Д-р Спас Ташев
Месец март 1943 г. е един от най-трагичните в българската история. На 20 и 21 март 1943 г. през пристанище Лом са депортирани евреите гръцки поданици от Беломорието, а на 22, 25 и 29 март на гара Скопие същата съдба споделят евреите югославски поданици от Вардарска Македония. Общо 11343 души, родени в тези две администрирани от България територии, намират смъртта си в нацистките концентрационни лагери.
През последните няколко години в българското общество се водят остри дебати за наличието или не на вина на българската държава за трагичната съдба на това население. Като член на Националния комитет за отбелязване на 70-годишнината от спасяването на българските евреи, бих желал да изнеса някои неизвестни детайли, които разкрихме през 2013 г., но все още не са станали широко обществено достояние.
Както е известно, на 6 април 1941 г. нацистка Германия атакува Югославия, която за броени дни капитулира. Във водените битки български войски не участват, поради което капитулацията е подписана само пред представители на германското военно командване. Съгласно международното право, по силата на тази капитулация Германия става върховен военновременен суверен над всички Югославски земи и в тях започва да се въвежда нацисткото законодателство. Малко по-късно нещо подобно се случва и с Гърция. Впоследствие и най-вече поради необходимостта от изпращане на германски войски на изток във връзка с подготовката за нападението над СССР, Германия изтегля по-голямата част от своите войски и отстъпва на България под формата на цесия правото да администрира въпросните територии. В същото време върховната власт и отговорност остава в ръцете на Германия, като Берлин си запазва правото да се разпорежда с югославското и гръцкото държавно имущество в двата региона.
Едва през 2015 г. стана известна служебната бележка на главният секретар на българското Министерство на външните работи и изповеданията Димитър Шишманов, в която е записал: “На 11 август 1942 г. ме посети съветникът при Германската легация Морман. Той ми предаде съдържанието на една телеграма на Германското командване “Югоизток”, с която се протестира против постановленията на наредбата за поданство в новоосвободените земи от 5 юни т.г. В телеграмата се казва преди всичко, че е въпрос, дали България има право да урежда поданството в новоосвободените земи преди да има един договор за мир, засягащ съдбата на тия земи… Германското военно командване “Югоизток” настоява да се отмени наредбата за поданство в новоосвободените земи.” Документът е парафиран от министър-председателя Богдан Филов на 12 август 1942 г.
Този документ показва, че Наредбата за поданството в новоосвободените земи е един смел и самостоятелен акт на българското правителство. В случая трябва да се има предвид, че по силата на наредбата еврейското население в „новоосвободените земи“ остава с югославско и гръцко поданство, чийто временен суверен е Германия. От германската позиция е ясно, че България не е имала възможност да предостави българско поданство на еврейското население и с неговата съдба продължават да се разпореждат нацистите. Именно поради тази причина, когато в германската легация в София пристига съветникът Теодор Данекер, той се представя като пълномощник на германското правителство именно по изселването на евреите от Вардарска Македония и Беломорието, но не и на българските евреи. Това обяснява защо подписаният на 22 февруари 1943 г. от Данекер и комисаря на КЕВ Александър Белев документ носи названието „Споразумение по изселването най-първо на 20 000 евреи от новите български земи Тракия и Македония“. Александър Белев е реализирал пъклената идея чрез задраскването на текста „от новите български земи Тракия и Македония“ да започне подготовката за депортация и на българските евреи.
В наши дни на България се вменява вината, че тя е депортирала македонските и беломорските евреи, а пък спасението на българските евреи било дело на „гражданското общество“. Звучи хубаво и модерно, но документите показват друго.
Депортацията като процес представлява насилствено изселване под конвой на население от една територия в друга. Видно е, че и идеята, и инициативата за депортацията са германско дело. Първите действия по реализацията й са предприети от Германия чрез изпращането в България на Теодор Данекер. Лично за мен е загадка защо у нас не е направен задълбочен анализ и оценка на поведението на комисаря на КЕВ Белев през този трагичен период. От данните е видно, че той се стреми винаги да е една крачка пред събитията и по този начин да им влияе. В конкретния случай Александър Белев на следващия ден след подписването на споразумението – 23 февруари 1943 г., той предприема пътуване из „новите земи”, по време на което нарежда на местната българска администрация да се включи в организирането на депортирането на беломорските и македонските евреи. За това си пътуване той няма санкцията на българското правителство. Чрез тези си действия обаче Белев подпомага германския натиск и така се стига до приемането на 2 март 1943 г. на Постановление № 127 на МС за изселване „до 20 000 евреи“ от „новоосвободените земи”. В него изрично е посочено, че това става „в споразумение с германските власти”.
В хода на представяне на германското искане за депортация, в свой доклад от 4 февруари 1943 г. Белев изрично посочва, че това ще стане със „специални влакове, които ще дойдат от Райха“. Въпреки този факт, едно от най-големите обвинения днес срещу България е, че тя е депортирала македонските и беломорските евреи с БДЖ. За да се подсилят тези твърдения, в музея на Холокоста в Скопие бе сложен като експонат товарен вагон, претендиращ, че е оригинален. Вагонът обаче носеше логото на БДЖ във вид на стилизирано крило, което е създадено едва през 1964 г. След изнасянето на този уличаващ факт, управата на музея пребоядиса вагона, но до този момент официална България не е протестирала срещу въпросната фалшификация.
В хода на мероприятията през 2013 г. във връзка с отбелязване на 70-годишнината от спасяването на българските евреи, по моя инициатива проведох няколко срещи с ръководството на БДЖ във връзка с изясняване на някои неясни детайли около депортацията. Така се срещнах със Стефан Стоичков, вероятно най-добрият специалист в България по история на БДЖ. Може би бе игра на съдбата, но по същото време, когато се провеждаха консултациите, срещу 2 лева Стефан Стоичков успя да се сдобие от антикварен магазин с автентична фотография от депортацията в Скопие. Всъщност екземпляр от снимката е известен и тя фигурира в архива на Яд Вашем под № 1817 от албум FA213/48. Фотографията е предадена на Яд Вашем от Ализа и Яков Зарчи и за нея е записано, че е направена в Скопие, Югославия и показва запечатан депортационен влак през март 1943 г. Върху влака от снимката се чете надпис Hannover, но останалите надписи по вагона са неясни.
След като ми бе предоставен оригинала, стана ясно, че при изследване с лупа могат да бъдат разчетени и част от другите надписи. Установи се, че върху вагонът от пломбирания депортационен влак е изписан надписът на германските железници Deutsche Reichsbahn. Част от първата дума е изрязана на снимката, но втората дума Reichsbahn е цяла и се разчита много добре. Същият ефект се получава и при сканиране на фотографията и изправянето на образа със сканираща програма. Въпросната снимка е много ценна, защото тя доказва, че депортацията е извършена от нацистка Германия с германските железници.
Всъщност именно поради извършването на депортацията от германските железници, България е била принудена да заплати на Германия чрез Международното пътническо бюро „Балкан“ над 16 млн. лева. Тук се натъкваме на още един интересен факт. Германия не желае да допусне български полицаи да заминат като придружители на депортационните влакове и поради тази причина охраната им е изцяло от нацисти. Последицата от това е, че от българска страна са направени постъпки да бъдат върнати изплатените суми за пътни разходи на българските полицаи. Този факт показва, че и охраната на депортацията е германско дело.
Именно прякото участие на Германия в тези събития е основната причина депортацията на македонските и беломорските евреи да не може да бъде отменена от българските власти, каквато е щастливата развръзка с българските евреи. Във връзка с дейността си около депортацията, Белев пише на 23 март 1943 г., че „вдигането от старите предели беше отменено“. Тази констатация също е изключително важна, защото говори за отмяна, а не за отлагане на депортацията. В йерархично отношение над комисаря на КЕВ Белев са министърът на вътрешните работи Габровски, премиерът Филов и цар Борис III и само те могат да отменят неговите заповеди. Именно поради тази причина германският пълномощен министър в София информира в Берлин, че депортацията е отменена от най-високо място.
Дано в нашето все още политически разделено общество най-накрая се погледне обективно на фактите около спасяването на българските евреи и се отдаде заслуженото на всички спасители. Само така ще успеем да представим пред света истинската история на чудото на това спасение, както и действителните причини за неспасените югославски и гръцки евреи, които официалните власти в Р. Македония много биха искали да припишат на България.
.
интересно интервю по темата на израелско-американския режисьор от български произход Джеки Комфорти:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1919149
„Не съдете, за да не бъдете съдени.“
„С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“
Из Евангелие от Матей
Г-н Петров, няма по-висш съд от божия. Всички царе (Dei Gratia) са подчинени на Бога и на Синода, като наместник на Бога. Не е необходимо да предполагате, защото не е нито моя, нито Ваша, нито на който и да е друг раб божии работата да съди. Има Провидение и всеки плаща за греховете си. Амин.
Г-н Bloch, следвайки Вашите заключения, аз съм напълно убеден, че ако цар Борис беше жив и Вие бихте били назначен за „народен“ съдия от „ненароден съвет“ щяхте да ликвидирате самия него, а не брат му. Може би брат му щеше да оживее, защото стоеше съвсем настрана. Даже Синода надали би могъл да го спаси с анатема или без нея. Изглежда горещо съжалявате, че тези събития са станали преди седемдест години, но е глупаво да разправяме „ако“. Лошото е, че в тази тупурдия бият барабаните на съвремени политици, които се позовават на времена, които те претендират, че трябва да забравиме, за да не изплува калта.
Г-н Петров, не е „един поп“, а българският Синод, върховната духовна власт (на която е подчинена светската власт на царете) застава срещу Борис. Зад Синода солидарно застава българската интелигенция, българското гражданско общество, цялото българското православие беше единно в защитата на своите еврейски съграждани. Ако Борис бе депортирал евреите от България го чакаше анатема и екскомуникация от православната Църква. Това е най-тежкото наказание за един монарх, защото без благословията на духовната власт той не може да управлява. Ако това се беше случило трябваше да си вземе чукалата под мишница и да си търси друго царство през девет планини в морета, а династията му да изплаща тежкия кармичен грях под божието проклятие до края на дните си. Било му е пределно ясно какво го чака и, че не може да управлява без подкрепата на Синода и народа си. След като не можа да убеди Синода чрез прословутата си антисемитска реч „какво голямо зло са евреите“, той нямаше друг избор освен да се замисли и да промени пъклените си планове. За другите грехове обаче, за окупацията на Македония и Беломорието (Кобургите донесоха две национални катастрофи на България!), за съучастието му в депортацията на македонските евреи, Провидението и историята не му простиха, така като на нито един фашистки и нацистки диктатор не бе простено в Европа.
Мариана, ако не сте забелязала, коментираме под статия, опитваща се да оневини България за участието и в депортациите на македонските евреи. Какво общо има това със съдбата на българите в Македония? И къде точно видяхте да взимам отношение към македонските българи, че решихте, че не съм им съчувствала?
Ако смятате, че тази дискусия се води единствено в кадъра на споровете и караниците между България и Македония, жестоко се лъжете. Казах го и пак го подчертавам, отричането на отговорността не е в полза за България. Истината се знае навсякъде извън България и опитите тя да бъде скрита се провалят кога тихо, кога с политически скандал. Случи се в Израел, случи се в САЩ, къде още трябва да се случи, за да стане ясно, че води единствено до международни гафове?
Не съм била нито в Македония, нито в Музея на Холокоста в Скопие, но приятелите ми от Израел, които са го посетили, го оценяват високо, както и всички израелски и международни еврейски медии. Между другото, построен е с пари от реституции на еврейска собственост. http://forward.com/articles/136212/macedonia-opens-a-balkan-holocaust-museum/
Драга Соня,
Не знам дали знаете, че концентрационни лагери прави и Тито, и там умират доста македонски българи, само заради това, че са запазили своята идентичност и не са били удобни за режима.
Това вас разбира се може да не ви интересува, но ако не ви интересува чуждата болка, това не говори добре за вас.
Не знам дали знаете, освен това, че за разлика от населението в България, населението в Македония не е оказало особена помощ на своите евреи. И това, че в Р. Македония има музей на Холокоста, не е защото официалните македонски управници ги боли особено за загиналите евреи, а е защото това е част от една дългогодишна линия да се използва всичко, което може, за да се убеждават днешните македонци, както и вчерашните, че трябва да мразят и презират собствения си народ и собствените си исторически корени.
Така че спрете малко с вашия гневен патос и се замислете малко, че колкото и да не ви се иска може би, нещата са били и са по-сложни, както и за това, че чуждата болка и чуждата памет трябва да се уважават също.
Не мога да повярвам, че има българи, които пишат „В Р. Македония има музей на Холокоста, но евреите, които са се спасили, са малко. В България няма музей на Холокоста, но евреите й са били спасени.“ и „Но се намерил един поп и ги разкандардисал, та няколко се спасили,“.
Как не ви е срам! Да влезеш като управник в едни земи, които са ти дадени като награда от Хитлер, да наредиш ограбването и депортирането на всички евреи оттам и след това да кажеш, че там имало музей на Холокоста, защото много (98% е точната цифра)евреи били унищожени, си е чист селски цинизъм! Тази трагедия не се свежда до вечните караници между България, Македония и Гърция, това е и нашата, еврейска история. Затова и си имаме собствен, еврейски музей на Холокоста, където е събрана най-обширната документация за тези, които са ни избивали. И имената на тези, които с риск за живота си, са ни помагали и защитавали. Това е нашата история, нашата памет и дразгите между отделни държави и политическата конюнктура няма да я променят. А иначе всеки може да реши да се кичи със званието спасител и да мисли, че някой се впечатлява от това. Благодарност за Българската църква, за достойните интелектуалци , които са протестирали срещу депортациите на евреите в старите територии, за опозицията в парламента, за Димитър Пешев, за онези обикновени българи, чиито имена не са ми известни и пълно презрение за онези, отговорни за избиването на 11 343 мъже, жени, старци и деца! Както и към наследниците им, които сега се опитват да оправдаят престъплението им. Ето какво пише най-достойната тогава църква в Европа http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B8%D1%82%D0%B5/
Спас Ташев си дописва дописката за Македония под псевдонима Петров. Господин Ташев, Петров или който и да сте, навсякъде в окупираните територии е назначена БЪЛГАРСКА администрация, която включва кметове, полицаи, войска, общински служители, учители, свещенници и дори банкови чиновници. Това става през 1941. Депортацията е извършена от всички тях вкупом и с личното им участие през 1943.Айде да не почваме да публикуваме благодарстваните телеграми на българските кметове до правителството, че са били „спасени от еврейската напаст“ и колко хубаво било станало след депортирането на евреите, защото „спекулата спря“. Или Ташев ще ни убеди, че някой е насилил ръката на кметовете и са писали под диктовка, докато сърцата им са се свивали от мъка за евреите. Е, толкова наивници няма! За какви пет лева говорите? Резилът си е наш, общ, като държава и като народ. За всички е ясно, че през онзи период сме се изложили като държава. Плащаме си го и до днес. Ама някои като вас искат даже и дивиденти да изкарат от тая работа. Е няма как да стане. Питайте американците какво мислят по въпроса, изказали са се вече.
Според някои от коментаторите излиза, че на българите изведнаж им хрумнало, да натоварят всички евреи и да ги датат за печене на германците. Но се намерил един поп и ги разкандардисал, та няколко се спасили, но това не може да се нарича спасение, защотот не е станало в Македония и Гърция. И там пак българите са виновни, защото са злобни и мразят евреите. А мълчат за фактите, че и в Скопие и в Солун и Атина кметовете бяха гърци или местни македонци. Те са хората които имат списъците на населението и определят кои са евреи, за да бъдат предадени на германците и депортирани. Но въпреки фактите, искат да ни убедят, че от българите по лоши няма и е срамота да претендират, че са спасители.