в организирането на депортирането на беломорските и македонските евреи. За това си пътуване той няма санкцията на българското правителство. Чрез тези си действия обаче Белев подпомага германския натиск и така се стига до приемането на 2 март 1943 г. на Постановление № 127 на МС за изселване „до 20 000 евреи“ от „новоосвободените земи”. В него изрично е посочено, че това става „в споразумение с германските власти”.
В хода на представяне на германското искане за депортация, в свой доклад от 4 февруари 1943 г. Белев изрично посочва, че това ще стане със „специални влакове, които ще дойдат от Райха“. Въпреки този факт, едно от най-големите обвинения днес срещу България е, че тя е депортирала македонските и беломорските евреи с БДЖ. За да се подсилят тези твърдения, в музея на Холокоста в Скопие бе сложен като експонат товарен вагон, претендиращ, че е оригинален. Вагонът обаче носеше логото на БДЖ във вид на стилизирано крило, което е създадено едва през 1964 г. След изнасянето на този уличаващ факт, управата на музея пребоядиса вагона, но до този момент официална България не е протестирала срещу въпросната фалшификация.
В хода на мероприятията през 2013 г. във връзка с отбелязване на 70-годишнината от спасяването на българските евреи, по моя инициатива проведох няколко срещи с ръководството на БДЖ във връзка с изясняване на някои неясни детайли около депортацията. Така се срещнах със Стефан Стоичков, вероятно най-добрият специалист в България по история на БДЖ. Може би бе игра на съдбата, но по същото време, когато се провеждаха консултациите, срещу 2 лева Стефан Стоичков успя да се сдобие от антикварен магазин с автентична фотография от депортацията в Скопие. Всъщност екземпляр от снимката е известен и тя фигурира в архива на Яд Вашем под № 1817 от албум FA213/48. Фотографията е предадена на Яд Вашем от Ализа и Яков Зарчи и за нея е записано, че е направена в Скопие, Югославия и показва запечатан депортационен влак през март 1943 г. Върху влака от снимката се чете надпис Hannover, но останалите надписи по вагона са неясни.
След като ми бе предоставен оригинала, стана ясно, че при изследване с лупа могат да бъдат разчетени и част от другите надписи. Установи се, че върху вагонът от пломбирания депортационен влак е изписан надписът на германските железници Deutsche Reichsbahn. Част от първата дума е изрязана на снимката, но втората дума Reichsbahn е цяла и се разчита много добре. Същият ефект се получава и при сканиране на фотографията и изправянето на образа със сканираща програма. Въпросната снимка е много ценна, защото тя доказва, че депортацията е извършена от нацистка Германия с германските железници.
Всъщност именно поради извършването на депортацията от германските железници, България е била принудена да заплати на Германия чрез Международното пътническо бюро „Балкан“ над 16 млн. лева. Тук се натъкваме на още един интересен факт. Германия не желае да допусне български полицаи да заминат като придружители на депортационните влакове и поради тази причина охраната им е изцяло от нацисти. Последицата от това е, че от българска страна са направени постъпки да бъдат върнати изплатените суми за пътни разходи на българските полицаи. Този факт показва, че и охраната на депортацията е германско дело.
Именно прякото участие на Германия в тези събития е основната причина депортацията на македонските и беломорските евреи да не може да бъде отменена от българските власти, каквато е щастливата развръзка с българските евреи. Във връзка с дейността си около депортацията, Белев пише на 23 март 1943 г., че „вдигането от старите предели беше отменено“. Тази констатация също е изключително важна, защото говори за отмяна, а не за отлагане на депортацията. В йерархично отношение над комисаря на КЕВ Белев са министърът на вътрешните работи Габровски, премиерът Филов и цар Борис III и само те могат да отменят неговите заповеди. Именно поради тази причина германският пълномощен министър в София информира в Берлин, че депортацията е отменена от най-високо място.
Дано в нашето все още политически разделено общество най-накрая се погледне обективно на фактите около спасяването на българските евреи и се отдаде заслуженото на всички спасители. Само така ще успеем да представим пред света истинската история на чудото на това спасение, както и действителните причини за неспасените югославски и гръцки евреи, които официалните власти в Р. Македония много биха искали да припишат на България.
.
Не знам дали Хитлер е плакал при вестта за смъртта на цар Борис, нито дали между тях е имало „нежна дружба“, както твърдите, но Борис умира скоро след последната си, според някои, инфарктна среща с Хитлер. Това става през август 1943, по време на най-голямата война в историята на света, когато малкият съюзник да се опълчи на големия и да не прати нито един войник на Източния фронт, както и да не депортира своите евреи, едва ли е било толкова лесно. Така че все пак не демонизирайте този управник. Защото нещата трябва да се разглеждат в техния исторически контекст, в контекста на един голям световен пожар, в който всеки ден в годините на войната си гинали много хора – и военни, и цивилни. А не от гледна точка на днешния ден. Ако Борис III беше нацист, както твърдят някои, защо му е било да не депортира българските евреи? Ако той е бил такъв голям приятел на Хитлер, защо не е пратил никакви български войски на Източния фронт? И защо точно след последната си среща с фюрера Борис умира скоропостижно? Защото е имал нежно приятелство с ръководителя на Третия райх и спокоен политически живот едва ли не?
Борис III, поне според мен, е мислел първо за страната и за династията си. Мислел е за собствените си поданици, за малката държава, която е ръководел, опитвайки се да лавира между сметките и целите на големите играчи. Които първо са сключвали пактове от рода на Молотов-Рибентроп, после са си делили още предварително тази или онази малка страна след войната в чия сфера на влияние да е на някоя конференция като тази в Ялта. За тази война, Втората световна, имат вина впрочем, и управниците на страните победителки в Първата световна война, които са съставили толкова несправедливи договори във Версай и в Ньои, че някои прозорливи умове още тогава, след сключването на тези договори са предупреждавали, че те могат да доведат до нова голяма война. Ако Германия не беше натисната толкова след края на Първата световна война, едва ли на власт с такава сила щеше да дойде точно такава партия и точно такъв лидер като Хитлер. И нямаше да има толкова милиони цивилни и войници, загинали във Втората световна война, и нямаше да има и Холокост. И нямаше може би и в Русия да дойдат на власт болшевиките, които да успеят да избият повече народ и от Хитлер. И нямаше, в частност, и в България да дойдат на власт комунистите след 9.09.1944 г. и да се стигне дотам, че т.нар.Народен съд да издаде много повече смъртни присъди от тези в Нюрнбернг. А братът на Борис, Кирил, както и сума ти министри, депутати и съветници да отидат заедно в една обща яма.
В историята няма ако разбира се. Но това не значи, че събитията, които са се случвали в големия пожар на Втората световна война, трябва да се разглеждат извън техния тогавашен, не нашия днешен контекст. Или пък през контекста на официалната политиката на Р. Македония, в която нямаше как македонците да станат отделен народ, ако не се използваше всичко, за да се поддържа огънят на разделението и на омразата към всичко, свързано с българските им, божем, корени. В Р. Македония има музей на Холокоста, но евреите, които са се спасили, са малко. В България няма музей на Холокоста, но евреите й са били спасени. И за това спасение някакъв дял имат не само хора като Димитър Пешев, не само хиляди обикновени хора, дял някакъв има и царят, понеже от него е зависело. И решението да не подпише заповед за депортация едва ли е било толкова лесно. Би било лесно, ако беше нацист по убеждение и голям приятел на фюрера – да подпише. Но той не го е направил. Не знам, в този смисъл, дали имаме право днес го да съдим толкова лесно, защото не носим отговорност за съдбата на държава, както е носил царят, и не се намираме в състояние на световна война.
Г-н Петров, четете много избирателно историята. Освен това сте споменали имената на няколко ноторни антисемити като Хенри Форд, автор на най-антисемитската възможна книга, и на Линдберг. Ако познавате книгата на Филип Рот „Заговорът срещу Америка“, ще разберете кой е бил всъщност Линдберг – определено приятел на нацистите и техен сътрудник. Същото може да се каже и за цар Борис Трети, достатъчно е да се поразровите в снимковия материал и да видите неговите 346 фотоса с Хитлер и нацистите /понякога фотографиите много говорят/. Обстоятелството, че цар Борис е посещавал редовно Хитлер в личните му резиденции, че между двамата съществува частна кореспонденция /естествено укривана в името на българската чест/, че Хитлер е плакал при известието за смъртта му /което е документирано/, показва много интересни факти. Между тях е съществувала нежна дружба. А иначе въпросът с евреите е бил детайл за българския цар. Както и за цялата българска държава – от министрите до обикновените граждани. Да се говори сега за някакви геройства е доста преувеличено. Освен ако някой не се казва Спас Ташев и не иска върху това да прави кариера, доста неуспешна, както личи.
Г-жа Розенберг, благодаря за информацията и мисля, че мислиме еднакво до голяма степен. Етническата история на моя род е смесен, но аз не се считам евреин. За мен гоненето на евреите ми е съвсем непонятно. В всяко племе е имало по добри или по лоши. Но да се слагат в един човал всички заедно е трудно да се приеме.
В България е имало хора които са изпълнявали заповеди, но умразата насаждана към евреите, никога не е била популярна. Никога не е прониквала дълбоко както в Германия и сега в други страни. И съвсем се пропуска факта, че България бе de facto окупирана, администрацията подчинена, икономиката ограбвана. Идеята за депортиране, съвсем не бе изнамерена в България, нито подържана от българския народ, нито някой бе осведомил какво значи това. Ако хората знаеха истината за холокоста, можеше да се очаква още по широка съпротива.
Но факта си е факт, че където българската администрация можеше да се наложи, живота на хиляди евреи бе спасен. И това не стана в много други държави при същите условия и никой не ги обвинява в съучастие, както сега се мъчат да го направят за нас.
Г-н Петров, честно казано не знам как да обясня нещата на човек, който твърди по повод на вечната мечта на евреите да имат собствена държава „Трудно е да се обясни как се предприема тежкия емигрантски път само с някакви глупави мечти, които се явяват в тежки времена. „. Тъй като по-голямата част от моя род емигрира в Израел през 1948 г. и оттогава не сме престанали да поддържаме контакт с тях, децата и внуците им, въпросът защо са емигрирали, никога не се е задавал в семейството ми, защото отговорът винаги се е знаел. Емигрираха, защото беше създадена държавата Израел и не искаха да живеят повече в Европа, която изби 3/4 от еврейското си население. Някои пък, като моите родители, са останали, защото не са можели да си представят живот извън България, която толкова са обичали. Можем ли да ги виним за това? Вярно е, че по-голямата част от моето поколение отдавна вече не живее в България (както и 2 млн други българи), но пък родителите на много от нас отказват да напуснат страната и искат да умрат там. Въпросът за емиграцията на европейските евреи е актуален и сега, за съжаление. Не е тайна, че нивото на антисемитизма в Европа е ужасяващо високо и само миналата година 7000 френски евреи емигрираха в Израел, между тях и мои близки. Трудно е да обясним на евреите в Израел, САЩ и Канада защо не всички искаме още да напуснем, защо предпочитаме да живеем в Европа, която считаме за своя родина, макар че обичаме Израел и организираме демонстрации в негова подкрепа. Ако нещата се влошат, ще бъдем принудени да заминем, разбира се. На въпроса Ви защо някои от тези, които не са били убити, отказват да се нарекат благодарни, може би, отговаря най-добре Норберт Яшаров, синът на адвоката, защитил Димитър Пешев, в много добрия документален филм Empty Boxcars , на американския историк проф. Ed Gaffney. „“What are we supposed to be thankful to you for-that you didn’t kill us?… Now, it is marvelous for people having abstained from killing … but does this make them so morally superior? I don’t think so. I’m grateful yes, but to thank people for not killing me, I will not bring myself to say that. “ https://youtu.be/bvlEtiX7cZM Филмът беше показан преди няколко години и в София. Колкото до депортациите, не става дума за един вагон или един влак, затова Ви казах да се поразровите из дигиталните архиви на Яд Вашем (където винаги са работили български евреи, и от първата алия, и от алията от 90-те години) и Музея на Холокоста на САЩ. Има си пълна документация. В България на тази тема излезе двутомника на Румен Аврамов и проф. Надя Данова. Ако живеете в Европа, препоръчвам Информационния Център към Мемориала на Холокоста в Берлин, там също има обширен снимков материал и свидетелства на оцелелели, които са се спасили чрез бягство при партизаните, на територията под италианска окупация или в Албания. Да дадеш гражданство на всички поданици на новите територии, като го откажеш на живеещите там евреи, да им въведеш всякакви ограничения и допълнителни данъци, да ги подложиш на унижения, да им ограбиш имуществото и да ги депортираш, като след това твърдиш, че нямаш никаква вина, е меко казано наивно. Мисля, че това не е в интерес на България, която е имала достатъчно достойни граждани, които са защитили българските евреи и са оказали натиск върху царя и правителството му, довел до отлагането на депортациите на два пъти. В световните исторически центрове за изучаване на Холокоста се споменават и двете страни на тази история. Когато някой се опита да замете срамната част под килима, се стига и до дипломатически скандали, както се случи с писмото относно наименованието на площада на името на Димитър Пешев. А не беше нужно. http://www.timesofisrael.com/bulgarian-honor-bid-in-dc-stirs-holocaust-debate/
Нито искам да отричам Холокоста или каквото и да е зверско унищожаване на невинни хора поради каквито и да е причини. Съвсем не искам да оправдая и някои българи, които са извършвали явно престъпни действия срещу евреите, което е факт. Въпроса е за отношението към това. Въпроса е за сравнението с околната среда и събития и възможностите за други решения. Ако гледаме стриктно, щом има вагон от БДЖ на снимката, съвсем логично е и машиниста на влака да е българин, който е пълен съучастник. Ако той не е карал влака и хората натъпкани като животни в вагоните нямаше да стигнат до Германия. Подобно е участието и на някои българи в тази отвратителна масова касапница на невинни хора. Но аз съм против приписването на това участие върху гърба на целия български народ. В моя род има и евреи. Аз познавам и имам приятели изключително умни, находчиви и способни хора и искам да ги защитавам. Съжелявам, че бяха прокудени и това което направиха в чужбина можеше да го направят в България и за България. Вярвам, че не само аз, но и много от читателите познават такива български евреи.
Но както г-н Божилов споменава, след девети евреите са пострадали и не са им възстановени правата и конфискуваните имущества, защото не само те са засегнати и не само те имат причини да напускат България. Аз съм съгласен с това негово виждане, но бих искал да не се гледа изолирано и погледа да се разшири и да се видят събитията в всяка светлина.
Г-н Петров, (ако това е името Ви), поинтересувайте се какво е станало е имуществото на евреите в Царство България след приемането на ЗЗН, кой го е отнел и кой се е облагодетелствал от него. Този закон е бил приет от най-висшия държавен орган и се е отнасял само за еврейската общност и за никоя друга етническа група в България. Прочетете какво е съдържанието му, за да се уверите какво са замисляли управляващите тогава от името на държавата. Запитайте се дали това не е бил един от факторите за заминаването на евреите за Палестина. Що се отнася до национализацията след 9.9.1944 г., тя не е била специално срещу която и да било етническа общност. Допълнително, след края на ВСВ страните-победителки, най-вече СССР и САЩ, са подкрепяли създаването на еврейска държава в Палестина и пропагандирането на тази идея сред европейските евреи, включително и българските, е било особено силно.
Но да се върнем няколко години по-рано. Българското правителство със знанието и подкрепата на двореца присъединява България към оста и обявява война на Великобритания и САЩ (в София още има сгради със следи от англо-американските бомбардировки). Като домашно може да поразсъждавате защо , водено от това правителство, България не е обявила война и на СССР. С тези си доброволни действия правителството е поставило България в услуга на Третия райх и доброволно е приело тя да следва неговата политика по основните цели, като една от тях е „окончателното решение на еврейския въпрос“. Ако някой в правителството е бил на друго мнение, определено не му е достигало мъжество поне да си подаде оставката. Засилилите се в последно време опити на някои да оневинят тогавашното държавно управление от съучастието му в преследването на българските евреи и съдействието му в изпращането на евреите от т.нар. нови територии са срамни и трябва да бъдат признати като такива. Държави като Италия и Унгария, например, съюзници на Германия, загубват своите евреи едва след като са окупирани от хитлеристки войски. Случаят с българското правителство не е такъв. Срамно днес е и да се изтъква като довод за сътрудничеството с Германия, че България така щяла да си върне български територии. Пазарлъкът с живота на над 11 хиляди беззащитни жени, мъже и деца, „вдигнати“, според тогавашната терминология, е престъпен, затова и е бил осъден след края на войната.
Разбира се, имало е и достойни българи. Именно те, без да са пряко във властта, заедно с българската интелигенция, църквата и българския народ като цяло са подействали отрезвяващо на управляващите и са спрели „вдигането“ на евреи, в други територии под управлението на българското правителство. Все още има живи съвременници и потърпевши на събитията в Дупница и Кюстендил, на някои от тях спомените са на филм и се пазят в Яд Вашем.
Г-жа Розенберг, съвсем нямам намерение да оспорвам данните за холокоста. Напълно съм съгласен с Вас и изнесеното, даже когато се отнася за един вагон от БДЖ като неуспорим факт. Но мерките срещу евреите в България не могат да се защитават, освен извършени под заплаха от major force. Едно оправдание, което оневинява и в случай и на най тежки престъпления. Също липсва една малка подробност. Вашето министерското постановление се отнася за територии извън България, под ВРЕМЕНЕН ЧАСТИЧЕН български контрол, определян и налаган от германските окупатори на тези страни. Българската администрация в тези земи е временна и изпълнява това което окупаторите заповядват. Така както пишете, това може да се смята за България, което не е верно. Те са за окупираните земи, даже и с преобладаващо българско население. Евреите в България съвсем не се включват в тази схема. А аз говоря за евреите в границите на България, където са били приемани, уважавани и защитавани през време на няколко века. При това не искам да премълча един известен на всички факт и да удължа с няколко години страданията на българските евреи. Въпроса е колко евреи имаше в България преди войната и колко са сега? Колко от тях бяха „унищожени“ преди девети от „ужасното фашистко, царско управление“и колко от тях „доброволно“ напуснаха България в следващотот време на „светлото комунистическо управление“ на България, което продължава донякъде, и когато децата на малкото останали в България евреи вече са извън нейните граници. Трудно е да се обясни как се предприема тежкия емигрантски път само с някакви глупави мечти, които се явяват в тежки времена. Г-жа Розенберг, както изглежда е добре запозната с тези данни, и би могла да помогне и да обясни странното поведение на българските евреи с масовото им бягство без да се пита защо е това. Не виждам защо, но поведението им е подобно както по времето на Испанската Инквизиция. Или да кажем простата истина – живота на евреите в България се определяше преди девети от Берлин, а след това от Москва. Нито едното, нито другото, им донесе благосъстояние и сигурен живот. Изглежда само, който е навън е СПАСЕН.
За съжаление България е съучастник в депортациите. Архивни материали като тези го потвърждават, колкото и да не ни харесва. На снимката ясно се вижда логото на БДЖ.
http://www.ushmm.org/wlc/en/media_fi.php?MediaId=1969
http://collections.yadvashem.org/photosarchive/en-us/79234_83459.html
Интересна дискусия се е започнала тук на връх Песах.
И то за неща, които във всички страни, освен в България, отдавна вече са изяснени от историците.
Явно г-н Петров и г-н Ташев доста се разминават с най-авторитетните световни центрове за изучаване на Холокоста.
Решението за депортацията на 20 000 евреи е отразено в 127 постановление на Министерския Съвет на България, взето по време на заседанието му от 2 март 1943 год., протокол № 32.
Разбирам, че не всеки българин има възможност да иде до Йерусалим и да разгледа музея към Световния Център за изучаване и документация на Холокоста Яд Вашем и да види документацията за България (г-н Ташев, в посочения от вас албум има още 71 фотографии, разгледахте ли ги добре?), но може да се ползват ресурсите му онлайн. Има много документи, устни свидетелства на свидетели, списъци с имената на депортираните, както и на тези български служители, които са били отговорни за депортациите. http://www.yadvashem.org/yv/en/exhibitions/communities/monastir/bulgarian_ocupation.asp
Колкото до българите, живеещи в САЩ, то бих им препоръчала да посетят Мемориалния Музей на Холокоста на САЩ, намиращ се във Вашингтон и да се запознаят с изложените там материали. Има едно интересно филмче от депортациите в Македония, където логото на БДЖ се вижда съвсем ясно, няма нужда да се използва лупа. Това са кадри от Държавния Архив на България и миналия месец бяха показани и от Канал 1 на Българската Телевизия. http://www.ushmm.org/wlc/en/media_fi.php?MediaId=1969
Г-н Bloch пак се разминаваме. България не е депортирала нито един евреин, а Италия на Мусолини депортира малко или много към Бухенвалд и другите места, както сам го казвате. Германското упраавление на окупираните области в Гърция и Югославия депортира евреите. Искате България да ги спре? Търсите големите виновници? Къде са българските заповеди за депортация за германските пещи? Колко български евреи са пратени там? За съжаление тези чужди агенти, които ограбиха българските евреи след девети, все още имат горещи защитници, които да прикриват техните престъпления от Азиатската губерния с ликвидиране на редица човешки права ползвани и от евреите. Страх от миналото? Страх от истината?
n.b. оксиморонът „републиканска монархия“ не е моя приумица: http://www.klassa.bg/news/Read/article/8722_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD+%D0%A1%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B3%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8:+%D0%98%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%B5+%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F
Господин Петров, например фашистка Италия, която е много по-голяма като територия и население от България, депортира много по-малко евреи. В съвременна Италия никой не е обявил Мусолини за „спасител“.
Г-жо Мариана, Фердинанд се самоназовава Цар през 1908 година т.е. самонаследява себе си. Това е исторически абсурд, което противоречи на търновската конституция. Тя е републиканска и буржоазна по характер. Една буржоазна национална държава не може да бъде царство т.е империя. Това прави Мусолини във фашистка Италия и Хитлер в нацистка Германия: те и двамата имат амбицията да възродят римската империя. Фердинанд върви по същия път: иска да възроди българската империя от средновековието. Предполагам, че знаете какво е аристокрацията като институция и какви са принципите за наследяемост на титли и аристократични привилегии. Българското право не го позволява, а освен това той не е династичен наследник на българските царе, за да наследи евентуално титлите им de jura или de facto.
Г-н Bloch, Вашият поглед за сътрудниците на Хитлер е изключително широк. Според вашата логика, по същото време, към цар Борис може да включим анаглийския премиер Чембърлейн, американците Линдберг, Форд и Кенеди, даже Сталин защото е потопил еврейски кораб с бежанци, и идеята му да изсели всички евреи в една еврейска република на Тихия океан. Посочете конкретно какво цар Борис би могъл да направи по-вече, без да се позовавате на епитети и лозунги. Посочете друга европейска страна, която да е направила по вече за спасяването на евреите. Посочете колко евреи са убити в България, само защото са от евреиски произход. И добавете колко евреи бяха облагодетелствени след девети и колко бяха така ограбени, че масово напуснаха страната.
Драги анонимни читателю,
Някои от нещата, които сте написал, са невероятна глупост. Като например: „Когато идват през 20ти век в България ни в клин ни в ръкав възприемат титлата Цар, което е абсурд за една републиканска монархия като България.“
„Републиканска монархия“ е нещо от рода на „дървено желязо“.
Фердинанд, впрочем, идва не през ХХ век, а в края на XIX. И приема титлата княз, понеже България все още официално е васална на Османската империя и се нарича Княжество България. Чак през 1908 г., когато е обявена независимостта на страната, той се нарича цар. Когато и Княжество България започва да се нарича Царство България. Новият официално независим статут на страната е признат през следващата 1909 г.
Но не само заради това вашите познания и заключения са повече от печални.
Македонците през почти целия ХХ век ги отродяват и отделят. И по времето на т.нар. Вардарска бановина между двете световни войни, когато се опитват да ги направят „южни сърби“, и след това, когато им създават отделен език и азбука. Тази целенасочена политика на отродяване и всевъзможни фалшификации се увенча накрая с успех. Но вие едва ли бихте могъл да разберете защо и как се е случило това, след като дори разликата между монархия и република не знаете.
Г-жа Мариaна, дали Борис е убеден нацист или не, не е важно. Факт е че е съучастник в престъплението на Хитлер, и съвсем не безкористно: целта му е да присъедини Македония и Беломорието към България, което е твърде неразумно. Дали населението е преобладаващо българско е спорен факт, тъй като една голяма част от македонците очевидно не са съгласни да се приемат като субекти на бългаската държава.
Вие наричате Борис „аристократ“, дотолкова доколкото може една нова войнишка „династия“ да се нарече аристокрация. Кобургите стават „аристократи“ след Френската Революция. По това време много амбициозни буржоа и новобогаташи си закупуват титли. За да се нарекат династия, те трябва да са управлявали имения и да са се ползвали от аристократични привилегии поне пет поколения (според Салическия закон, Lex Salica). Те не са.
Когато идват през 20ти век в България ни в клин ни в ръкав възприемат титлата Цар, което е абсурд за една републиканска монархия като България. Те нямат никакви права да носят тази средновековна титла, защото не са династически наследници на българските царе. Цар означава император (владетел на няколко нации: българи, гърци и власи). Тази титла се използва в историческия период, когато действително България е империя, управлявана от наследствени императори. Фердинанд и Борис нямат нищо общо с тях. Кобургите не само узурпират титла, която не им принадлежи по право, но и мегаломански подражават на българските императори от средновековието, което е абсурдно и пагубно за българската буржоазна демокрация.
Борис III не е никакъв нацист. Филов може би да, но не и царят. А да се нарича администрирането на Македония и Беломорска Тракия колониална окупация, при условие, че преобладаващата част от населението в т.нар. нови земи, е било българско, е доста странно твърдение.
Лошият според вас цар Борис не изпраща нито един български войник на Източния фронт, не подписва заповед за депортиране на евреите – без която никакво гражданско общество не би успяло да спаси българските евреи, а накрая след последната си среща с Хитлер умира – дали от пренапрежение, дали защото някой го е отровил, така и не се разкрива защо и до ден днешен.
Цар Борис има една мисъл, изказана от него по време на Втората световна война: „Министрите ми – англофили, генералите ми – германофили, народът ми – русофилски, само аз останах българофил.“ За разлика от баща си Фердинанд, а и от сина си Симеон, Борис III е роден в България и умира тук през август 1943 г. Съдбата му е неразривно свързана със страната. Той освен това е един аристократ, който въобще не е харесвал Хитлер, ако това има някакво значение за вас. Но българската икономика е била свързана с германската, България е била победена страна от Първата световна война, както и Германия, а Македония, за която Вазов беше написал, че е „зеницата на нашите очи“ е онази непрекъсната първопричина, имаща основно значение за участието на България в двете балкански и в двете световни войни.
След края на Втората световна война, впрочем, новата власт в България, водена от коминтерновските възпитаници Димитров и Коларов, стига до там да учи българите в Пиринско на новосъздадения отделен македонски език и окастрената от характерни за българския език във всичките му диалекти букви, като буквата ъ например,който се въвежда във Вардарска Македония като част от Титова Югославия. Няма друга комунистическа партия от нито една балканска страна, която да стигне до такова национално предателство, до което стига БКП по това време, по отношение на своето отродителство и активна роля в разделението на един и същи народ.
Българското пронацистко правителство на Борис е съучастник в това престъпление и няма никакви смекчаващи вината обстоятелства. Става въпрос за палингенезис на българската нация и за династическите амбиции на едно неразумно и криворазбрано „царстване“ в неподходящо време (от историческа гледна точка), поради което българската национална държава уви става носител на двойна вина: 1. Колониална окупация на Македония и Беломорието. 2. Асистирането при подготовката на депортацията, последица от колониалната политика на Борис.
Не е етично да търсим оправдания за пожертването на 11343 невинни граждани в името на колониални и династически идеали. Що се отнася до евреите от българските територии, не бива да се изисква от оцелелелите благодарност за това, че не са убити, а само малтретирани от борисовия режим.
Tерминът „спасение“ е некоректен. За това, че няма депортирани от България естеството на причините е сложно и многопластово. Българското гражданско общество и Синода играят кардинална роля.
За холокоста: http://www.bdichek.com/the-28-envelopes/
Към въпроса за Евреите в България може да се добави:
1. Действително в България бяха проведени лоши мерки срещу евреите, без да са виновни за нищо, но трябва да го гледаме СРАВНИТЕЛНО с това което се върши в същото време в Европа и даже в САЩ и да го виждаме в такава светлина. Никой не може да отрече факта, че българските евреи бяха СПАСЕНИ, и че надали има ДРУГА страна в Европа, при същите обстоятелства, да го е направила за ПО ГОЛЯМ БРОЙ евреи. Факта, че наследниците на спасените пишат за това положително или го отричат, сам по себе си го повърждава. Те нямаше да ги ИМА, ако евреите бяха в същото положение както в много други страни. В същото време евреите временно не са приемани в САЩ и е трябвало да потапят корабите с които са пристигали, за да ги приемат като корабокрушенци, а не като евреи. Съветска подводница бе потопила кораб с евреи в Черно Море. Нека не забравяме , че докато българските евреи са ЖИВИ, по същото време хиляди евреи бяха разтоварвани от влакове от Холандия и блъскани в дълбините на каменоломната в Маутхаузен, за да хвърчат няколко секунди преди да се смачкат в острите камъни. Да не споменаваме известните пещи в Аушвиц и много други факти от холокоста.
2. Добре се споменава, че окупацията на Гърция и Югославия се извърши от германците, и е известно, че даже и в българската им част са били под германски контрол. Нека не забравяме факта, че когато нашата втора армия, по заповед от Цар Борис, отива в Кавала, германския генерал там съвсен не зачита царската заповед и им заповядва и те се връщат обратно. Те отиват там когато германците им заповядват. Толкова за българската власт и отговорност за тези територии с германско командване.
3. Ако за страданията на евреите по време на войната се пише обилно, нищо не се споменава за тяхните страдания след войната в България. След девети на много от евреите бяха отнети правата да упражняват свободно професиите си в търговията, занаятите, банките, здравето и пр.. Парите и имотите им бяха конфискувани или поставени под контрол. Пътуването и контрола на движението с вътрешни паспорти бе разпространен и за тях, както за всички крепостници на новите помещици. И сега има евреи които твърдят, че съществуването им в България е било направено невъзможно и са били жестоко прокудени. Ограбването им предизвика и масовото им напускане.
4. След девети малка част от евреите доброволно или под натиск бяха включени в новия апарат на терор и потискане с специални привилеги и облаги. Сега наследниците на тази група, които знаят само каймака, но не и престъпленията, се смятат застрашени, ако се признае, че и преди девети е имало хора да се грижат за евреите. За тях нещата са бяло и черно. Миналото преди девети е черно, а след девети бяло, което надали е верно даже и за тях. За тях е много тежко да приемат, че е имало хора да мислят за спасението на евреите сред тези, които по дефинициите им са били черни, и за които малката група на техните родители са помагали да бъдат смачквани и унищожавани. Така, че временните страдания на българските евреи съвсем НЕ МОЖЕ да служат като претекст за ОТРИЧАНЕ на СПАСЯВАНЕТО.